Томас Едисън е имал забележителен живот, изпълнен с иновации. Като

Томас Едисън е имал незабравим живот, изпълнен с нововъведения. Като откривател той е свързван със основаването на електрическата крушка, звукозаписа и киното. Притежава над 1000 патента и слага основите на първата индустриална изследователска лаборатория.

„ Въпреки изказванията, които може да сте срещали онлайн, той в действителност не е умъртвил слон, с цел да завоюва спор. Но е допустимо да е опитвал да беседва с духове “, написа Popular Mechanics.

С други думи, невероятният живот и завещание на Томас Едисън могат да запълнят цели томове. Оказва се обаче, че в тази впечатляваща история има и една скрита глава: Едисън несъзнателно е „ изобретил “ нещо, за което в никакъв случай не е схванал, а то е намерено едвам близо век след гибелта му.

Графенът е мощно търсена форма на въглерода. Приложенията му в квантовата физика, както и предстоящата му приложимост в съхранението на сила и суперкомпютрите, основават потребност той да се създава бързо и на ниска цена.

В момента, изяснява изданието IFLScience, най-разпространеният способ за приемане на така наречен турбостатичен графен включва „ подаване на напрежение през въглероден резистор “ и изисква нагряване до най-малко 2000°C.

Докторантът в университета „ Райс “ Лукас Еди търси по-ефективен способ.

„ Разглеждах всичко - от електродъгови заварки, които бяха по-ефективни от всичко, което съм правил до момента, до дървета, ударени от мълнии, които се оказаха цялостна задънена улица “, споделя той в известие на университета.

Оказва се обаче, че е трябвало да насочи погледа си към една присъща оранжева къща в Ню Джърси и близката до нея лаборатория от червени тухли.

„ Опитвах се да установя кое е най-малкото и просто устройство, с което може да се реализира флаш-Джаулово нагряване “, споделя Еди, „ и си спомних, че ранните електрически крушки постоянно са употребявали въглеродни влакна. “

По-специално истинският модел крушка на Едисън от 1879 година е съумял да доближи нужните 2000°C за произвеждане на графен, а правилото на работа е в детайли разказан в патентната му поръчка, която Лукас Еди изследва.

Да се откри обаче достоверна крушка в жанр Едисън се оказва по-трудно, в сравнение с наподобява.

Първите опити на Еди са несполучливи, тъй като „ въглеродните “ влакна в действителност се оказват волфрамови. В последна сметка, по данни на университета, „ дребен магазин в Ню Йорк “ продава същински крушки в жанр Едисън, от които Лукас Еди си набира мостри за опита.

След като свързва крушката към източник на непрекъснат ток от 110 волта, Еди подава къс, 20-секунден електрически подтик и следи през оптичен микроскоп по какъв начин нишката се трансформира от сива в „ ослепително сребриста “. След това разбор удостоверява, че е получен графен.

Важно конкретизиране е, че въпреки крушката на Едисън да е способна да създаде графен, това не значи, че самият Едисън в миналото е създавал подобен.

Същата нишка, която при 20 секунди електричество се трансформира в графен, при по-дълго нагряване може да се трансформира в нещо друго - графит. А като се има поради, че добре документираният опит на Едисън с крушката е траял 13 часа, съвсем несъмнено е, че той е получавал графит, а не графен.

Въпреки това опитът на Еди освен предлага нов метод за приемане на форма на въглерод с капацитет за революционни нововъведения през XXI век, само че и демонстрира, че изобретенията на Едисън отпреди повече от век към момента могат да разкрият нови благоприятни условия.

Ако патентът му за крушката подсказва нов способ за генериране на графен, кой знае какви бъдещи открития може да се крият в над 1000 патента на негово име?