Набито, ниско и масивно същество, което е обитавало Земята преди

Набито, ниско и солидно създание, което е обитавало Земята преди 307 милиона години, оказва помощ на учените да схванат по какъв начин за първи път са се появили растителноядните животни на сушата. Новоописаният тип е един от най-ранните известни тетраподи – четириноги животни – за които има доказателства, че са се хранили с растения.

Ново проучване, оповестено във вторник в списание Nature Ecology & Evolution, разказва неповторима находка. В центъра на откритието е череп, открит във втвърден дървесен дънер по скалите на остров Кейп Бретон (Нова Скотия). Видът е наименуван Tyrannoroter heberti в чест на откривателя му Брайън Хебърт – локален фен палеонтолог.

„ Името се превежда като „ Тираничният копач на Хебърт “, споделя пред CNN доктор Арджан Ман, съавтор на проучването. То съчетава гръцките думи за „ деспот “ и „ орач “, защото муцуната му евентуално е била употребена за копаене.

Откритието потвърждава, че най-ранните четириноги са минали към растителна диета още в средата на карбона (каменно-въглищния период). Това значи, че растителноядните гръбначни са се появили доста по-рано, в сравнение с се смяташе до момента.

Тялото на ранен растителнояден тип

Чрез 3D сканиране и принтиране екипът съумява да изследва фосила в изключителни елементи.

„ Това е способ на цифрова подготовка, който ни разрешава да пресъздаваме черепа и да сътворяваме 3D копия за музейни сбирки, просветителни цели и показване по света, без да рискуваме истинския фосил “, изяснява Ман, куратор на ранните тетраподи в Природонаучния музей „ Фийлд “ в Чикаго.

След разбор на фосила и съпоставяне със скелетите на сродни типове, откривателите откриват, че Tyrannoroter heberti е бил „ малко, натъртено, симпатично, с размерите на футболна топка, сходно на влечуго създание “, сравнимо с неравен сцинк – тип гущер.

Но това, което го отличава, са неговите зъби и череп.

Животното е имало необятен, сърцевиден череп и солидни зъби, ситуирани в редици по небцето и долната челюст. Те се напасват тъкмо като елементи от пъзел, което е разрешавало на типа да смила твърда и влакнеста растителност.

„ Тази голяма повърхност на небцето, покрита с огромни, здрави зъби, евентуално е основна акомодация към растителнояден метод на хранене “, показва Ман.

За потвърждаване на растителната диета учените употребяват компютърна томография и електронни микроскопи, идентифицирайки следи от изхабяване в секторите, където зъбите са се трили. „ Други животни със сходни следи от изхабяване са растителноядни в по-късни интервали “, отбелязва Ман.

По-ранна поява на растителноядните животни

Новото проучване демонстрира, че растителноядният метод на хранене се е появил по-рано и допълнително групи животни, в сравнение с се смяташе до момента, споделя Майкъл Коутс, професор по биология и анатомия в Чикагския университет, който не е взел участие в проучването.

Откритието хвърля светлина върху развиването на ранните сухоземни екосистеми.

Той отбелязва също, че редиците от зъби на Tyrannoroter са завещание от неговите водни предшественици.

Авторите на проучването допускат, че този ранен сухоземен тип в началото се е хранил с инсекти, само че с течение на времето е еволюирал в растителнояден. Коутс поддържа тази теза и добавя, че прекосяването към растителна диета е съкратило хранителната верига, елиминирайки насекомите в ролята им на медиатори.

Тази смяна евентуално е изисквала освен това от профилирани зъби. За усвояването на влакнестите растения Tyrannoroter и други ранни растителноядни са развили обемни, цилиндрични тела, способни да поберат по-сложни храносмилателни системи. Органите са поддържали богата микрофлора от микроорганизми, виновни за разграждането на растителния материал.

Значение за еволюцията

По-широкото значение на откритието, изяснява Ман, е че четириногите гръбначни са еволюирали в растителноядни относително бързо след прекосяването си към живот на сушата – доста по-рано, в сравнение с учените са предполагали.

„ Съвременните сухоземни екосистеми са доминирани от растителноядни животни “, споделя той. „ Този тип демонстрира, че съвсем незабавно откакто животните стават сухоземни, те стартират да опитват с растителнояден метод на хранене и евентуално проправят пътя за необятното му разпространяване по-късно. “

Находката също по този начин допуска, че растителноядният метод на живот е зародил без значение при няколко групи ранни сухоземни гръбначни, вместо да е стеснен единствено до предците на актуалните влечуги.

Климатичните промени също може да са изиграли роля. С прекосяването от влажни, мангровоподобни гори към по-сухи среди, доста ранни растителноядни животни не съумяват да се приспособяват и изчезват.

С изгубването на растителността, от която са зависели, тези типове се трансформират в „ обречена група “, изяснява Ман. Това евентуално е довело и до изгубването на Tyrannoroter.

Въпреки това доста въпроси остават без отговор.

„ Това проучване е единствено началото и ни дава опция да погледнем към тетраподите от напълно нова вероятност “, показва Ман.

Той има и обръщение към бъдещите палеонтолози:

„ Повечето въпроси за ранната еволюция на тетраподите и гръбначните са пред нас, не зад нас. Новите фосили непрестанно трансформират историята и това е следващ образец по какъв начин едно ново изобретение може да промени напълно разбирането ни за еволюцията на живота на сушата. “