Ако бързаме да открием щастието, може да се разминем с него
Някога имало една библиотека, която изгоряла при пожар. От скъпите й книги оживял единствено един ръкопис. Той попаднал при книжар, който го оставил на един рафт в книжарницата си сред книгите. Така минали години, а ръкописът бил като че ли пропуснат.
Никой от купувачите не му обръщал внимание. Нов притежател купил книжарницата и решил да се отърве от ненужните му книги. Между изхвърлените бил и остарелият ръкопис. На него попаднал дрипльо, който си търсил с какво да възпламени огън.
Малко преди да възпламени ръкописа, прочел какво написа в него „ Този човек, който откри на морския бряг парещ камък, ще откри всичко, за което е мечтал. “. Бедният човечец поел към морето, с цел да открие въпросния камък. Камъните, които докосвал били студени и той още веднъж ги прибирал в морето.
Така търсил с дни, седмици, месеци, години. И един ден ръката му се докоснала до парещ камък, само че той по табиет го хвърлил в морето.
Изводът от тази история е, че когато търсим по-добро бъдеще за себе си е добре да се вглеждаме деликатно във всеки подробност, а не да се оставяме на рутината. Щастието съвсем постоянно е някъде край нас. Ако бързаме да го открием, може да се разминем с него.
