Холеричното дете ~ Рудолф ЩАЙНЕР и Тайната на четирите темперамента
(Nurse Reading to a Little Girl, 1895 - Mary Cassatt)
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се показва едностранчиво холеричният характер. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е елементарно холерикът да изпита обич към личността на индивида. Друг метод на влияние от един човек върху различен би трябвало да използваме, с цел да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развиването постоянно може да се управлява. Това, което решително води възпитанието, е следното: респект и почитание към един престиж. Човек би трябвало да бъде точно заслужен за респект, за почитание във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за любов, подбудена от персонални качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете би трябвало постоянно да има вяра, че възпитателят схваща от работата си. Човек би трябвало да покаже, че е наясно с нещата, които стават към детето. Той не трябва да разкрива слабите си места. Той би трябвало да прави всичко допустимо, холеричното дете в никакъв случай да не забележи, че може би не е в положение да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то би трябвало да направи. Трябва да внимава и да държи крепко юздите на престижа в ръцете си, и в никакъв случай да не позволява грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето би трябвало постоянно да има вяра, че възпитателят схваща от работата си. Иначе той незабавно ще загуби уважението на детето. Ако любовта към една персона е магическата дума при сангвиничното дете, то респект и почитание към достолепията на една персона са магическите думи при холеричното дете.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той би трябвало да обръща внимание и на това, че това дете развива, разпростира на първо място друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде осведомено с това, което може да му сътвори компликации във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в ограниченост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които мъчно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде ориентирано към компликациите в живота, като му се предложат сложни за превъзмогване неща. На пътя му би трябвало да се изпречват такива неща, които му оказват опозиция. Съпротивления, компликации би трябвало да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек би трябвало да опита да направи живота му не по този начин елементарен. Той би трябвало да му основава компликации, тъй че холеричният характер да не бъде потискан, а да му се дава воля таман посредством това, че пред детето стоят известни компликации, които то би трябвало да преодолее. Не бива холеричният характер на детето да му се изтръгва със мощ, да му се лишава, по този начин да се каже, посредством възпитанието. Възпитанието би трябвало да бъде ориентирано таман към тези неща, по отношение на които детето може да приложи мощ, по отношение на които проявяването на холеричния характер е целесъобразно.
Холеричното дете би трябвало да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна нужда. Ето за какво човек би трябвало да се опита да му сътвори такова обграждане, в което холеричният характер да може да се прояви в превъзмогването на тези компликации, като изключително добре е, в случай че може то да преодолява тези компликации в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва голяма мощ, където холеричният характер се демонстрира изцяло, само че в реалност побеждават нещата, а изразходваната мощ се разпилява напразно. По този метод то придобива почит към могъществото на обстоятелствата, което се опълчва на това, което се демонстрира в холеричния характер.
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният характер може да бъде учтив. Тогава на първо място е належащо да събудим благоговение, възприятие на поклонение, като се държим с детето по този начин, че в действителност да събудим такова почитание, като му покажем: Ние можем да преодоляваме компликациите, които то самото не е съумяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да реализира, към това, което той може да преодолее макар обективните компликации. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се оправи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
От „ Тайната на четирите темперамента ”, Рудолф ЩАЙНЕР, изд. Даскалов
Картини: Mary Cassatt
