Тимофей Кулябин: Русия е държавата, която отменя руската култура
Новосибирският държавен спектакъл „ Червеният факел “ („ Красный факел “) освободи от поста му шефа Александър Кулябин – татко на известния режисьор Тимофей Кулябин, който се разгласи намерено против войната в Украйна. Самият Тимофей Кулябин слага в този спектакъл от 2007 година, а от 2015-а бе негов основен режисьор. Той напусна „ Червеният факел “ и Русия в самото начало на по този начин наречената от Кремъл „ специфична военна интервенция “ в прилежащата страна. През декември предходната година новосибирският спектакъл смъкна от афиша си спектаклите на Кулябин-младши, откакто по-рано, през април, това бе направил Болшой спектакъл в Москва.
Междувременно доскоро повече от месец Тимофей Кулябин сложи своя съвременна версия на „ Нора “ по Ибсен в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. На 16, 17 и 18 февруари е планувано на първата ни сцена да гостува неговият театър „ В самотата на памуковите полета “ по Бернар-Мари Колтес, продукция на Дайлес спектакъл в Рига с фамозния Джон Малкович в основната роля.
Вчера в обстойно изявление за уеб страницата medusa.io пред журналиста Владимир Раевский Тимофей Кулябин описа за решението си да не се връща в родината, разяснява така наречен анулацията на съветската просвета, която самата Русия прави, показа за идните си задължения и метода, по който интерпретира класиците.
Режисьорът се стопира на радикалната идея на своя театър „ Три сестри “ (познат с екранната си версия и на българската публика), в който актьорите напълно поддържат връзка на жестомимичен съветски език (за феновете има и субтитри). За него екипът на Кулябин е изучавал този език в продължение на 2 години. Той признава, че на никое място по света не би могъл да прави сходни опити, с изключение на в „ Червеният факел “ – спектакъл, напълно насочен по отношение на него и неговия способ на работа. Ограничения и цензура във връзка с него там не е имало. На въпроса дали на 24 февруари 2022 година е осъзнал, че това към този момент няма да е по този начин, Кулябин дава отговор: „ На 24-ти беше мъчно нещо да се разбере. Но мисля, че на 25-и или 26-и в мен сработи някакъв механизъм и тогава осъзнах: в случай че ще продължава по този начин, в никакъв случай няма да се върна в Русия “. Интендантът на пражкия спектакъл, в който в оня миг слага, го вика в кабинета си и му споделя, че би трябвало да излезе с изказване. Кулябин изяснява, че към този момент го е написал – дружно с целия си екип, и на 25-и е било оповестено в обществените мрежи. И му дава да го прочете, а театралният началник се разплаква. „ Той плачеше и говореше: „ Разбирам, че по-късно ти няма да можеш да работиш в Русия, а аз те заставям да направиш честен избор къде да останеш “. Аз отговорих: „ Това не е твой честен избор, не се натоварвай. Аз самичък съм го направил “, споделя режисьорът. И прибавя, че е бил наясно, че решението му ще се отрази и върху спектакъл „ Червения факел “, и върху отношението към родителите му в Русия – незабавно или след време, само че просто не е можел да замълчи.
„ Има доста по-страшни загуби от това името ти да бъде отстранено от афишите. Например, когато го няма твоя спектакъл или твоя дом. В съпоставяне с злополуката, която се случва в този момент в Украйна, за нищо не си коства да се съжалява “, счита Тимофей Кулябин. Режисьорът разяснява, че татко му е уволнен поради неговите (на сина) изявления, освен това в миг, когато Кулябин-младши към този момент не е бил основен режисьор на „ Червеният факел “, т.е. към този момент не е бил чиновник на татко си в качеството му на шеф и той не би могъл да носи никаква отговорност за него.
На въпроса дали се е сблъсквал с доста обсъжданата в медиите тематика за така наречен анулация на съветската просвета, Кулябин дава отговор: „ Сблъсквал съм се. Моите спектакли бяха свалени в Русия. Това се назовава анулация на съветската просвета. Има една страна, която изрично анулира съветската просвета и тази страна е Русия. В Европа такова нещо не съм срещал “. Според него съветския спектакъл го чака рухване на художественото ниво, а по-късно – застой, наложително слагане на пиеси за Донбас, гастроли на фронта и така нататък „ Русия не желае да бъде в бъдещето, тя даже не желае да бъде в сегашното – на нея й е доста добре в предишното “, споделя Тимофей Кулябин. И за край обобщава: „ Литературата не е виновна за закононарушенията, които правят страната или хората. Това е просвета, тя на никое място няма да отиде и няма да изчезне, няма да се разтвори, тя има голямо завещание. А фактът, че в този момент ще има връщане с десетилетия обратно, е избор. Ясно е, че един човек е взел цялата страна за пленник. Но като пленник тя се усеща доста комфортно… “.
В момента режисьорът възвръща оперния си театър от 2017 година „ Риголето “ във Вупертал, Германия, като действието ще се развива в условна източноевропейска страна, а шутът Риголето е „ пропагандист “, авторитетен човек, непосредствен до мощните на деня. Следващите постановки на 38-годишния Кулябин в Европа също по някакъв метод ще са свързани с тематиката за Русия и войната: „ Макбет “ във Франкфурт и „ Страх и бедност в Третия райх “ в Талин. „ Макбет “ е пиеса за един тиранин, за безспорното зло, което убива всички, в това число и децата “, безапелационен е той.
Кулябин счита, че режисьорът е в действителност създателят в театъра, тъй като пиесата като литературно произведение е едно, а спектакълът на сцената – напълно друго. „ Взимам Ибсен или Чехов, само че не коленича пред тях, а виждам на пиесите им по този начин, като че ли мой другар ги е написал през вчерашния ден. Много уча самия текст и цялата му иконография, която ми е нужна, тъкмо с цел да се откажа от непотребното почитание. В същото време се пробвам оптимално да запазя наличието на създателя. Това е толкоз парадоксално: няма уважение, само че лицето и ароматът на създателя постоянно се виждат и усещат при мен “, изяснява именитият режисьор.
Междувременно доскоро повече от месец Тимофей Кулябин сложи своя съвременна версия на „ Нора “ по Ибсен в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. На 16, 17 и 18 февруари е планувано на първата ни сцена да гостува неговият театър „ В самотата на памуковите полета “ по Бернар-Мари Колтес, продукция на Дайлес спектакъл в Рига с фамозния Джон Малкович в основната роля.
Вчера в обстойно изявление за уеб страницата medusa.io пред журналиста Владимир Раевский Тимофей Кулябин описа за решението си да не се връща в родината, разяснява така наречен анулацията на съветската просвета, която самата Русия прави, показа за идните си задължения и метода, по който интерпретира класиците.
Режисьорът се стопира на радикалната идея на своя театър „ Три сестри “ (познат с екранната си версия и на българската публика), в който актьорите напълно поддържат връзка на жестомимичен съветски език (за феновете има и субтитри). За него екипът на Кулябин е изучавал този език в продължение на 2 години. Той признава, че на никое място по света не би могъл да прави сходни опити, с изключение на в „ Червеният факел “ – спектакъл, напълно насочен по отношение на него и неговия способ на работа. Ограничения и цензура във връзка с него там не е имало. На въпроса дали на 24 февруари 2022 година е осъзнал, че това към този момент няма да е по този начин, Кулябин дава отговор: „ На 24-ти беше мъчно нещо да се разбере. Но мисля, че на 25-и или 26-и в мен сработи някакъв механизъм и тогава осъзнах: в случай че ще продължава по този начин, в никакъв случай няма да се върна в Русия “. Интендантът на пражкия спектакъл, в който в оня миг слага, го вика в кабинета си и му споделя, че би трябвало да излезе с изказване. Кулябин изяснява, че към този момент го е написал – дружно с целия си екип, и на 25-и е било оповестено в обществените мрежи. И му дава да го прочете, а театралният началник се разплаква. „ Той плачеше и говореше: „ Разбирам, че по-късно ти няма да можеш да работиш в Русия, а аз те заставям да направиш честен избор къде да останеш “. Аз отговорих: „ Това не е твой честен избор, не се натоварвай. Аз самичък съм го направил “, споделя режисьорът. И прибавя, че е бил наясно, че решението му ще се отрази и върху спектакъл „ Червения факел “, и върху отношението към родителите му в Русия – незабавно или след време, само че просто не е можел да замълчи.
„ Има доста по-страшни загуби от това името ти да бъде отстранено от афишите. Например, когато го няма твоя спектакъл или твоя дом. В съпоставяне с злополуката, която се случва в този момент в Украйна, за нищо не си коства да се съжалява “, счита Тимофей Кулябин. Режисьорът разяснява, че татко му е уволнен поради неговите (на сина) изявления, освен това в миг, когато Кулябин-младши към този момент не е бил основен режисьор на „ Червеният факел “, т.е. към този момент не е бил чиновник на татко си в качеството му на шеф и той не би могъл да носи никаква отговорност за него.
На въпроса дали се е сблъсквал с доста обсъжданата в медиите тематика за така наречен анулация на съветската просвета, Кулябин дава отговор: „ Сблъсквал съм се. Моите спектакли бяха свалени в Русия. Това се назовава анулация на съветската просвета. Има една страна, която изрично анулира съветската просвета и тази страна е Русия. В Европа такова нещо не съм срещал “. Според него съветския спектакъл го чака рухване на художественото ниво, а по-късно – застой, наложително слагане на пиеси за Донбас, гастроли на фронта и така нататък „ Русия не желае да бъде в бъдещето, тя даже не желае да бъде в сегашното – на нея й е доста добре в предишното “, споделя Тимофей Кулябин. И за край обобщава: „ Литературата не е виновна за закононарушенията, които правят страната или хората. Това е просвета, тя на никое място няма да отиде и няма да изчезне, няма да се разтвори, тя има голямо завещание. А фактът, че в този момент ще има връщане с десетилетия обратно, е избор. Ясно е, че един човек е взел цялата страна за пленник. Но като пленник тя се усеща доста комфортно… “.
В момента режисьорът възвръща оперния си театър от 2017 година „ Риголето “ във Вупертал, Германия, като действието ще се развива в условна източноевропейска страна, а шутът Риголето е „ пропагандист “, авторитетен човек, непосредствен до мощните на деня. Следващите постановки на 38-годишния Кулябин в Европа също по някакъв метод ще са свързани с тематиката за Русия и войната: „ Макбет “ във Франкфурт и „ Страх и бедност в Третия райх “ в Талин. „ Макбет “ е пиеса за един тиранин, за безспорното зло, което убива всички, в това число и децата “, безапелационен е той.
Кулябин счита, че режисьорът е в действителност създателят в театъра, тъй като пиесата като литературно произведение е едно, а спектакълът на сцената – напълно друго. „ Взимам Ибсен или Чехов, само че не коленича пред тях, а виждам на пиесите им по този начин, като че ли мой другар ги е написал през вчерашния ден. Много уча самия текст и цялата му иконография, която ми е нужна, тъкмо с цел да се откажа от непотребното почитание. В същото време се пробвам оптимално да запазя наличието на създателя. Това е толкоз парадоксално: няма уважение, само че лицето и ароматът на създателя постоянно се виждат и усещат при мен “, изяснява именитият режисьор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ