Мусаката: Произход и традиции
Няма човек, който да не е ял мусака, или най-малко да не е осведомен с това, какво съставлява тя. Ние го считаме за нещо обичайно българско ядене, само че в действителност мусаката е арабско ядене и даже името й е взаимствано от арабски, където е " musaqqaa ", което в дословен превод значи изстуден.
Мусаката съществува измежду всички балкански нации: българи, турци, гърци, румънци, всички ние одобряваме мусаката като част от личната си просвета и кухня.
Макар и при всички тези нации да има ядене носещо това име, то в приготвянето на муската има големи разлики. Както знаем в България мусаката се подготвя от кайма, картофи, лук и подправки, които се задушават, след което се пекат и най-после се заливат със примес от кисело мляко, яйце и брашно.
В арабската кухня, откъдето е и взаимствано името й, приготвянето и по скоро прилича салата, защото е охладено ядене от патладжани и домати. Сервира се като мезе.
Гърците са тези, които са спомогнали за популяризирането на мусаката и поради това по света е гръцката рецепта е призната като истинска. Тя се подготвя без картофи, а с патладжани.
Гръцката мусака се прави като се редуват пластове от запържени филийки патладжани, доматен сос и мляно месо, най-вече овнешко или говеждо. Заливката й се прави със сос бешамел и за свършек - настърган кашкавал.
С сходни артикули се прави турската мусака (мляно месо, зелени чушки, запържени патладжани и лук), само че те не се редят на пластове. Турците я сервират с пилаф или турски таратор (джаджик).
Румънската мусака се приближава до българската, защото и при нея патладжаните се заместват от картофи. Мусаката през днешния ден има доста разновидности и разнообразни способи, по които да се подготви. Прави се с месо или без месо, със зеле, с чушки, с гъби или фасул.
С нея може да се интерпретира много. Заливката й е обаче се резервира не изменена: брашно, кисело мляко и яйце. Макар че може да се подготви и без нея. В последна сметка всичко е въпрос на усет и желания.
