Ругатните са полезни за здравето!
Ново проучване демонстрира, че както грубите думи, по този начин и жестовете могат да имат резултат на понижаване на болката.
В проучването са включени 111 студенти от колежа „ Каламазу “ в Мичиган, 61% от които се дефинират като дами, а междинната им възраст е 19 години. Болката е породена посредством добре познатия пробен способ, при който ръката на човек се потапя в ледена вода за колкото дълго може да издържи.
Изследването има за цел да мери въздействието на езика и жестовете, както „ неутрални “, по този начин и „ табу “, върху възприемането на болката. В езиковата част участниците са помолени да споделят две думи – едната хула, а другата не – още веднъж и още веднъж, до момента в който ръката им е потопена в студената вода. В частта с жестове им е казано да вдигнат или междинния си пръст (табу), или показалеца си (неутрален).
На участниците е казано да кажат на експериментатора незабавно щом усетят болежка, с цел да може да се запише време. След опита те попълнят канара за оценка на болката и задача за попълване на думи, предопределена за премерване на възприятието на експанзия.
„ Установихме, че присъединяване в деяние табу […] дава опция на участниците да устоят на болката доста по-дълго, в сравнение с присъединяване с неутрални дейности “, пишат създателите в публикацията си.
По-изненадващото е, че не е имало забележителна разлика сред жеста или езика. Но към този момент за какво един непристоен жест работи също толкоз добре – учените не са толкоз сигурни.
Една от теориите, които създателите оферират, е, че процесът на правене на жеста задейства същите невронни пътища като изричането на думата. Възможно е също по този начин той да провокира сходни усеща и страсти, без да задейства самата дума, само че са нужни още проучвания, с цел да се разнищи този въпрос.
Авторите не намират доказателства от своето проучване, че аналгетичният резултат на псуването има нещо общо с експанзията, само че показват, че това може да е минус в дизайна на проучването: „ не можем да изключим опцията да е забъркана агресия; може би нашите измервания на завършването на словосъчетанието и на сърдечния темп не са били задоволително чувствителни, с цел да открият промени в експанзията. “
Възможно е обаче включването на задачата за попълване на думи да е имало и друга непреднамерена позитивна страна – наподобява, че тя е отвличала вниманието на изследваните лица от действителната цел на проучването, което значи, че е било по-малко евентуално те неумишлено да трансформират държанието си, с цел да го съобразят с това, което съгласно тях експериментаторите са желали да видят. Поради тази причина създателите предлагат включването на сходна когнитивна задача в бъдещи проучвания като дребна разсейка, в случай че не за друго.
В последна сметка към момента не е ясно за какво ругатните оказват помощ за понижаване чувството на болката, само че това изследване е последното от поредност проучвания, които откриват този резултат – и, което е извънредно значимо, създателите споделят, че то е първото, което потвърждава, че обръщането към някого може да има същата болкоуспокояваща мощ като неприличните думи. Информация, която си коства да си спомните идващия път, когато си ударите крайници в масата.
