Почитали Спасителя на древни некрополи
Няма светия Спас, народът нарекъл Възнесението на Иисус Спасовден На този ден хората чествали сходно на учениците на Христос при последно Му явяване
Два огромни Християнски празника следват в календара след Възкресението на Иисус Христос. Те са преносими като дати, тъй като зависят от това по кое време е честван Великден. Всяка година петдесет дни след Великия ден, на Петдесетница се празнува слизането от небето под формата на огнени езици на Дух Свети, а преди този момент, четиридесет дни след възкръсването от мъртвите на Спасителя на индивидите от техните грехове се чества Неговото въодушевление на Небесата.
Празникът Възнесение Господне е наименуван от народа Спасовден. В православнито си незнание през днешния ден се случва да си мислим, че честваме свети Спас, само че светия с това име няма, а това е Денят на Спасителя, на Господ Иисус Христос. Това наименование има бездънен смисъл - и набожен, и богословски, тъй като с възнесението Си Иисус приключил Своето дело на спасението. За повярвалите в Него Спасителят открива небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени.
Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и постоянно е в четвъртък, 40 дни след Великден. Традицията е толкоз мощна, че и до през днешния ден в доста от българските обитаеми места, където има храмове и дори единствено оброци, отдадени на Възнесение Господне (Спасовден), на този ден се устройват национални празници. На множеството места тези национални тържества са свързани и с респект към умрелите хора. Според националните вярвания на Велики четвъртък душите им са били " разпуснати ", а на Спасовден се " прибирали " назад. На някои места на този ден дамите отивали на гробищата и раздавали самун и варено жито.
Почитали се особено и починалите във войните
Тази традиция евентуално има своите доста дълбоки корени още надалеч преди християнските времена, тъй като след дългогодишни изследвания в Пернишко археологът от Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова стига до заключения и резюме, че съвсем без изключение храмовете и оброците, отдадени на Възнесение Господне, се намират тук-там, където още от тракийски времена е имало некропол или погребения. Нейните заключения се базират на изследвания в доста селища на днешната област Перник. Така е в самото тогавашно село Перник, където в подножието на крепостния рид има строени в разнообразни времена три една над друга църкви, като първата е раннохристиянска базилика отпреди VI век. Местността и през днешния ден е позната като Свети Спас. Така е в радомирските села Прибой, Стефаново, Старо село, Поцърненци, в трънските Радово и Джинчовци.
Особено забавни са изследванията за
празнуването на Спасовден в предишното в трънското село Забел
Местността Свети Спас с оброчището се намира върху височинна тераса североизточно от центъра на селото. Мястото е маркирано с огромни ломени камъни, подредени в кръг с диаметър към 20 метра. Наблизо се виждат дънери на изпепелени от гръмотевица остарели дъбове. До съвремието не е достигнало съществуването на оброчен знак, само че се допуска, че там може да е имало каменен кръст. Известно е, че на доста места след 1944 година оброчните кръстове са били умишлено съборени и изпочупени и е изработен опит оброчищата да бъдат заличени.
Според археолога Паунова, днешните поданици на селото не помнят аргументите, заради които е било определено това място за оброчището на Свети Спас. Малцина от тях знаят и за руините на остаряла църква в същата околност, която се е намирала на 30-тина метра от оброчния каменен кръг и е била измежду високи дъбови дървета. От останалото от този храм не може да се създадат особени заключения - няма спомен за времето на построяването, нито за патрона.
В интервала 1999 - 2003 г. в непосредствена непосредственост
до оброчището и остарялата разрушена църква е извършено избавително археологи-ческо изследване
на част от древен могилен некропол, употребен от т век прочие Хр. до IV век. Спасителното изследване е било провокирано от целеустремено иманярско плячкосване на антични и средновековни гробове към черквата и в прилежащата околност " Попова бара ".
Проучването открива, че цялата височинна тераса североизточно от селото е била употребена дълготрайно време за некропол през езическия и християнския интервал. Изграждането на черквата в рамките на некропола допуска, че може да е употребена и като гробищен храм. Жителите на село Забел са били сюрпризирани от археологическите открития, тъй като не са подозирали за съществуването на античния некропол. За сметка на това локалните безпроблемно показвали мястото на оброчището " Свети Спас ".
По разказите и спомените на хората до към 60-те години на ХХ век на това място на Спасовден наложително се събирали членовете на всеки жанр от селото. Идвали даже и тези, които са се преселили в други села и градове или в прилежаща Сърбия.
Празникът започвал с литийно шествие за измолване на дъжд и изобилие. Ритуалната обиколка прекосявала по границите на землището на селото, като се спирало за обща молитва по светите места - в местността Кръсье (Кръст), при оброците " Свети Петър ", " Света Вратачийница ", " Свети Илия ". След това хората се събирали на оброчището " Свети Спас ".
Всеки жанр имал собствен камък, върху който сядал най-възрастният представител
на рода. Останалите се подреждали зад него. Така се образувал кръг с лъчи, сходен на слънце. Хората палели свещи, които държели в ръцете си. Свещеникът отслужвал водосвет, поръсвал със светената вода оброчището и всички присъстващи, освещавал приготвения отнапред курбан и донесените и подредени ястия, жито, погачи.
Всеки давал и опитвал от храната на другия и от курбана и отнасял чиния от него в дома си. След похапването празникът продължавал със занимания с песни и хора в центъра на селото. И без значение, че на този ден били почитани мъртвите близки, евентуално още от езически времена, хората се радвали и веселили сходно на учениците на Христос, които при последно Му явяване пред тях преди възнесението Му на Небето се възрадвали на истинността на Неговото съживяване от мъртвите и успеха над гибелта и укрепили вярата си в Неговото слово. А той им споделил: " Отивам да ви подготвя място. И по кое време ида и ви подготвя място, отново ще дойда и ще ви взема при Мене Си, с цел да бъдете и вие, дето съм Аз " (Йоан 14:2-3).
Два огромни Християнски празника следват в календара след Възкресението на Иисус Христос. Те са преносими като дати, тъй като зависят от това по кое време е честван Великден. Всяка година петдесет дни след Великия ден, на Петдесетница се празнува слизането от небето под формата на огнени езици на Дух Свети, а преди този момент, четиридесет дни след възкръсването от мъртвите на Спасителя на индивидите от техните грехове се чества Неговото въодушевление на Небесата.
Празникът Възнесение Господне е наименуван от народа Спасовден. В православнито си незнание през днешния ден се случва да си мислим, че честваме свети Спас, само че светия с това име няма, а това е Денят на Спасителя, на Господ Иисус Христос. Това наименование има бездънен смисъл - и набожен, и богословски, тъй като с възнесението Си Иисус приключил Своето дело на спасението. За повярвалите в Него Спасителят открива небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени.
Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и постоянно е в четвъртък, 40 дни след Великден. Традицията е толкоз мощна, че и до през днешния ден в доста от българските обитаеми места, където има храмове и дори единствено оброци, отдадени на Възнесение Господне (Спасовден), на този ден се устройват национални празници. На множеството места тези национални тържества са свързани и с респект към умрелите хора. Според националните вярвания на Велики четвъртък душите им са били " разпуснати ", а на Спасовден се " прибирали " назад. На някои места на този ден дамите отивали на гробищата и раздавали самун и варено жито.
Почитали се особено и починалите във войните
Тази традиция евентуално има своите доста дълбоки корени още надалеч преди християнските времена, тъй като след дългогодишни изследвания в Пернишко археологът от Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова стига до заключения и резюме, че съвсем без изключение храмовете и оброците, отдадени на Възнесение Господне, се намират тук-там, където още от тракийски времена е имало некропол или погребения. Нейните заключения се базират на изследвания в доста селища на днешната област Перник. Така е в самото тогавашно село Перник, където в подножието на крепостния рид има строени в разнообразни времена три една над друга църкви, като първата е раннохристиянска базилика отпреди VI век. Местността и през днешния ден е позната като Свети Спас. Така е в радомирските села Прибой, Стефаново, Старо село, Поцърненци, в трънските Радово и Джинчовци.
Особено забавни са изследванията за
празнуването на Спасовден в предишното в трънското село Забел
Местността Свети Спас с оброчището се намира върху височинна тераса североизточно от центъра на селото. Мястото е маркирано с огромни ломени камъни, подредени в кръг с диаметър към 20 метра. Наблизо се виждат дънери на изпепелени от гръмотевица остарели дъбове. До съвремието не е достигнало съществуването на оброчен знак, само че се допуска, че там може да е имало каменен кръст. Известно е, че на доста места след 1944 година оброчните кръстове са били умишлено съборени и изпочупени и е изработен опит оброчищата да бъдат заличени.
Според археолога Паунова, днешните поданици на селото не помнят аргументите, заради които е било определено това място за оброчището на Свети Спас. Малцина от тях знаят и за руините на остаряла църква в същата околност, която се е намирала на 30-тина метра от оброчния каменен кръг и е била измежду високи дъбови дървета. От останалото от този храм не може да се създадат особени заключения - няма спомен за времето на построяването, нито за патрона.
В интервала 1999 - 2003 г. в непосредствена непосредственост
до оброчището и остарялата разрушена църква е извършено избавително археологи-ческо изследване
на част от древен могилен некропол, употребен от т век прочие Хр. до IV век. Спасителното изследване е било провокирано от целеустремено иманярско плячкосване на антични и средновековни гробове към черквата и в прилежащата околност " Попова бара ".
Проучването открива, че цялата височинна тераса североизточно от селото е била употребена дълготрайно време за некропол през езическия и християнския интервал. Изграждането на черквата в рамките на некропола допуска, че може да е употребена и като гробищен храм. Жителите на село Забел са били сюрпризирани от археологическите открития, тъй като не са подозирали за съществуването на античния некропол. За сметка на това локалните безпроблемно показвали мястото на оброчището " Свети Спас ".
По разказите и спомените на хората до към 60-те години на ХХ век на това място на Спасовден наложително се събирали членовете на всеки жанр от селото. Идвали даже и тези, които са се преселили в други села и градове или в прилежаща Сърбия. Празникът започвал с литийно шествие за измолване на дъжд и изобилие. Ритуалната обиколка прекосявала по границите на землището на селото, като се спирало за обща молитва по светите места - в местността Кръсье (Кръст), при оброците " Свети Петър ", " Света Вратачийница ", " Свети Илия ". След това хората се събирали на оброчището " Свети Спас ".
Всеки жанр имал собствен камък, върху който сядал най-възрастният представител
на рода. Останалите се подреждали зад него. Така се образувал кръг с лъчи, сходен на слънце. Хората палели свещи, които държели в ръцете си. Свещеникът отслужвал водосвет, поръсвал със светената вода оброчището и всички присъстващи, освещавал приготвения отнапред курбан и донесените и подредени ястия, жито, погачи.
Всеки давал и опитвал от храната на другия и от курбана и отнасял чиния от него в дома си. След похапването празникът продължавал със занимания с песни и хора в центъра на селото. И без значение, че на този ден били почитани мъртвите близки, евентуално още от езически времена, хората се радвали и веселили сходно на учениците на Христос, които при последно Му явяване пред тях преди възнесението Му на Небето се възрадвали на истинността на Неговото съживяване от мъртвите и успеха над гибелта и укрепили вярата си в Неговото слово. А той им споделил: " Отивам да ви подготвя място. И по кое време ида и ви подготвя място, отново ще дойда и ще ви взема при Мене Си, с цел да бъдете и вие, дето съм Аз " (Йоан 14:2-3).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ