Бивш директор на ЧЕЗ: Няма институция в България, която да спре сделката
Няма институция в страната, която да спре договорката. Провал би могло да има, в случай че компанията покупател не откри нужното финансиране или продавачът реши да се откаже по някаква причина. Това съобщи пред bTV някогашният действен шеф на ЧЕЗ България Петр Баран.
Към момента купувачът "Инерком " и притежателят му Гинка Върбакова се ревизират от Националната организация по приходите. По договорката наложително би трябвало да се произнесат от Комисията за енергийно и водно контролиране и Комисията за защита на конкуренцията.
След редица въпросителни към договорката министър председателят Бойко Борисов разпореди инспекции от ДАНС и Комисията за финансов контрол.
Според осведомени в тази ситуация става дума и за енергийната, и за националната сигурност на България. Тоест държавното управление би следвало да има право да се вземе отношение, изключително след негативни мнения от ДАНС и КЕВР. И при положение, че бъде потвърдено, че компанията на Гинка Върбакова няма опцията да ръководи качествено активите на ЧЕЗ, които пък обезпечават електричество на цяла Западна България, и най-много столицата.
Интересно ще е дали когато става дума за националната сигурност, президентът Румен Радев ще се възползва от правото си да свика съвещателен съвет, на който да се разиска въпросът и да се построи обща политическа позиция.
На собствен ред Баран посочи, че чешкото сдружение и страната са ревизирали деликатно купувача и разновидностите за финансиране, преди да бъде утвърдена продажбата. Според него в твърдененията на Гинка Върбакова няма нищо неточно.
В чешките медии обаче се появи информация, че съвсем половината от средствата за закупуването на активите на ЧЕЗ в България са обезпечени с заеми, свързани с офшорни компании. Изплува името на руско-грузински предприемач, чието име попада в интернационалното следствие Paradise papers. Именно негова компания е подсигурила един от банковите заеми на Гинка Върбакова, твърди изданието "Лидове вести ".
Това, несъмнено, води след себе си редица въпросителни и опасности. От една страна, Брюксел може да вземе отношение по случая, поради опитите си за борба с офшорните сдружения. От друга, и заради нападателната си политика на стопански наказания против избран кръг съветски предприемачи.
Иначе Петр Баран изясни за какво чешката компания е решила да се отдръпна от българския пазар. По думите му повода са спорове с държавните управления от 2013 година и неприятната среда за правене на бизнес у нас.
Той добави, че главният проблем е в това, че тематиката за тока се политизира. "Токът е безценен, доста хора се топлят на ток и не са удовлетворени от своите сметки, а партиите употребяват тази обстановка ", заключи някогашният действен шеф на ЧЕЗ в интервала 2011-2015 година.
Баран добави, че ЧЕЗ има намерение да влага в Западна Европа.
Към момента купувачът "Инерком " и притежателят му Гинка Върбакова се ревизират от Националната организация по приходите. По договорката наложително би трябвало да се произнесат от Комисията за енергийно и водно контролиране и Комисията за защита на конкуренцията.
След редица въпросителни към договорката министър председателят Бойко Борисов разпореди инспекции от ДАНС и Комисията за финансов контрол.
Според осведомени в тази ситуация става дума и за енергийната, и за националната сигурност на България. Тоест държавното управление би следвало да има право да се вземе отношение, изключително след негативни мнения от ДАНС и КЕВР. И при положение, че бъде потвърдено, че компанията на Гинка Върбакова няма опцията да ръководи качествено активите на ЧЕЗ, които пък обезпечават електричество на цяла Западна България, и най-много столицата.
Интересно ще е дали когато става дума за националната сигурност, президентът Румен Радев ще се възползва от правото си да свика съвещателен съвет, на който да се разиска въпросът и да се построи обща политическа позиция.
На собствен ред Баран посочи, че чешкото сдружение и страната са ревизирали деликатно купувача и разновидностите за финансиране, преди да бъде утвърдена продажбата. Според него в твърдененията на Гинка Върбакова няма нищо неточно.
В чешките медии обаче се появи информация, че съвсем половината от средствата за закупуването на активите на ЧЕЗ в България са обезпечени с заеми, свързани с офшорни компании. Изплува името на руско-грузински предприемач, чието име попада в интернационалното следствие Paradise papers. Именно негова компания е подсигурила един от банковите заеми на Гинка Върбакова, твърди изданието "Лидове вести ".
Това, несъмнено, води след себе си редица въпросителни и опасности. От една страна, Брюксел може да вземе отношение по случая, поради опитите си за борба с офшорните сдружения. От друга, и заради нападателната си политика на стопански наказания против избран кръг съветски предприемачи.
Иначе Петр Баран изясни за какво чешката компания е решила да се отдръпна от българския пазар. По думите му повода са спорове с държавните управления от 2013 година и неприятната среда за правене на бизнес у нас.
Той добави, че главният проблем е в това, че тематиката за тока се политизира. "Токът е безценен, доста хора се топлят на ток и не са удовлетворени от своите сметки, а партиите употребяват тази обстановка ", заключи някогашният действен шеф на ЧЕЗ в интервала 2011-2015 година.
Баран добави, че ЧЕЗ има намерение да влага в Западна Европа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ