Нюкасъл похарчи над €100 млн. за трансфери през януари, но сбъднаха ли се очакванията за звездна селекция?
Новите арабски притежатели на Нюкасъл пръснаха над €100 млн. за нови футболисти през миналия към този момент зимен трансферен прозорец, само че оправдаха ли се упованията за звездната селекция, която мнозина предвидиха след идването на принц Мохамед бин Салман? Ще се опитаме да си отговорим на този въпрос в идващите редове.
Всичко стартира с идването на Еди Хоу, който би трябвало да приложи магията си и да избави клуба от изпадане в Чемпиъншип. Но той надалеч не бе измежду водещите имена, спрягани с клуба през последните два месеца. Той е млад и неособено умел ментор, който преди този момент имаше мачове само в Борнемут и Бърнли. И въпреки всичко историята неведнъж ни е доказвала, че огромното име не подсигурява огромни триумфи. Все отново „ свраките “ първо би трябвало да се утвърдят като тим, който е сигурен участник във Висшата лига, по-късно идва ред на одобряването в горната половина на таблицата, а след това би трябвало да се мисли и за класиране в евротурнирите. Борбата за купата самоуверено можем да твърдим, че е най-малко на 5-6 години разстояние с оглед наличието на друго не по-малко богати и амбициозни клубове в шампионата.
Поглеждаме в този момент към играчите, които бяха подсигурени на Хоу през миналия към този момент януари. Там най-голямото име без подозрение е това на Киърън Трипиър. Дълги години той бе част от Тотнъм, където се трансформира и в британски национал, а по-късно се озова в Атлетико Мадрид, с цел да доразвие играта си. 15-те милиона евро, които бяха платени за десния бранител наподобяват като една в действителност добра инвестиция в състезател с класа и опит, както на локалната, по този начин и на интернационалната сцена.
След това в Нюкасъл против €30 млн. дойде Крис Ууд от състава на Бърнли. Вън от подозрение е, че цената за състезател с неговите качества е вън от опциите на съвсем всички клубове в Европа сега. Все отново той е 30-годишен типичен таран, който рядко приключва сезон с повече от 10 попадения, че даже е прекарам по-голямата част от кариерата си в Чемпиъншип. Ууд обаче познава чудесно битката за оцеляване и нерядко е играл решаваща роля в спасението на своите клубове в предишното. Невъзможно е той да вкара повече от 5-6 попадения до края на акцията, само че напълно реалистично е да считаме, че ще го означи в моменти, в които да донесе триумф на своя нов тим. Ако тази му цел бъде изпълнена, тогава въпросните €30 млн. няма да звучат чак толкоз стряскащо.
Бруно Гимараеш е може би единственият от новите в Нюкасъл, който отхвърли на редица европейски грандове, с цел да се причисли към амбициозния план. Не се съмняваме, че в подмяна ще получава баснословна заплата, тъй като не всеки ден национал на Бразилия избира да напусне евротурнирите с клуб като Олимпик Лион, с цел да се сложи в риск от изпадане във второто равнище на британския футбол. Бруно е оня вид състезател, който всеки уважаващ себе си клуб би трябвало да има - типичен отбранителен халф, който умее да борави чудесно с топката и да прави равномерен прехода от отбрана в нахлуване. Над €42 млн. бяха платени за 24-годишния полузащитник, като няма да се изненадаме, в случай че до няколко сезона получи капитанската лента и един ден вдигне първия трофей за Нюкасъл от 70 години насам.
Централният защитник Дан Бърн е последният състезател, който идва против висока сума пари в Нюкасъл. Сделката с Брайтън бе на стойност €15 млн., като също можем да заявим, че това е доста над действителната му стойност. Но, в случай че погледнем статистиката на „ чайките “ в миналите няколко сезона, ще забележим, че двуметровият колос има с какво да се похвали. Той е типичният английски любим, който залага повече на физическата мощност, в сравнение с финеса в играта си, тъй че без подозрение ще бъде от изгода на Еди Хоу в околните месеци.
При „ свраките “ дойдоха още Мат Таргер чартърен от Астън Вила и младоците Мати Лонгстаф от Абърдийн и Джейк Търнър от Колчестър, само че тяхната роля чакаме да е малко по-периферна спрямо горните четирима.
В умозаключение можем да заявим, че Нюкасъл Юнайтед свърши доста добра работа на пазара. Прекалено сантиментално бе да считаме, че още в този момент ще забележим международни звезди с екипа на клуба, просто тъй като има и други, които са подготвени да удовлетворят, както финансовите им прищявки, по този начин и упоритостите за популярност в света на футбола. Но и това време ще пристигна, стига арабите да са търпеливи. Надали в обозримото бъдеще ще забележим играчите на Нюкасъл на държат „ ушатата “, само че несъмнено можем да си ги представим с успех във ФА Къп, както и в битката за място в топ 6. Но през сезона 2021/22 задачата е една-единствена - оцеляване във Висшата лига.
Всичко стартира с идването на Еди Хоу, който би трябвало да приложи магията си и да избави клуба от изпадане в Чемпиъншип. Но той надалеч не бе измежду водещите имена, спрягани с клуба през последните два месеца. Той е млад и неособено умел ментор, който преди този момент имаше мачове само в Борнемут и Бърнли. И въпреки всичко историята неведнъж ни е доказвала, че огромното име не подсигурява огромни триумфи. Все отново „ свраките “ първо би трябвало да се утвърдят като тим, който е сигурен участник във Висшата лига, по-късно идва ред на одобряването в горната половина на таблицата, а след това би трябвало да се мисли и за класиране в евротурнирите. Борбата за купата самоуверено можем да твърдим, че е най-малко на 5-6 години разстояние с оглед наличието на друго не по-малко богати и амбициозни клубове в шампионата.
Поглеждаме в този момент към играчите, които бяха подсигурени на Хоу през миналия към този момент януари. Там най-голямото име без подозрение е това на Киърън Трипиър. Дълги години той бе част от Тотнъм, където се трансформира и в британски национал, а по-късно се озова в Атлетико Мадрид, с цел да доразвие играта си. 15-те милиона евро, които бяха платени за десния бранител наподобяват като една в действителност добра инвестиция в състезател с класа и опит, както на локалната, по този начин и на интернационалната сцена.
След това в Нюкасъл против €30 млн. дойде Крис Ууд от състава на Бърнли. Вън от подозрение е, че цената за състезател с неговите качества е вън от опциите на съвсем всички клубове в Европа сега. Все отново той е 30-годишен типичен таран, който рядко приключва сезон с повече от 10 попадения, че даже е прекарам по-голямата част от кариерата си в Чемпиъншип. Ууд обаче познава чудесно битката за оцеляване и нерядко е играл решаваща роля в спасението на своите клубове в предишното. Невъзможно е той да вкара повече от 5-6 попадения до края на акцията, само че напълно реалистично е да считаме, че ще го означи в моменти, в които да донесе триумф на своя нов тим. Ако тази му цел бъде изпълнена, тогава въпросните €30 млн. няма да звучат чак толкоз стряскащо.
Бруно Гимараеш е може би единственият от новите в Нюкасъл, който отхвърли на редица европейски грандове, с цел да се причисли към амбициозния план. Не се съмняваме, че в подмяна ще получава баснословна заплата, тъй като не всеки ден национал на Бразилия избира да напусне евротурнирите с клуб като Олимпик Лион, с цел да се сложи в риск от изпадане във второто равнище на британския футбол. Бруно е оня вид състезател, който всеки уважаващ себе си клуб би трябвало да има - типичен отбранителен халф, който умее да борави чудесно с топката и да прави равномерен прехода от отбрана в нахлуване. Над €42 млн. бяха платени за 24-годишния полузащитник, като няма да се изненадаме, в случай че до няколко сезона получи капитанската лента и един ден вдигне първия трофей за Нюкасъл от 70 години насам.
Централният защитник Дан Бърн е последният състезател, който идва против висока сума пари в Нюкасъл. Сделката с Брайтън бе на стойност €15 млн., като също можем да заявим, че това е доста над действителната му стойност. Но, в случай че погледнем статистиката на „ чайките “ в миналите няколко сезона, ще забележим, че двуметровият колос има с какво да се похвали. Той е типичният английски любим, който залага повече на физическата мощност, в сравнение с финеса в играта си, тъй че без подозрение ще бъде от изгода на Еди Хоу в околните месеци.
При „ свраките “ дойдоха още Мат Таргер чартърен от Астън Вила и младоците Мати Лонгстаф от Абърдийн и Джейк Търнър от Колчестър, само че тяхната роля чакаме да е малко по-периферна спрямо горните четирима.
В умозаключение можем да заявим, че Нюкасъл Юнайтед свърши доста добра работа на пазара. Прекалено сантиментално бе да считаме, че още в този момент ще забележим международни звезди с екипа на клуба, просто тъй като има и други, които са подготвени да удовлетворят, както финансовите им прищявки, по този начин и упоритостите за популярност в света на футбола. Но и това време ще пристигна, стига арабите да са търпеливи. Надали в обозримото бъдеще ще забележим играчите на Нюкасъл на държат „ ушатата “, само че несъмнено можем да си ги представим с успех във ФА Къп, както и в битката за място в топ 6. Но през сезона 2021/22 задачата е една-единствена - оцеляване във Висшата лига.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ