"Спасените": Найара - бебето, което продължи живота си с чуждо сърце
Новината за 2-месечната Найара, която получи ново сърце, обиколи света. Защото друго бебе я избави. Операцията е първа по рода си и я назовават " двойно знамение ": двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора стартира още веднъж да тупти, с цел да избави Найара.
Тя е талисманът на болница " Грегорио Мараньон " в Мадрид. Възстановява се след трансплантацията и по всичко проличава, че ще остане в сърцата на целия медицински екип, взел участие в реализацията на " двойното знамение ". Начело на екипа е доктор Хуан Мигел Хил Хаурена.
- Здравейте, доктор Хаурена, благодаря Ви, че отделяте време за нас. Всички интернационалните медии разказват сърдечната трансплантация, която извършихте, като " двойно знамение ". Защо?
- Ние постоянно приказваме за магия и за знамение, когато спасяваме непълнолетен пациент. Причината трансплантацията на Найара да бъде неповторима е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна активност и дете реципиент с друга кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият сходен случай в целия свят досега, в който Националната асоциация по трансплантации не удостовери това. Затова споделяме, че е двойно знамение.
Найара е диагностицирана с вродена сърдечна особеност още преди да се роди. Родителите й били осведомени, че тя ще оцелее само, в случай че има ново сърце. Бебето се ражда прибързано и тежи единствено 1900 грама.
- Колегите от Неонатологията поставиха неимоверни старания, бебето да порасне на тегло и да стигне най-малко 3 кг. Чак тогава ние можехме да мислим за сърдечна трансплантация. Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, въпреки да знаехме, че шансът да получим толкоз малко сърце, което да бъде съвместимо с дребния пациент, беше доста, доста дребен.
- Тоест сърдечната трансплантация е била единственият късмет за нея да оцелее, по този начин ли?
- Да, изрично. Тя беше в сериозно положение. Заради повреденото сърце, започнаха да отхвърлят и другите й органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка, оставаха до 1-2 седмици живот, в случай че не се беше появило сърце, тъй че сме късметлии.
Така, до момента в който Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята борба.
- Мисля си за родителите на донора. Загубили са бебето си, само че са решили да дадат втори късмет за живот на друго бебе. Това е толкоз благородно!
- Да, знаете ли, имаме двама герои, когато приказваме за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, само че на първо място – донорът и неговите близки. Това е голямо милосърдие. Да загубиш своето дете и в цялата си тъга да дадеш късмет на други хора да живеят. Така че ние лекарите сме някъде сред тези двама герои. Ние сме просто връзката, която прави нещата да се случат. Но същинските герои са реципиентът и донорът.
Когато доктор Хаурена схваща, че е открит донор за Найара, той персонално отлита с хеликоптер до болничното заведение, откъдето да вземат сърцето. Тук е първото " знамение " в тази история.
- Зная, че има нещо доста особено в този случай – трябвало е да върнете към живота към този момент спрялото сърце на донора. Това правилно ли е?
- Да, по този начин е. По принцип, когато сърдечният хирург пътува до болничното заведение, където се намира донорът, той се надява да види биещо сърце. В този случай се ревизира дали сърцето е годно за трансплантация и в случай че това е по този начин, се поставя в кутия с лед и екип го транспортира до болничното заведение на реципиента. Но в съответния случай, сърцето на дребния донор беше спряло да бие в продължение на няколко минути. Първото нещо, което трябваше да създадем, е незабавно да възстановим помпената му функционалност. Иначе нямаше да бъде годно за трансплантация. Успяхме да го съживим, като свързахме сърцето с машина за изкуствено кръвообръщение. Чак тогава започнахме да действаме по протокола.
След като избавят сърцето на донора, лекарите го експлантират и отпътуват назад за Мадрид, където Найара чака своето " избавление ". Предстои дълга нощ.
- Какви страсти нахлуха във Вас по време на трансплантацията? Мина ли ви през мозъка мисълта, че може и да не съумеете?
- О, да, от самото начало. От самото начало си задавах въпроса – Ами в случай че не се получи? Но при мисълта, че има даже и най-малък късмет Найара да живее, си казахме - дано рискуваме! Имаше два момента, когато в действителност мислехме, че сме на ръба – първо, дали щяхме да успеем да върнем към живота спрялото сърце, и второ – дали то щеше да забие в гръдния панер на Найара. Това в действителност беше вторият " магически " миг. Беше 5-6 ч. сутринта, след доста часове над операционната маса. Бяхме изтощени, само че най-много щастливи.
- Кои бяха първите думи, които казахте на родителите на Найара след трансплантацията?
- Казах им това, което трябваше да знаят – направихме трансплантацията и всичко е наред на този стадий. Няколко дни по-късно, когато новината за тази интервенция се популяризира стремително в целия свят, те бяха в действителност шокирани и разчувствани, че детето им се трансформира в толкоз огромен воин.
- В какво положение е тя в този момент?
- Чувства се добре, тя е едно прелестно момиче. Остана известно време в интензивното поделение, до момента в който се възвърне след интервенцията. После три седмици остана в стационара, с цел да я следим. Готова е да се прибере вкъщи!
- Какво й пожелавате?
- О, най-хубавото! Това искам на всички наши дребни пациенти. Най-доброто й искам, тя е толкоз известна в този момент! Наистина сме щастливи, че имахме опцията да създадем тази неповторима интервенция, която ще сложи началото на една нова тактика за избавяне на деца, които имат потребност от ново сърце. Целта ни е да можем да предоставим сърце на всяко едно дете в листата на чакащите, както и да съкратим до най-малко времето на очакване.
- Кое Ви направи благополучен в тази история? Коя е вашата премия като доктор?
- Много съм благополучен за детето! И безпределно благополучен, че моите сътрудници от болница " Грегорио Мараньон " демонстрираха уменията си пред целия свят. Това е повече от задоволително за мен.
Тя е талисманът на болница " Грегорио Мараньон " в Мадрид. Възстановява се след трансплантацията и по всичко проличава, че ще остане в сърцата на целия медицински екип, взел участие в реализацията на " двойното знамение ". Начело на екипа е доктор Хуан Мигел Хил Хаурена.
- Здравейте, доктор Хаурена, благодаря Ви, че отделяте време за нас. Всички интернационалните медии разказват сърдечната трансплантация, която извършихте, като " двойно знамение ". Защо?
- Ние постоянно приказваме за магия и за знамение, когато спасяваме непълнолетен пациент. Причината трансплантацията на Найара да бъде неповторима е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна активност и дете реципиент с друга кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият сходен случай в целия свят досега, в който Националната асоциация по трансплантации не удостовери това. Затова споделяме, че е двойно знамение.
Найара е диагностицирана с вродена сърдечна особеност още преди да се роди. Родителите й били осведомени, че тя ще оцелее само, в случай че има ново сърце. Бебето се ражда прибързано и тежи единствено 1900 грама.
- Колегите от Неонатологията поставиха неимоверни старания, бебето да порасне на тегло и да стигне най-малко 3 кг. Чак тогава ние можехме да мислим за сърдечна трансплантация. Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, въпреки да знаехме, че шансът да получим толкоз малко сърце, което да бъде съвместимо с дребния пациент, беше доста, доста дребен.
- Тоест сърдечната трансплантация е била единственият късмет за нея да оцелее, по този начин ли?
- Да, изрично. Тя беше в сериозно положение. Заради повреденото сърце, започнаха да отхвърлят и другите й органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка, оставаха до 1-2 седмици живот, в случай че не се беше появило сърце, тъй че сме късметлии.
Така, до момента в който Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята борба.
- Мисля си за родителите на донора. Загубили са бебето си, само че са решили да дадат втори късмет за живот на друго бебе. Това е толкоз благородно!
- Да, знаете ли, имаме двама герои, когато приказваме за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, само че на първо място – донорът и неговите близки. Това е голямо милосърдие. Да загубиш своето дете и в цялата си тъга да дадеш късмет на други хора да живеят. Така че ние лекарите сме някъде сред тези двама герои. Ние сме просто връзката, която прави нещата да се случат. Но същинските герои са реципиентът и донорът.
Когато доктор Хаурена схваща, че е открит донор за Найара, той персонално отлита с хеликоптер до болничното заведение, откъдето да вземат сърцето. Тук е първото " знамение " в тази история.
- Зная, че има нещо доста особено в този случай – трябвало е да върнете към живота към този момент спрялото сърце на донора. Това правилно ли е?
- Да, по този начин е. По принцип, когато сърдечният хирург пътува до болничното заведение, където се намира донорът, той се надява да види биещо сърце. В този случай се ревизира дали сърцето е годно за трансплантация и в случай че това е по този начин, се поставя в кутия с лед и екип го транспортира до болничното заведение на реципиента. Но в съответния случай, сърцето на дребния донор беше спряло да бие в продължение на няколко минути. Първото нещо, което трябваше да създадем, е незабавно да възстановим помпената му функционалност. Иначе нямаше да бъде годно за трансплантация. Успяхме да го съживим, като свързахме сърцето с машина за изкуствено кръвообръщение. Чак тогава започнахме да действаме по протокола.
След като избавят сърцето на донора, лекарите го експлантират и отпътуват назад за Мадрид, където Найара чака своето " избавление ". Предстои дълга нощ.
- Какви страсти нахлуха във Вас по време на трансплантацията? Мина ли ви през мозъка мисълта, че може и да не съумеете?
- О, да, от самото начало. От самото начало си задавах въпроса – Ами в случай че не се получи? Но при мисълта, че има даже и най-малък късмет Найара да живее, си казахме - дано рискуваме! Имаше два момента, когато в действителност мислехме, че сме на ръба – първо, дали щяхме да успеем да върнем към живота спрялото сърце, и второ – дали то щеше да забие в гръдния панер на Найара. Това в действителност беше вторият " магически " миг. Беше 5-6 ч. сутринта, след доста часове над операционната маса. Бяхме изтощени, само че най-много щастливи.
- Кои бяха първите думи, които казахте на родителите на Найара след трансплантацията?
- Казах им това, което трябваше да знаят – направихме трансплантацията и всичко е наред на този стадий. Няколко дни по-късно, когато новината за тази интервенция се популяризира стремително в целия свят, те бяха в действителност шокирани и разчувствани, че детето им се трансформира в толкоз огромен воин.
- В какво положение е тя в този момент?
- Чувства се добре, тя е едно прелестно момиче. Остана известно време в интензивното поделение, до момента в който се възвърне след интервенцията. После три седмици остана в стационара, с цел да я следим. Готова е да се прибере вкъщи!
- Какво й пожелавате?
- О, най-хубавото! Това искам на всички наши дребни пациенти. Най-доброто й искам, тя е толкоз известна в този момент! Наистина сме щастливи, че имахме опцията да създадем тази неповторима интервенция, която ще сложи началото на една нова тактика за избавяне на деца, които имат потребност от ново сърце. Целта ни е да можем да предоставим сърце на всяко едно дете в листата на чакащите, както и да съкратим до най-малко времето на очакване.
- Кое Ви направи благополучен в тази история? Коя е вашата премия като доктор?
- Много съм благополучен за детето! И безпределно благополучен, че моите сътрудници от болница " Грегорио Мараньон " демонстрираха уменията си пред целия свят. Това е повече от задоволително за мен.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ