Назад към светлото бъдеще
Няма да повярвате какво ми се случи нощеска. Събудих се към три, с цел да ревизира във фейсбук съблюдават ли се противоепидемичните ограничения в нощните заведения, преди да им изгасят лампите. Аз съм внимателен жител. Трябва да има ред! Първо стопираме нощния живот, чак по-късно - дневния. И в това време, до момента в който цъкам из фийда за положителни вести, виждам, че времето се е сменило. Тотално бях не запомнил, че отново ще го нагласяме съгласно наредбите, с цел да пазим светлината. Одобравям и тая мярка на управляващите, въпреки да не й разбираме смисъла с Кантарджиев.
Телефонът ми се синхронизира автоматизирано с новата действителност, само че ръчният ми часовник има потребност от приплъзване. Та стартирам аз да връщам деликатно стрелките, а в това време проследявам несгодите на приятелите си от мрежата и с кого са били контактни контактните на контактните им. Улисал съм се очевидно, а и нали съм малко сънен (други признаци към този момент не си откривам), очевидно съм превъртял малко. Гледам, под новината за наложителните маски, написа, че здравният министър бил Ананиев. Викам си, стават неточности. То можеш ли да им хванеш спатиите на измененията в ръководството. Този към този момент е по финансите, в този момент е различен за здравето. Обаче виждам датата – април. Стари вести споделят очевидно хората, остарели страхове. И аха да подмина, когато виждам, че всичко във фийда ми е от април – боязън, ограничения, полемики. Странно.
Тогава ми светна, че аз не преставам да си пренавивам часовника. И към този момент не час обратно, а цели месеци връщам, без да усетя. Не знам какво е това знамение, само че нямам време да обмислям. Казвам си, щом се получава, върти, Драгомире, върти обратно, към естествените времена, обратно към светлото време и топлите безвирусни дни. С една ръка връщам стрелките, с другата – превъртам из фейсбук. Ето я Ангелкова със остарелия нос, Херо Мустафа честити 3-ти март, Нено Димов не е арестуван, Мутафчийски приказва за грип Б. Получава се, хора, връщам някак си предишното.
Признавам си, зарадвах се. ГЕРБ ли съумя да ни върне обратно с усилена работа; науката ли напредна или моят часовник се прецака, само че колкото повече въртя назад стрелките, толкоз повече е като едно време. Чак носталгия ме налегна. Като на лента пред очите ми се завърнаха дните. Ето интелектуалци, които споделят на Фандъкова, че е филантроп, медицински сестри стачкуват, жители дебатират перките на Графа, Волен подвига джангър пред Българска национална телевизия. Ех, че времена! Ако по този начин не преставам, мисля си, ще върна дори Сачева в Реформаторския блок. Но най-малко няма заплаха за здравето. Ето я тематиката за боклука на Ковачки. Мръсния въздух на София и най-ранните маски за утешение. Усмихвам се на всяка вест за некачествена храна, нараснали сметки, увеличени с десетина лв. пенсии. Боже, какви неща са ни вълнували в миналото.
Въртя, въртя, другари, и внезапно фейсбук изчезна. Обаче часовникът ми е още от детинство, тъй че желая да видя до каква степен мога да се върна. Ето ме отново млад, храня очаквания за живота. Бареков създава вести в БТВ, Слави кани Бойко на посетители, Черепа приватизира Холдинг Пътища. Още обратно. Ето го Царя, само че с мандата на Движение за права и свободи. После самичък, с проекти за 800 дни. Петър Стоянов вика: „ Иване, кажи си “. Софиянски се усмихва. Ето я Банка за аграрни заем, Минералбанк. Румен Гечев е министър. Филип Димитров си отива. Луканов е жив и отново на власт.
Още обратно. Ето го и 10 ноември, преходът се кани да стартира, перестройката потегля наопаки. Въртя, въртя...Стигам до Светлото бъдеще и Чернобилския дъжд. Нашите ме карат да мия марулите като противорадиационна мярка… Какъв друг, прекрасен ретро боязън единствено. После отново съм се унесъл.
Честна дума, това ми се случи, до момента в който сте спали сладко сладко. Не знам различен нощен живот ли да го нарека, влажен сън ли. Но в този момент часовникът ми не работи. Спрял е. И тотално не знам кое време е. Помогнете. От отдалеченост, несъмнено. Нека се пазим взаимно от предишното, което обитаваме в този момент.
Телефонът ми се синхронизира автоматизирано с новата действителност, само че ръчният ми часовник има потребност от приплъзване. Та стартирам аз да връщам деликатно стрелките, а в това време проследявам несгодите на приятелите си от мрежата и с кого са били контактни контактните на контактните им. Улисал съм се очевидно, а и нали съм малко сънен (други признаци към този момент не си откривам), очевидно съм превъртял малко. Гледам, под новината за наложителните маски, написа, че здравният министър бил Ананиев. Викам си, стават неточности. То можеш ли да им хванеш спатиите на измененията в ръководството. Този към този момент е по финансите, в този момент е различен за здравето. Обаче виждам датата – април. Стари вести споделят очевидно хората, остарели страхове. И аха да подмина, когато виждам, че всичко във фийда ми е от април – боязън, ограничения, полемики. Странно.
Тогава ми светна, че аз не преставам да си пренавивам часовника. И към този момент не час обратно, а цели месеци връщам, без да усетя. Не знам какво е това знамение, само че нямам време да обмислям. Казвам си, щом се получава, върти, Драгомире, върти обратно, към естествените времена, обратно към светлото време и топлите безвирусни дни. С една ръка връщам стрелките, с другата – превъртам из фейсбук. Ето я Ангелкова със остарелия нос, Херо Мустафа честити 3-ти март, Нено Димов не е арестуван, Мутафчийски приказва за грип Б. Получава се, хора, връщам някак си предишното.
Признавам си, зарадвах се. ГЕРБ ли съумя да ни върне обратно с усилена работа; науката ли напредна или моят часовник се прецака, само че колкото повече въртя назад стрелките, толкоз повече е като едно време. Чак носталгия ме налегна. Като на лента пред очите ми се завърнаха дните. Ето интелектуалци, които споделят на Фандъкова, че е филантроп, медицински сестри стачкуват, жители дебатират перките на Графа, Волен подвига джангър пред Българска национална телевизия. Ех, че времена! Ако по този начин не преставам, мисля си, ще върна дори Сачева в Реформаторския блок. Но най-малко няма заплаха за здравето. Ето я тематиката за боклука на Ковачки. Мръсния въздух на София и най-ранните маски за утешение. Усмихвам се на всяка вест за некачествена храна, нараснали сметки, увеличени с десетина лв. пенсии. Боже, какви неща са ни вълнували в миналото.
Въртя, въртя, другари, и внезапно фейсбук изчезна. Обаче часовникът ми е още от детинство, тъй че желая да видя до каква степен мога да се върна. Ето ме отново млад, храня очаквания за живота. Бареков създава вести в БТВ, Слави кани Бойко на посетители, Черепа приватизира Холдинг Пътища. Още обратно. Ето го Царя, само че с мандата на Движение за права и свободи. После самичък, с проекти за 800 дни. Петър Стоянов вика: „ Иване, кажи си “. Софиянски се усмихва. Ето я Банка за аграрни заем, Минералбанк. Румен Гечев е министър. Филип Димитров си отива. Луканов е жив и отново на власт.
Още обратно. Ето го и 10 ноември, преходът се кани да стартира, перестройката потегля наопаки. Въртя, въртя...Стигам до Светлото бъдеще и Чернобилския дъжд. Нашите ме карат да мия марулите като противорадиационна мярка… Какъв друг, прекрасен ретро боязън единствено. После отново съм се унесъл.
Честна дума, това ми се случи, до момента в който сте спали сладко сладко. Не знам различен нощен живот ли да го нарека, влажен сън ли. Но в този момент часовникът ми не работи. Спрял е. И тотално не знам кое време е. Помогнете. От отдалеченост, несъмнено. Нека се пазим взаимно от предишното, което обитаваме в този момент.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ