Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел

Няма значение дали това е родственик, сантиментален интерес, шеф, другар от детинство или нов прочут – не трябва да правиш място за хора, които ще ти предизвикват болежка, или ще те карат да се чувстваш малък и нищожен.

Едно е, в случай че човек осъзнава своето държание и прави изпитание да се промени. Но, в случай че човек не зачита възприятията ти, подценява границите ти и продължава да те третира по злотворен метод, би трябвало да си върви…

Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях доста ни обичат. Много от тях имат положителни планове. И множеството са токсични за нас, тъй като техните потребности и метод на битие ни принуждават да вършим взаимни отстъпки със себе си и с щастието си. Те не са по природа неприятни хора, само че не са и точните хора за нас. И колкото и да е мъчно, би трябвало да се отдалечим от тях. Животът е задоволително сложен и без да стоим с хора, които ни натоварват и колкото и да ни е грижа за тях, не можем да се саморазрушаваме поради някой различен. Трябва да извършите добруването си приоритет. Дори и това да значи да скъсате с някого, за който ви е грижа, да обичате някой от фамилията си от разстояние, да се отдръпнете от другар или да излезете от обстановка, която е мъчителна – имате цялостното право да си тръгнете и да създадете по-здравословно пространство за себе си.

Не е нужно да бъдеш това, което другите желаят да бъдеш. Няма потребност да бъдеш забавен, отстъпчив или занимателен. Не бива да забавяш крачка, да снишаваш глас, или да криеш възприятията си. Не е нужно да бъдеш нищо друго също така, което е твоята същинска същина, и не трябва да губиш времето и силата си с цел да убеждаваш хората, че си коства да бъдеш към тях. Точните хора сами ще го схванат. Те ще те почитат и одобряват, без да те карат да правиш взаимни отстъпки с това, което си. Няма потребност да си разговорлив, или импровизиран, или социализиран. Няма потребност да си хубав, или втален, или атрактивен по чиято и да е формулировка. Животът е прекомерно пай, с цел да оставиш място в него за който и да е, който се отнася с теб иначе.

По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да се свия. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо сензитивен. По-малко твърдоглав. По-малко нуждаещ се. Защото не желаех да бъда в тежест. Не желаех да бъде „ прекалено много “ или да отблъсна хората. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и скъп. Исках да бъда мечтан.

Така че в продължение на години аз жертвах себе си, с цел да направя другите хора щастливи. И години наред страдах. Но се уморих да пострадвам и завърших с това да се свивам. Не е моя работа да трансформирам това, което съм, с цел да се трансформира в нечия друга концепция за скъпо човешко създание.

Аз съм скъп. Не тъй като другите хора мислят по този начин, а тъй като живея, затова имам значение. Моите мисли имат значение. Моите усеща имат значение. Моят глас има значение. И със или без нечие утвърждение или разрешение аз ще не преставам да бъда този, който съм, и ще приказвам моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се усещат неловко. Дори и да изберат да си тръгнат. Отказвам да се свивам. Аз предпочитам да заема мястото си. Аз предпочитам да уважавам възприятията си. Аз предпочитам да си разреша да отговоря на своите потребности.

Знам, че има моменти, в които се чувстваш, като че ли си в тежест. Моменти, когато се питаш дали за другите нямаше да е по-добре без теб. Моменти, когато се питаш дали за теб нямаше да е по-добре, в случай че си някой различен. Някой по-малко настойчив. По-малко сензитивен. С по-малко думи. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесен.

Знам, че е мъчно да заглушиш гласа, който упорства, че в теб има нещо неправилно, само че все пак би трябвало да повярваш, ти не си в тежест. Трябва да повярваш, че заслужаваш да бъдеш тук. Не е нужно да се смаляваш или да изчезваш поради другите. За да ги накараш да се почувстват добре.

Ти имаш право да бъдеш голям и гръмък, и видим. Имаш право да си скучен, безпардонен и зложелател на всички шаблони. Имаш право да използваш гласа си, да изричаш своята истина.

Но най-много имаш право да заемаш пространство. Не макар себе си, а поради себе си. Защото може не всеки път да си даваш сметка, само че в теб има доста прелестни неща, в теб има доста, което да дадеш на света. Теб те има и затова си значим. Дори когато се противиш. Дори когато си сложен. Дори съгласно някои да си в тежест – ти си задоволителен и си значим.

Нямате потребност от ничие внимание или утвърждение, с цел да се чувствате задоволително добре. Когато някой ви отхвърля, изоставя или ви съди, в действителност не става дума за вас. Става дума за него самия и неговите неустановеност, ограничавания и потребности, които вие не сте длъжни да превръщате в свои. Вашата стойност не е подвластна от това дали другите ви одобряват – тя е нещо присъщо на всеки. Вие съществувате, затова имате значение. Позволено ви е да дадете глас на мислите и възприятията си. Позволено ви е да повярвате в истината, че това, което сте, е изцяло задоволително. И ви е разрешено да премахнете от живота си всеки, който ви кара да се чувствате по различен метод.

Никога не би трябвало да се променяте, с цел да удовлетворите някой различен.Не дължите на никого комфорт и не сте длъжни да сте привлекателни за който и да било. Ако някой има проблем с индивида, който сте, или метода, по който представяте себе си, това е негов проблем, не ваш. Вие не би трябвало да възприемате преценката на другите. Не е елементарно. Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас би трябвало да опита. Но това е значимо. Вие не живеете личния си живот поради другите. Трябва да вършиме това, което чувствате вярно за себе си. И повече от всичко друго би трябвало да извършите щастието си собствен приоритет.

Даниел Кьопке/ създател на блог за ентусиазъм и прочувствена поддръжка