Няколко дни след началото на войната на Израел в ивицата

Няколко дни след началото на войната на Израел в линията Газа, представителят на израелската войска Даниел Хагари призна свободно, че акцентът върху тежките бомбардировки на обсадения крайбрежен анклав “ е на щета, а не на акуратност ”.

Ден по-късно, на 11 октомври, израелската войска се похвали, че 6000 бомби с общо тегло 4000 тона са били хвърлени върху Газа, един от най-гъсто обитаемоте райони в света, където 2,2 милиона души живеят на 365 кв. км (140 кв. миля) линия земя.

Продължете да четете

лист от 3 детайла „ Ще се върнем ли? “: За моето палестинско семейство историята се повтаря Водата е „ въпрос на живот и гибел “ за Газа след израелската блокада, споделя Организация на обединените нации Медиците от Газа, които няма да се поддадат на настояването на Израел за евакуация завършек на списъка

Това е съвсем еквивалентно на бомбите, хвърлени върху Афганистан от НАТО за една година, съгласно някогашния следовател на Организация на обединените нации за военни закононарушения Марк Галаско.

Хората избягаха ужасени от бомбите или тъй като домовете им бяха ударени, или тъй като съседите им бяха убити при бомбардировка и се притесняваха, че са идващите.

Посред бомбите, валящи се над Газа и хората, които се пробват да се измъкнат от тях, израелската войска издаде ултиматум на 13 октомври: На всички в северна Газа беше казано да се реалокират на юг.

Започна огромно придвижване на хора, в коли, камиони и пешком, хората се опитваха да избягат, надявайки се да намерят сигурност.

Но същия ден конвои от хора, движещи се на юг, бяха бомбардирани, убивайки минимум 70 души и ранявайки повече от 200.

„ Юсеф кървеше толкоз доста “

Палестинското министерство на опазването на здравето сподели, че един палестинец е бил погубен в Газа на всеки пет минути при актуалните офанзиви.

Поне 45 фамилии от три генерации са били убити, заличени от гражданския указател, добави министерството.

Въздухът в Газа, споделят палестинците, е изпълнен с миризмата на употребявани муниции и вонята на гниещи тела, заровени под руините на бомбардирани домове.

Повече от 2700 палестинци са били убити и минимум 8700 са ранени от 7 октомври насам.

Повечето от осемте бежански лагера в Ивицата Газа, където живеят повече от 1,1 милиона регистрирани бежанци, са били ориентирани от израелски военни самолети, избивайки цели фамилии.

Лагерите бяха по-гъсто обитаеми от нормално, защото хората бягаха там, с цел да останат при другари или родственици, вярвайки, че Израел няма да се насочи към толкоз гъсто обитаеми региони, където живеят бежанци.

Бежанският лагер Джабалия – население от 35 000 души – е бил бомбардиран няколко пъти, две от които в този момент са известни като кланетата в Тернис и Сика.

В понеделник на оживеното пазарно кръстовище, известно като ал-Тернис, две израелски ракети убиха десетки хора.

Оцелелите говореха за разхвърляни крака и съгласно медиите броят на починалите варира сред 60 и 70 убити души.

Ияд Ислим е избягал от вкъщи си в Бейт Ханун, в северната част на Ивицата Газа, и е пристигнал да остане при родственици в Джабалия.

„ Мислех, че лагерът ще бъде по-безопасен вид, тъй като е толкоз цялостен с хора, и мислех, че няма да бъде ориентиран от израелски самолети “, сподели 37-годишният мъж пред Ал Джазира.

В оня понеделник Ислим отиде на пазара, с цел да купи храна и други неща от първа нужда за децата си. Той говореше на собствен другар за тежката бомбардировка, пред която бе изправен Бейт Ханун, когато голяма детонация раздра земята.

Гъст гъст пушек покриваше небето и звуци от викове на хора изпълваха въздуха.

„ Видях ужасяващи подиуми на разчленени тела “, спомня си Ислим. „ Мъже, дами и деца. Не можех да го понеса... Счупих се. “

Целият лагер се затича към пазара, с писъци и крясъци, които се надигаха всякога, когато някой идентифицираше тялото на околните им, някои от тях падаха в колапс и припадаха на място.

Рана Раджаб беше един от тези хора. Тя избяга от вкъщи си в търсене на тримата си сина Мохамед, Халед и Луай, които бяха на пазара по време на детонацията.

Тя откри Мохамед, опитващ се да окаже първа помощ на своя другар Юсеф, който беше тежко ранен.

„ Опитах се да го утеша, само че Мохамед продължаваше да споделя „ Пусни ме, желая да отида с Юсеф “, сподели тя.

„ Плаках, имаше толкоз доста кръв... Юсеф кървеше толкоз доста. “

Другите й двама сина Халед и Луай, очевидно потресени, откриха Раджаб и й споделиха, че са видели гибелта.

„ Никога не съм изпитвал толкоз мощен боязън “, сподели Раджа. „ Не чаках тази бомбардировка. Всички в лагера са потресени. “

В сряда израелските въздушни удари бяха ориентирани към Ал Сика в Джабалия, убивайки десетки хора.

„ Лагерът към момента се тресеше от клането в Тернис “, сподели Ахмад Салем, чиито съседи бяха убити при офанзивата.

„ Семейството ми е в потрес “, сподели той. „ Загубихме нашите другари, нашите съседи, красивите мемоари, които споделяхме дружно. “

„ Те унищожиха всичко... всички здания са разрушени. Дали израелците считат, че цялото това заличаване ще ни измести още веднъж?

„ Никога няма да напусна дома си. Аз и децата ми оставаме тук. “

Бежанският лагер Шати (плаж) западно от град Газа е бил обект на израелски набези няколко пъти, ужасявайки 90 000 бежанци, живеещи на 0,52 кв. км (0,2 кв. мили).

63-годишният Адел Халаф остана комплициран от израелските самолети, ориентирани към джамиите в лагера, ал-Суси, ал-Гарби и Ахмад Ясин.

„ Това са домове за поклонение “, сподели той.

„ Защо бяха набелязани? Това стартира с еврейски заселници, които нарушиха комплекса на джамията Ал-Акса в Йерусалим, а в този момент те бомбардират джамии в Газа. “

Джамиите стояха в средата на лагера, което докара до доста вреди на близките домове, които стоят компактно една до друга заради това какъв брой гъсто е обитаем лагерът.

„ Бомбардиранията тероризираха децата “, сподели Халаф. „ Вдигнахме всички изгорени копия на Корана от земята и беше ясно, че израелската цел предизвиква допустимо най-голямо опустошение. “

Друг гражданин на Шати, Саид Лулу, сподели: „ Нападението събори жена ми на пода от силата на детонацията. “

Той добави, че е мъчително да се види по какъв начин бомбардират джамиите.

„ Израел е насочвал нашия лагер в предходни войни “, продължи той, „ само че тази е изключително опустошителна. Всички се борим с тази психическа контузия, както и нашите фамилии. Но ние ще упорстваме и сме уверени в успеха. ”

Бежанският лагер в Хан Юнис в южната част на Газа с население от 35 000 души набъбна през последните дни, защото хиляди хора се стичаха от северната част на Ивицата.

„ Семейството ми и аз бяхме преместени в къщата на родственици в лагера “, сподели Мохамед Раби. „ На четвъртата вечер, сряда, къщата тъкмо от другата страна на тясната уличка от нашата беше ударена. “

Бомбардирането беше толкоз интензивно, че вратата на къщата, в която се намираха Раби и разширеното му семейство, беше заварена и те не можаха да излязат.

„ Извикахме нашите родственици да дойдат да ни спасят, само че те не ни чуха, тъй като всички крещяха, че нашите съседи, семейство Абу ал Риш, са под руините на дома им. Най-малко седем от тях бяха убити. ”

Семейството на Раби най-сетне съумя да напусне къщата, откакто съседите разрушиха вратата.

„ Има повече от 40 души “, сподели той. „ Все още не имаме вяра, че сме оживели след тази офанзива. Същата вечер се разделихме и останахме при разнообразни родственици, тъй че в случай че имаше ново нахлуване, нямаше да бъдем убити всички. ”

„ Най-страшното е, че военните самолети се връщат, с цел да се насочат към едно и също място, когато се събират коли за спешна помощ и хора “, сподели Амал Барбах, различен комшия на семейство Абу Риш.

Няма безвредно място в линията Газа, сподели тя тъжно.

Източник: Ал Джазира