Шри Шри Рави Шанкар е посланик на мира, духовен водач

Шри Шри Рави Шанкар е дипломат на мира, нравствен лидер и публичен активист. Роден е в Тамил Наду, Индия, през 1956 година Получава името Рави, което от хинди значи " слънце ", както и Шанкар в чест на индийския светец Ади Шанкар. На 17-годишна възраст през 1973 година той приключва с отличие две специалности - Ведическа литература и Физика.

Шри Шри Рави Шанкар основава " Изкуството да живееш ". Неговите стратегии за обучение и независимо развиване оферират мощни принадлежности за унищожаване на напрежението и за подсилване на възприятието за благоденствие. Считан за неутрална фигура с единствената цел - реализиране на мир, той съставлява вяра за хората в спорове - от войната в Ирак, през Пакистан и връзките сред Колумбия и ФАРК.

- Добре пристигнали в предаването! За нас е чест, че сте ни посетител. Ако се замисли човек, в днешно време имаме толкоз доста неща, които предходните генерации не са имали. Но каква е главната причина да сме толкоз разтревожени и нещастни?

- Стресът е главната причина за тази натегнатост. Стрес значи прекалено много неща за извършване, прекомерно малко време и никаква сила. Това е формулата на напрежението. Когато хората имат толкоз доста за извършване, а нямат нито сила, нито време, те се стресират. Когато са под стрес, са нещастни. Вижте, през днешния ден нещата са доста по-лесни, в сравнение с преди. При нашето потомство, в случай че искаше да научиш нещо, да провериш нещо, трябваше да отидеш до библиотеката, да се разровиш в каталога. Отнемаше половин ден единствено да намериш в коя книга да търсиш това, което искаш да намериш. Но през днешния ден получавате всичко на върха на пръстите си, цялото познание. Всичко в света към този момент е леснодостъпно… На един допир… Така че има доста информация, само че единствено информацията не може да те направи благополучен. Трябва да имаш персона, която може да устои на провокациите, на напрежението. Такъв темперамент ще донесе благополучие.

- Толкова информация е непостижима за осмисляне, а Вие казахте, че нямаме сила, надлежно непрекъснато премисляме – дали се оправяме добре на работа, у дома, по какъв начин изглеждаме. Все мислим за политика, за финанси, за пари, за цени, за инфлация. Накъде ни води това?

- Вижте, в живота има провокации. И преди ги е имало. Но в случай че решиш да бъдеш част от решението – за това се изисква сила. Но в случай че позволиш казусът да те смачка, ще станеш депресиран или нападателен. Това става с младите – или са доста нападателни от една страна, или от друга – доста се депресират. Трябва да върнем междинното състояние, верния психологичен баланс. Затова човек би трябвало да прави техники за дишане, медитация… Всичко това оказва помощ извънредно доста.

- Изслушах една от лекциите Ви и казахте, че хората, които се пробват да бъдат съвършени, са изпълнени с яд. Защо?

- Истината е, че не знам за какво, само че е по този начин. Хората, които се стремят към съвършенство, са по-склонни на яд. Ако дадете малко пространство и за недостатъци, ще бъдете по-търпеливи.


- Много от нас споделят, че ще спрат да преследват кариерата си. Чували сте го, освен в Индия, Съединени американски щати, Европа, а и България. Те вземат решение да престанат да гонят кариера и да стартират да търсят благополучие. Какво в действителност е щастието?

- Знаете ли, не е нужно да се отхвърлят от кариерата си. Това е поради положението на прегаряне – бърнаут. Правим толкоз доста, прегаряме и най-после просто желаеме да оставим всичко. Трябва да намерим салдото в живота. Преследвайте професионални достижения, само че в същото време отделяйте време и за себе си, да можете да се възстановите, да презаредите батериите, да освежите мозъка и тялото, да се погрижите за благополучието в живота ви. Ако не се погрижите за това, най-после ще желаете да изоставите всичко и да избягате.

- Кой е най-големият зложелател на щастието и най-хубав другар на гнева?

- Гневът може да се употребява като инструмент, когато искаш да се свърши работа. Но би трябвало да бъде употребен спестовно. Ако продължавате да го употребявате всекидневно, няма да стане. От време на време да позволявате да се прояви малко яд, който да сложи нещата в вероятност, хората би трябвало да работят за това. Най-големият зложелател на щастието? Егоизмът. Когато седиш и непрекъснато си мислиш " Ами аз, ами аз ", ще изпаднеш в меланхолия, няма да станеш по-щастлив. Как да увеличите щастието в живота ви? Споделяйте със себе си, споделяйте с всички. Заредете с сила комплекса ум-тяло. Тогава ще откриете, че надълбоко в себе си имате тази наслада и тя стартира да прелива от вас.

- Защо доста хора мислят, че животът ни зависи от политиците, не от дейностите ни?

- Вижте, животът ни зависи от доста неща, освен политика, стопанска система, от работническата класа. Ако работническата класа излезе в стачка, то цялото общество ще изпадне в застой. Ние сме взаимозависими и би трябвало да го знаем. Всеки човек е взаимозависим, всяка страна – взаимозависима. Предвид това, би трябвало да балансираме сред това до каква степен можем да разчитаме сами на себе си и какъв брой почитаме зависимостта си от близките. Трябва да намерим баланс в това.

- Срещали сте се с военачалници, бойци във военни зони като Ирак и доста други. Как се трансформират хората, откакто убият, откакто водят война.

- Войната е най-лошото деяние. Ако в действителност поговорите с бойците, никой не желае да убива никого. Но в този миг, в случай че не се защитиш, съперникът ще те убие, тъй че са заставени да бъдат нападателни. До огромна степен за бойците това е тактичност за оцеляване.

- А когато се срещнете с двете страни в един спор?

- Обикновено двете страни разискват единствено проблеми и това няма край. Когато единствено приказват за казуса, непрекъснато се упрекват един-другиго и се завихря спиралата на негативизъм. Вместо това запитвам - И какво е вашето решение. И двете страни да измислят решение на казуса, да седнат и да сверят какъв брой решения се припокриват. Ако от 10, 5 са сходни, бих споделил, че е доста добре! Да работят! А останалото малко по малко ще градят на тази база. Във всички спорове следя, че главните проблеми са първо – неналичието на доверие, второ – неналичието на връзка, трето – недоумение. Затова медиаторът, някой, на който и двете страни имат доверие и е безпристрастен, може да изиграе доста значима роля в превъзмогването на разликите.

- Един въпрос по отношение на България, били сте тук три пъти. Какво мислите за манталитета на българите? Питам Ви, тъй като съгласно доста изследвания не сме измежду най-оптимистичните народи в света, има някакъв негативизъм в настройката ни…

- Знаете ли, от време на време някои проучвания могат да бъдат доста подвеждащи. Моят опит с българите е, че са доста въодушевени, хората са извънредно положителни. Разбира се, има негативизъм по целия свят в днешно време, след Коронавирус и с инфлацията, хората стават отрицателно настроени. Но аз бих споделил, че хората тук са доста по-спокойни, доста по-осъзнати и знаят какво желаят да създадат.


- Коя е обичаната Ви дума? Може да е на родния Ви език или на някой различен?

- Любимата ми дума? Предпочитам тишината пред думите. Тишината приказва доста повече от думите!

- Много Ви благодаря, беше доста забавно.