Европа ни е отредила да сме резервната житница
* Някои хора желаят да се върнат от чужбина, да станат млади фермери и да вземат пари. Но това е доста мъчно, в случай че няма кой да ти помогне * Няма да ни позволен да развиваме зарзаватчийство и зеленчукопроизводство, тъй като ще ощетим старите страни-членки, споделя Стайко Стайков
Стайко Стайков е ръководител на управителния съвет на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи. Пред " Стандарт " той разяснява новата ОСП, пазара на земя, както и концепцията си за основаване на обща земеделска камара.
-------------------
- Господин Стайков, следва правенето на народен проект за развиване на земеделието по отношение на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027. Възможно ли е да има промяна на целите у нас?
- Аз считам, че това, което вършим сега, няма по какъв начин да се промени. Гръбнакът на българското земеделие е стандартното и огромните ферми, които отглеждат пшеница, рапица, ечемик, кориандър - едногодишни култури, които няма по какъв начин да се гледат на дребни площи. Това е предопределено от Европа за страната ни. България е аварийна житница на Европа дружно с Унгария и Румъния. Нашата земя е минимум инфектирана, тъй като относително неотдавна се хвърлят избрани торове, препарати и химикали. И доста от зърното, изключително качественото, се продава в европейските страни. Така че не виждам причина да се промени тази тактика. А и Европа няма да ни отпусне доста по-големи средства за обвързана поддръжка, да вземем за пример за зарзаватчийство или каквото и да било, тъй като по този метод тя ще ощети фермерите от старите страни- членки. При тях е доста скъпа работната ръка и те не ни позволяват в този отрасъл.
- Да, само че ние имаме обичаи и в овощарството, в зеленчукопроизводството. Ако настояваме, няма ли късмет да се преборим?
- В България се отглеждат най-вкусните, само че и най-старите сортове, които са нетрайни. Нямаме напояване на всички места, което е огромен проблем. Ако би трябвало да сменяме цялата идея - за трайните насаждения вложенията са големи. А с цел да направиш тази инвестиция, ти би трябвало да имаш пазари. Например има доста лозови насаждения, множеството ги направихме по стратегии на Европа, която обаче не ни обезпечи пазара. И сега няма на кой да си продаваме виното.
Избите в България стават от ден на ден, усилват се лозовите насаждения, а видяхме, че тази година хората си хвърляха гроздето, тъй като нямаше кой да им го изкупи.
В стандартното земеделие се печели доста по-малко. Но за сметка на това пък зърното е борсова стока, която има доста бърза възвращаемост. И даже и малко да печелиш, когато е бързо, това е добре за българското земеделие. Като няма кой да ни купи трайните насаждения, като са ни остарели сортовете - не можем да реинвестираме, нямаме огромно подкрепяне, каквото има Гърция. Тя ни удря с цените и няма по какъв начин да го променим.
Смятам, че Европа ще продължи с тази политика. В новия програмен интервал, без значение дали ще има таван на дотациите или не, ще има нарастване на парите и за селски региони, и за зелени заплащания. Така че не мисля, че ще променим нещо в българското земеделие. Мисля, че просто стандартното ще стане по-интензивно, по-добро. Вече имаме положителния опит, употребяват се по-добри препарати, торове, много неща се трансформираха. Но ние не можем да влияем на климата. Защото казусът в Южна България е с от ден на ден топли дни и все по-малки добиви.
- А каква част от земята у нас е окрупнена?
- Има отчасти окрупнени имоти, някои са огромни, само че са доста малко. Но това не е комасация, тъй като комасацията включва огромни имоти, землища, инфраструктура, напояване, отводняване. Останаха доста малко тези имоти. Купуват се главно имоти сред 5 и 50 декара. Нашата концепция е да вършим размени, вършим ги сред членовете на асоциацията и по този метод се получава уедряване. Дай, Боже, да имаме опция да се включим в стратегия за напояване. В другите браншови организации има доста фермери, които са подготвени да работят и с нас.
Време е да създадем браншова камара, в която ще участваме всички. И когато си имаме повече доверие, нещата ще стават по-лесно.
- Ако желаете да се обедините в земеделска камара, би трябвало да поставите цели, които се припознават от всички сектори.
- Аз мисля, че за закона за земята сме дружно. Става въпрос за новия план, който бе върнат за преправяне и ние участваме в работната група с помощта на това, че имаме общи ползи, виждаме общите проблеми. Даваме специалисти, които работят и с министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Интересът е общ, наши членове имат земя в цялата страна. Ако не съблюдаваме Конституцията, ние нарушаваме правата на притежателите - по тази причина беше спрян законът - съгласно член 17 от Конституцията частната благосъстоятелност е неприкосновена. Много неща по закона се сътвориха доста бързо и може би несъзнателно се получиха много неточности.
Над 3,5 милиона българи са притежатели и на цели, и на частични имоти в съсобственост. Ние не може да пренебрегнем тяхното мнение.
Ние сме дружно за всичко, подали сме ръка на МЗХГ, те са я приели и работят с нас, по този начин ще продължаваме напред. Идеята за обща земеделска камара е да сплоти повече сектора.
Ще има излъчени представители от всички асоциации, на които ние ще имаме доверие. Не виждам причина да няма съгласие сред целия отрасъл.
- Споменахте, че има много покупко-продажби в последно време, в които чужденци продават земята си. Бихте ли дали повече детайлности?
- Става въпрос за чужденци, които са придобили земя у нас за инвестиция на вторичния пазар посредством медиатори от първичния пазар. Платили са по 200-300 лева за декар, окрупнили са парцелите. Цените в този момент се подвигат - в Северна България декарът е над 1000 лв. . Притежателите може би не чакат по-голям растеж, като предходни години. Затова излизат от тази инвестиция.
- А какво се случи с всеобщото засаждане на нахут? Защо стопаните заложиха на тази просвета?
- Нахутът е азотофиксираща просвета и има в допълнение доплащане в дотацията. Две години нахутът държеше добра цена, изключително в Южна България, където нямаме царевица. В предходни години в Южна България се гледаше и кориандър. Но цената му падна, тъй като руснаците създадоха кориандър на доста ниска цена. И по-късно вярата беше в нахута. Но се получи свръхпроизводство. А в това време страните, които внасят нахут, имаха добра година.
И се оказа, че от 2 лв. за кг, цената падна до 30 стотинки.
Повечето стопани имаха потребност от пари и го продадоха на безценица. Това автоматизирано ги вкара в големи загуби. И в случай че те имат заем за земя или за нещо друго, може да стигнат до банкрут.
- В новата ОСП се чака да има по-големи преференции за млади фермери. Какво бихте посъветвали един младеж, който се научава за тези преференции и взема решение да се занимава със земеделие?
- Много хора виждат младия фермер като човек, който ще вземе хикс пари и ще завоюва от това. Изискванията на Европа обаче са доста огромни, би трябвало да се основават работни места, би трябвало действително да се работи. Минават много години, в които човек прави доста разноски и би трябвало да постави доста труд, в случай че желае да му остане освен това.
В момента хората считат, че ще вземат едни лесни пари, а то не е по този начин . Даже в множеството случаи те биват глобени и губят пари, които са взети с заеми или по някакъв различен метод, което води до големи загуби.
Някои хора желаят да се върнат от чужбина и да станат млади фермери. Но това е много мъчно, в случай че някой не им помогне. Защото нито имат земя, нито имат средства, нито имат опит. Зависиш от климата, от посеви, дали няма да имаш бедствия. Това е фабрика под небето, доста е мъчно човек да се впусне в сходно начинание без да има сътрудник. И в случай че от първата година се случи някой прелом с неговия бизнес, това го обрича на банкрут. Трябва да се внимава, да се употребяват доста положителни консултанти. И да се четат доста деликатно стратегиите и уговорките, които се поемат. Защото българинът нормално вижда парите, а не вижда какви задължения има под тях. Европа дава обещание сега, само че тя усилва уговорките и те ще бъдат ясни след изборите за новия Европарламент. Затова аз не мога да съветвам някой да се впусне сляпо и да става фермер. Нужен е добър агроном, а това е доста безценен експерт и доста мъчно се намира. Нужни са заделени средства. Да си фермер не е толкоз просто, колкото наподобява.
Стайко Стайков е ръководител на управителния съвет на Българската асоциация на притежателите на аграрни земи. Пред " Стандарт " той разяснява новата ОСП, пазара на земя, както и концепцията си за основаване на обща земеделска камара.
-------------------
- Господин Стайков, следва правенето на народен проект за развиване на земеделието по отношение на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027. Възможно ли е да има промяна на целите у нас?
- Аз считам, че това, което вършим сега, няма по какъв начин да се промени. Гръбнакът на българското земеделие е стандартното и огромните ферми, които отглеждат пшеница, рапица, ечемик, кориандър - едногодишни култури, които няма по какъв начин да се гледат на дребни площи. Това е предопределено от Европа за страната ни. България е аварийна житница на Европа дружно с Унгария и Румъния. Нашата земя е минимум инфектирана, тъй като относително неотдавна се хвърлят избрани торове, препарати и химикали. И доста от зърното, изключително качественото, се продава в европейските страни. Така че не виждам причина да се промени тази тактика. А и Европа няма да ни отпусне доста по-големи средства за обвързана поддръжка, да вземем за пример за зарзаватчийство или каквото и да било, тъй като по този метод тя ще ощети фермерите от старите страни- членки. При тях е доста скъпа работната ръка и те не ни позволяват в този отрасъл.
- Да, само че ние имаме обичаи и в овощарството, в зеленчукопроизводството. Ако настояваме, няма ли късмет да се преборим?
- В България се отглеждат най-вкусните, само че и най-старите сортове, които са нетрайни. Нямаме напояване на всички места, което е огромен проблем. Ако би трябвало да сменяме цялата идея - за трайните насаждения вложенията са големи. А с цел да направиш тази инвестиция, ти би трябвало да имаш пазари. Например има доста лозови насаждения, множеството ги направихме по стратегии на Европа, която обаче не ни обезпечи пазара. И сега няма на кой да си продаваме виното.
Избите в България стават от ден на ден, усилват се лозовите насаждения, а видяхме, че тази година хората си хвърляха гроздето, тъй като нямаше кой да им го изкупи.
В стандартното земеделие се печели доста по-малко. Но за сметка на това пък зърното е борсова стока, която има доста бърза възвращаемост. И даже и малко да печелиш, когато е бързо, това е добре за българското земеделие. Като няма кой да ни купи трайните насаждения, като са ни остарели сортовете - не можем да реинвестираме, нямаме огромно подкрепяне, каквото има Гърция. Тя ни удря с цените и няма по какъв начин да го променим.
Смятам, че Европа ще продължи с тази политика. В новия програмен интервал, без значение дали ще има таван на дотациите или не, ще има нарастване на парите и за селски региони, и за зелени заплащания. Така че не мисля, че ще променим нещо в българското земеделие. Мисля, че просто стандартното ще стане по-интензивно, по-добро. Вече имаме положителния опит, употребяват се по-добри препарати, торове, много неща се трансформираха. Но ние не можем да влияем на климата. Защото казусът в Южна България е с от ден на ден топли дни и все по-малки добиви.
- А каква част от земята у нас е окрупнена?
- Има отчасти окрупнени имоти, някои са огромни, само че са доста малко. Но това не е комасация, тъй като комасацията включва огромни имоти, землища, инфраструктура, напояване, отводняване. Останаха доста малко тези имоти. Купуват се главно имоти сред 5 и 50 декара. Нашата концепция е да вършим размени, вършим ги сред членовете на асоциацията и по този метод се получава уедряване. Дай, Боже, да имаме опция да се включим в стратегия за напояване. В другите браншови организации има доста фермери, които са подготвени да работят и с нас.
Време е да създадем браншова камара, в която ще участваме всички. И когато си имаме повече доверие, нещата ще стават по-лесно.
- Ако желаете да се обедините в земеделска камара, би трябвало да поставите цели, които се припознават от всички сектори.
- Аз мисля, че за закона за земята сме дружно. Става въпрос за новия план, който бе върнат за преправяне и ние участваме в работната група с помощта на това, че имаме общи ползи, виждаме общите проблеми. Даваме специалисти, които работят и с министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Интересът е общ, наши членове имат земя в цялата страна. Ако не съблюдаваме Конституцията, ние нарушаваме правата на притежателите - по тази причина беше спрян законът - съгласно член 17 от Конституцията частната благосъстоятелност е неприкосновена. Много неща по закона се сътвориха доста бързо и може би несъзнателно се получиха много неточности.
Над 3,5 милиона българи са притежатели и на цели, и на частични имоти в съсобственост. Ние не може да пренебрегнем тяхното мнение.
Ние сме дружно за всичко, подали сме ръка на МЗХГ, те са я приели и работят с нас, по този начин ще продължаваме напред. Идеята за обща земеделска камара е да сплоти повече сектора.
Ще има излъчени представители от всички асоциации, на които ние ще имаме доверие. Не виждам причина да няма съгласие сред целия отрасъл.
- Споменахте, че има много покупко-продажби в последно време, в които чужденци продават земята си. Бихте ли дали повече детайлности?
- Става въпрос за чужденци, които са придобили земя у нас за инвестиция на вторичния пазар посредством медиатори от първичния пазар. Платили са по 200-300 лева за декар, окрупнили са парцелите. Цените в този момент се подвигат - в Северна България декарът е над 1000 лв. . Притежателите може би не чакат по-голям растеж, като предходни години. Затова излизат от тази инвестиция.
- А какво се случи с всеобщото засаждане на нахут? Защо стопаните заложиха на тази просвета?
- Нахутът е азотофиксираща просвета и има в допълнение доплащане в дотацията. Две години нахутът държеше добра цена, изключително в Южна България, където нямаме царевица. В предходни години в Южна България се гледаше и кориандър. Но цената му падна, тъй като руснаците създадоха кориандър на доста ниска цена. И по-късно вярата беше в нахута. Но се получи свръхпроизводство. А в това време страните, които внасят нахут, имаха добра година.
И се оказа, че от 2 лв. за кг, цената падна до 30 стотинки.
Повечето стопани имаха потребност от пари и го продадоха на безценица. Това автоматизирано ги вкара в големи загуби. И в случай че те имат заем за земя или за нещо друго, може да стигнат до банкрут.
- В новата ОСП се чака да има по-големи преференции за млади фермери. Какво бихте посъветвали един младеж, който се научава за тези преференции и взема решение да се занимава със земеделие?
- Много хора виждат младия фермер като човек, който ще вземе хикс пари и ще завоюва от това. Изискванията на Европа обаче са доста огромни, би трябвало да се основават работни места, би трябвало действително да се работи. Минават много години, в които човек прави доста разноски и би трябвало да постави доста труд, в случай че желае да му остане освен това.
В момента хората считат, че ще вземат едни лесни пари, а то не е по този начин . Даже в множеството случаи те биват глобени и губят пари, които са взети с заеми или по някакъв различен метод, което води до големи загуби.
Някои хора желаят да се върнат от чужбина и да станат млади фермери. Но това е много мъчно, в случай че някой не им помогне. Защото нито имат земя, нито имат средства, нито имат опит. Зависиш от климата, от посеви, дали няма да имаш бедствия. Това е фабрика под небето, доста е мъчно човек да се впусне в сходно начинание без да има сътрудник. И в случай че от първата година се случи някой прелом с неговия бизнес, това го обрича на банкрут. Трябва да се внимава, да се употребяват доста положителни консултанти. И да се четат доста деликатно стратегиите и уговорките, които се поемат. Защото българинът нормално вижда парите, а не вижда какви задължения има под тях. Европа дава обещание сега, само че тя усилва уговорките и те ще бъдат ясни след изборите за новия Европарламент. Затова аз не мога да съветвам някой да се впусне сляпо и да става фермер. Нужен е добър агроном, а това е доста безценен експерт и доста мъчно се намира. Нужни са заделени средства. Да си фермер не е толкоз просто, колкото наподобява.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ