Слънце и Луна
Някога Бог основал Слънцето и Луната идентични по величина, по светлост и хубост, като двама братя. Те трябвало дружно да пътуват по небето и да огряват всички същества. Месецът обаче желал повече - той виждал себе си и Слънцето като двама царе, които ръководят едно царство и не могат да живеят в мир, нямало по какъв начин да се погодят.
„ Тогава ти ще се отличаваш от Слънцето ”, споделил Бог и смалил Луната. Тя пребледняла от боязън и почнала да плаче, тъй като се надявала на различен излаз. Бог се смилил над неутешимата Луна и й споделил, че ще направи по този начин, че тя да не върви паралелно до Слънцето, та всички същества да виждат, че е по-малка и бледа. Решил Бог да направи Луната цар на нощта. Месецът отвърнал тъжно, че ще бъде презрян цар, тъй като живите същества няма да се радват на неговите лъчи – като скита през нощта, ще бъде като пасажер през пустинята, никой няма да го съпровожда и да му се радва.
Тогава Бог основал звездите, които като превъзходна армия да съпровождат своя цар, с цел да бъде Месецът същински стопанин. А хората, заслепени от мощното Слънцето, с наслада ще се взират в пазача на нощта и ще се радват на неговата мека светлина.
Илюстрации: paintpartynight.com, janeadamsart.wordpress.com
