♥ Загубата на нашата връзка с тялото може да се превърне в духовна бездомност
(Nude Begonia and Heads, c.1912, Odilon Redon)
♥ Връзката с тялото
„ Без осъзнаване на телесното възприятие и настройка личността се разцепва на дух без тяло и тяло без дух. “ ~ Александър ЛОУЕН
Откъснати от опита на нашите тела, ние сме откъснати от нашата живост, от опита на естествения свят и от нашата най-основна вътрешна истина. Разделението поражда дисоциативно положение. Разединени от нашето тяло, нашите дейности стават натрапчиви – към този момент не ръководени от съзнанието или вкоренени в възприятията, а подхранвани от несъзнателния ентусиазъм празнината сред разум и тяло да се запълни непременно.
Загубата на нашата връзка с тялото може да се трансформира в духовна бездомност. Лишени от котва, ние плаваме без цел, брулени от ветровете и вълните на живота. Откъсването от тялото е културна зараза. Измежду всички загуби, ограбващи човешката душа през днешния ден, това отчуждение може да ни тревожи най-вече, тъй като то ни отделя от самите корени на съществуването. С работа, която ни деградира, рутинности, които са автоматизирани, и околна среда, които унищожава сетивата ни, ние губим насладата, която поражда от динамичната връзка с единственото живо наличие, чието владеене ни е обезпечено за цялостен живот: нашето тяло.
Дисоциацията по рисков метод поражда несвързани дейности. Безчувствени убийства и стрелби от коли (където тялото на другия се вижда като лишено от живот и без значение, нещо като нечия собственост) популяризират осведомителните ни бюлетини, посрещани с морбиден интерес от анонимни фенове. Жените анихилират или силиконизират извивките си, с цел да отговорят на културната норма на манекенските фигури, с които ни бомбардират ранглисти и списания. Мъжете безропотно млатят плътта си, с цел да си изградят възприятие за мощ, постоянно притъпявайки своите чувства и възприятие. Много хора изпадат в пристрастявания, вцепенявайки своята живост с храна, дроги или натрапчиви действия. Децата биват бити, унизени и привеждани в смирение, прогонвани от своите млади тела даже преди да се научат да ги схващат, прогонвани от „ обезплътени “ възрастни, които не знаят какво унищожават.
Ние сме научени да направляваме тялото със средствата на мозъка, който се смята за надалеч по-висш. Но тялото има просветеност, в чиито секрети мозъкът към момента следва да вникне. В книгите четем по какъв начин да ядем, по какъв начин да вършим обич, какъв брой да спим и постановяваме тези практики на тялото, вместо да слушаме какво ни споделя от вътрешната страна то.
Лишени от тялото като сплотяваща фигура на съществуването, ние ставаме откъслечни. Потискаме своята живост и ставаме сходства на машини, елементарно манипулирани. Загубваме своята основа за регулиране на истината.
Обезценяването на тялото се прави по-нататък от доста религиозни настройки. Някои религии разказват тялото като корена на цялото зло, до момента в който други ни споделят, че то е чисто и просто заблуда или в най-хубавия случай просто без значение. Медицинските практики третират тялото механичен, като набор от несвързани елементи, откъснати от духа, който обитава в него. Обикновената подготовка на психотерапевтите изцяло подценява ролята на тялото за душевното здраве. Чувства се отсъствието на потребности от познания по анатомия, хранене, алергии, придвижване, йога, нервномускулно систематизиране, биоенергетични характерови структури или даже елементарен масаж. Използването на лечебен досег или физически контакт в каквато и да е форма е неведнъж строго неразрешено, толкоз огромен е страхът от полово омърсяване. Университетите образоват мозъците ни за сметка на телата ни – в тях седим непрестанно по цели дни, месеци и години, тренирайки се за работа в седнало състояние, която продължава да подценява потребностите на тялото.
Нима е чудно, че по същия метод подценяваме и своята физическа околна среда, увреждайки тялото на Земята, с цел да продължим своето дисоциирано оцеляване? Може би растящият проблем на бездомността е метафора на нашата лична културна бездомност, тъй като тялото е в действителност домът на духа. Кризата на нашето опазване на здравето се разгръща надалеч оттатък застрахователните фондове – тя е рецесия на връзката с биологическата действителност на нашето битие.
Упадъкът на нашата физическа действителност е културна зараза, за която няма просто лекуване, няма хапчета за гълтане, няма чудотворно изцерение. Нито пък можем, естествено, да излекуваме болката, която поражда, когато безчувствеността се смекчи и осъзнаем свиването и малтретирането, които сме приели преди. Само посредством възобновяване на тялото можем да стартираме да лекуваме самия свят, тъй като каквото е мозъкът за тялото, това е културата за планетата. Лечението на разцеплението сред разум и тяло е нужна стъпка в лекуването на всички нас. То лекува нашия дом, нашата основа и базата, на която е построено всичко останало.
От: „ Източно тяло. Западен разум. Психология и система на чакрите като път към Аза “, Енодия Джудит, изд. „ Гуторанов и наследник “, 1998 година
Картина: Nude Begonia and Heads, c.1912, Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery
