Някаква гъска от "Да, България" (партия, създадена от американска фондация)

Някаква гъска от "Да, България " (партия, основана от американска фондация) била споделила, че Ботев не бил нито талантлив, нито стихотворец. Честно казано към този момент нямам сили да отвръщам на постоянните провокации от страна на такива интелектуални импотентни.
Това разяснява в профила си във Facebook депутатът от Българска социалистическа партия Александър Симов.

Само преди няколко месеца един различен образец от безусловно същата партия беше написала, че открива ислямистки привкус в поезията на Ботев и че в случай че той си бе стоял у дома, нямало да му се случи нищо неприятно. Нищо ново под слънцето - популацията на идиоти процъфтява.

Но през днешния ден, когато честваме 170 години от рождението на Ботев, ми се желае да кажа нещо друго. Има едно негово стихотворение, което не знам за какво стои настрана от вниманието на електората. То се споделя "Ней ". Стихотворение за толкоз изпепеляваща и буйна обич, че най-сетне прословутият лирически воин си споделя мислено:
ще почине един от нас -
ил мъжът ти, или аз!

Обичам това стихотворение, тъй като то разкрива достоверните пристрастености в душата на Ботев. Това е душа на крайностите, на висшото замайване, душа, която не знае граници в любовта и не признава никаква среда в омразата. Именно това е политическата сплав на същинския бунтовник. Именно това ражда мечтателят Ботев.

Това сътворява индивида, който потегля на сигурна гибел, уверен, че саможертвата ще възпламени България и ще изстиска от нея демона на робството, само че не толкоз на непознатото, а на това вътрешното иго, което като гной се е натрупало в душата. И след това споделят - не бил талантлив. Тъпаци.

Ако не беше талантлив, той в никакъв случай нямаше да разбере, че огромният проблем не е поробителят, а смирението. Заради това в неговата лирика няма грам ксенофобия, той е наясно с "чуждите посетители ", само че е най-гневен на "нашите ", тези, които смучат живота национален.

Заради това, споделям го почтено, не мога да си показва Ботев в следосвобожденска България. Той не би намерил мястото си в нея. Не би се примирил. Сигурно сходно на Петко челник щеше да излезе с черен байрак на покрива на къщата си, с цел да стачкува.

Това е неговото естествено положение. Нека в "Да, България " да горят книгите му, в случай че желаят. Аз не преставам да съм голям почитател. Той е най-големият!