Природни катаклизми: иде краят на цивилизацията?
" Нямах визия дали майка ми е добре и дали към момента имам дом, в който да се прибера ", спомня си Мици Тан. През ноември 2020 година тайфунът Вамко тежко засегна Филипините. " Нямахме ток, съвсем нямахме обсег на телефоните си ", споделя още Тан. По време на бурята тя остава при своя другарка. Хората в прилежащите здания се катерят по покривите, с цел да се спасят от прииждащата вода.
" Вече сме жертви на рисковото време ", споделя 22-годишната жена. " Щом чуя, че се задава ураган, ме обзема боязън, че ще се удавя в личната си спалня ".
Как ще наподобява светът след 30 години?
Подобно на множеството филипинци, Тан добре познава заплахите от циклоните. Само две седмици преди тайфуна Вамко, различен ураган - Гоби, една от най-опустошителните тропични стихии, регистрирани в миналото, за шанс подминава столицата Манила и нейните 13 милиона поданици. Тан знае, че със стоплянето на планетата сходни стихии ще стават все по-опасни.
Колко време ще може обществото да издържи на сходни катаклизми? Въпрос, чийто отговор към момента съдържа доста незнайни. Но едно е несъмнено: до момента в който 22-годишната Тан навърши възрастта на своята майка, която е на 58, наводненията в Манила и редица други градове ще са се трансформирали в годишно събитие. Такива сериозни наводнения едно време са се случвали единствено един път на 100 години.
Същевременно продължителните засушавания заплашват растителността, което ще докара до още по-сериозна опасност от пожари на доста места по света, в това число в редица градове на Съединени американски щати и Австралия. След 30 години най-малко една четвърт от глетчерите в региона на Хиндукуш в Хималаите ще са се разтопили, а това може съществено да изостри разногласията за питейна вода сред трите нуклеарни сили Индия, Пакистан и Китай с техните над 2,8 милиарда поданици. Трите страни са мощно подвластни във водоснабдяването си от реки, които се зареждат от ледниците в Хималаите.
Промените са факт, само че дали ще са апокалиптични?
Усещането, че следва климатична злополука провокира съществени страхове в обществото. Според изследване на YouGov, 30% от американците имат вяра, че ще преживеят апокалиптична злополука. Изследване от 2019 година сочи, че половината от интервюираните във Франция, Италия, Англия и Съединени американски щати са уверени, че днешната цивилизация ще рухне през идващите няколко години.
Въпреки необятно публикуваните страхове, няма научнообосновани доказателства, че сходен срив на човешката цивилизация е евентуален или пък неминуем. Климатичните катаклизми могат обаче да обиден някои региони толкоз тежко, че “сцеплението в обществото като цяло да бъде нарушено”, споделя Михаел Опенхаймер, професор по науки за Земята в университета “Принстън”. През септември 2020 година Институтът за стопанска система и мир (Institute for Economics and Peace) разгласява отчет, който предвижда, че до 2050 година 1,2 милиарда души ще се окажат климатични бежанци. Според три организации, с чиито представители Дъждовни води беседва, този отчет обаче обрисува неверна картина и борави погрешно с данните. “Цифровите данни са цялостна фикция”, споделя по този мотив политоложката Сара Неш от Земеделския университет във Виена.
Гневът като претекст за дейности
Учените и деятелите неизбежно се изправят пред въпроса: стимулира ли говоренето за климатичните промени и катаклизми хората да работят или пък ги води до обезсърчение? “Апокалиптичната настройка може изцяло да ни обезсърчи “, споделя Майкъл Ман, специалист по климата от Пенсилванския университет. В новата си книга Ман написа, че апокалиптичните настройки към този момент са станали по-масови от отричането на климатичните промени. Гневът и страхът също са мощни мотори за смяна, само че единствено в случай че хората усещат, че могат сами да дефинират живота си. Гневът е главният претекст и на Тан в битката ѝ против климатичните промени. “Не желаеме хората да се надяват”, споделя тя, “искаме да са гневни и да желаят да действат”.
" Вече сме жертви на рисковото време ", споделя 22-годишната жена. " Щом чуя, че се задава ураган, ме обзема боязън, че ще се удавя в личната си спалня ".
Как ще наподобява светът след 30 години?
Подобно на множеството филипинци, Тан добре познава заплахите от циклоните. Само две седмици преди тайфуна Вамко, различен ураган - Гоби, една от най-опустошителните тропични стихии, регистрирани в миналото, за шанс подминава столицата Манила и нейните 13 милиона поданици. Тан знае, че със стоплянето на планетата сходни стихии ще стават все по-опасни.
Колко време ще може обществото да издържи на сходни катаклизми? Въпрос, чийто отговор към момента съдържа доста незнайни. Но едно е несъмнено: до момента в който 22-годишната Тан навърши възрастта на своята майка, която е на 58, наводненията в Манила и редица други градове ще са се трансформирали в годишно събитие. Такива сериозни наводнения едно време са се случвали единствено един път на 100 години.
Същевременно продължителните засушавания заплашват растителността, което ще докара до още по-сериозна опасност от пожари на доста места по света, в това число в редица градове на Съединени американски щати и Австралия. След 30 години най-малко една четвърт от глетчерите в региона на Хиндукуш в Хималаите ще са се разтопили, а това може съществено да изостри разногласията за питейна вода сред трите нуклеарни сили Индия, Пакистан и Китай с техните над 2,8 милиарда поданици. Трите страни са мощно подвластни във водоснабдяването си от реки, които се зареждат от ледниците в Хималаите.
Промените са факт, само че дали ще са апокалиптични?
Усещането, че следва климатична злополука провокира съществени страхове в обществото. Според изследване на YouGov, 30% от американците имат вяра, че ще преживеят апокалиптична злополука. Изследване от 2019 година сочи, че половината от интервюираните във Франция, Италия, Англия и Съединени американски щати са уверени, че днешната цивилизация ще рухне през идващите няколко години.
Въпреки необятно публикуваните страхове, няма научнообосновани доказателства, че сходен срив на човешката цивилизация е евентуален или пък неминуем. Климатичните катаклизми могат обаче да обиден някои региони толкоз тежко, че “сцеплението в обществото като цяло да бъде нарушено”, споделя Михаел Опенхаймер, професор по науки за Земята в университета “Принстън”. През септември 2020 година Институтът за стопанска система и мир (Institute for Economics and Peace) разгласява отчет, който предвижда, че до 2050 година 1,2 милиарда души ще се окажат климатични бежанци. Според три организации, с чиито представители Дъждовни води беседва, този отчет обаче обрисува неверна картина и борави погрешно с данните. “Цифровите данни са цялостна фикция”, споделя по този мотив политоложката Сара Неш от Земеделския университет във Виена.
Гневът като претекст за дейности
Учените и деятелите неизбежно се изправят пред въпроса: стимулира ли говоренето за климатичните промени и катаклизми хората да работят или пък ги води до обезсърчение? “Апокалиптичната настройка може изцяло да ни обезсърчи “, споделя Майкъл Ман, специалист по климата от Пенсилванския университет. В новата си книга Ман написа, че апокалиптичните настройки към този момент са станали по-масови от отричането на климатичните промени. Гневът и страхът също са мощни мотори за смяна, само че единствено в случай че хората усещат, че могат сами да дефинират живота си. Гневът е главният претекст и на Тан в битката ѝ против климатичните промени. “Не желаеме хората да се надяват”, споделя тя, “искаме да са гневни и да желаят да действат”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ