Няма нация, ако освен да се родиш в нея, не

„ Няма нация, в случай че с изключение на да се родиш в нея, не се грижиш за нея, в случай че ден след ден не я правиш и преправяш. И разбираш, че да си единствено англичанин, немец или французин значи да си провинциалист. “

Испанският мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет (1883 ~ 1955) е един от доайените в замислянето на модерна обединена Европа. Според него тя е „ разсъдъкът “ на историята, състояла се на територията на континента през последните дванадесет века. „ Нациите не би трябвало да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът резервира своя богат и многостранен образ “ – това е посланието на испанския мъдрец. Споделяме фрагмент от книгата му „ Европа и концепцията за нация ” (Изд. Колибри)

(1883 ~ 1955)

Европейското общество

Този рой от западни нации, който е изхвърчал в историята от руините на античния свят, постоянно се е характеризирал с двойствена форма на живот. Станало е по този начин, че до момента в който всеки един от тях е формирал лека-полека своя личен характер, сред тях и над тях последователно се е създавал един общ репертоар от хрумвания, обноски и възторзи. Дори освен това: тази орис, която ги е правила по едно и също време все по-еднородни и все по-различни, би трябвало да се схваща като нещо парадоксално. Защото при тях еднородността не е непозната на различността. Напротив, всеки нов унифициращ принцип е оплодотворявал многообразието. Християнската концепция поражда националните църкви; споменът за Imperium на римляните въодушевява другите форми на държава; „ реставрирането на класическата книжовност “ през XV век дава старт на другите литератури; науката и унитарният принцип за индивида като „ чист разсъдък “ основават разнообразни интелектуални стилове, които моделират диференцирано даже крайните абстракции на математическото творчество. Накрая и като връх на всичко даже екстравагантната концепция на XVIII век, съгласно която всички нации би трябвало да имат еднообразно устройство, има за резултат сантименталното събуждане на особеното схващане на националностите, което подбужда всяка от тях към свое лично предопределение.  Истината е, че за тези нации, наречени европейски, да живеят, постоянно е било ясно – още от XI век, от времето на Отон III, – че се движат и работят в общо пространство или среда. Тоест, че за всеки от тях да живее, е означавало да съжителства с останалите. Това общуване е вземало ту мирна, ту нападателна форма. Борели са се в утробата на Европа като близнаците Етеокъл и Полиник в майчината вътрешност. Вътрешно европейските войни постоянно са се изявявали с един любопитен фасон, който ги прави доста сходни на домашни свади. Избягват унищожаването на врага и са по-скоро шампионати, битки на съревнование като тези на ергените в някое село или разпри на наследници за систематизиране на фамилно завещание. Макар и с дребни разлики, всички вървят към едно и също. Eadem sed aliter. Както Карл Пети е казвал за Франсоа Първи: „ Моят братовчед Франсоа и аз сме изцяло единодушни; всеки от нас двамата желае Милано “. За първи път през последната война народите на Запада се пробваха да се унищожат едни други.

Почти без значение е събитието, че на това общо историческо пространство, където хората на Запада са се чувствали като вкъщи си, дава отговор едно физическо пространство, което географията назовава Европа. Историческото пространство, което имам поради, се мери с радиуса на действителното и дълготрайно общуване. От единствено себе си и неизбежно то разделя традиции, нрави, езици, право, политическа власт. Една от най-големите неточности на „ модерната “ мисъл, от чиито последствия към момента страдаме, е смесването на общество с асоциация, които са съвсем противоположни едно на друго. Обществото не се учредява по общо единодушие. Обратното, всяко общо единодушие допуска съществуването на някакво общество, на хора в общуване, а постигането на единодушие касае формата на съжителството в това авансово съществуващо общество. Идеята за обществото като обединяване посредством контракт, затова като юридическо обединяване, е най-безсмисленият опит да се сложи колата пред воловете. Защото правото, действителността „ право “ – не концепциите за него на философа, юриста или демагога – е, в случай че ми бъде разрешено да употребявам бароковия израз, спонтанна секреция на обществото и не може да бъде нищо друго. Да се желае правото да контролира връзките сред същества, които преди този момент не са живели в дейно общество, ми се коства – и дано ми бъде простена дързостта – една прекомерно неразбираема и смехотворна визия за същността на правото.

Не е за удивление, въпреки това, че това неразбираемо и смехотворно мнение за правото е преобладаващо, тъй като една от най-големите беди на времето е, че когато хората на Запада се сблъскат с ужасните публични спорове на сегашното, те са се оказали заредени с един остарял и извънредно несъответстващ боеприпас от понятия за това какво е общество, колектив, субект, нрави, закон, правораздаване, гражданска война и така нататък Голяма част от сегашната ни комплицираност се дължи на несъответствието сред съвършенството на нашите хрумвания за физическите феномени и скандалната назадничавост на „ моралните науки “. Министърът, професорът, видният физик, писателят нормално имат за тези неща понятия, които са на равнището на един квартален бръснар. Не е ли изцяло естествено, че точно кварталният бръснар е този, който е дал звук в близкото ни минало?

Но да се върнем на нашия път. Исках да акцентира, че европейските нации от доста време са общество, дружност, в същия смисъл, който имат тези думи, когато са употребявани за всяка една от нациите, които го сформират. Това общество показва всички атрибути като такова: има европейски традиции, европейски нрави, европейско публично мнение, европейско право, европейска обществена власт. Но всички тези обществени феномени се демонстрират във форма, съответна на еволюционното положение, в което се намира европейското общество, което, несъмнено, е толкоз напреднало, колкото и членовете, които го съставляват – нациите.

Строго видяно, под „ общество “ аз разбирам общуване на хора при избрана система от нрави – тъй като право, публично мнение, обществена власт не са нищо друго с изключение на нрави. 

От: „ Европа и концепцията за нация ”, Хосе Ортега-и-Гасет, изд. Колибри
Снимка: ortegaygasset.com.ar