Искра Михайлова посочи новата роля на строителите
Новата роля на строителния отрасъл в България и в Европа и основното място на бранша в националните проекти за възобновяване и резистентност показа евродепутатът от ДПС/ ”Обнови Европа ” Искра Михайлова, зам.-председател на групата „ Обнови Европа ” в Екологичен потенциал.
Инициативата " вълна за реновиране “ е в центъра на вниманието ми и аз чакам и новите, препоръчани от Европейска комисия, планове за наставления да спомогнат за нейното осъществяване, сподели Михайлова в изявление за в. „ Строител ”.
Тя изясни, че неслучайно енергийната успеваемост на сградния фонд участва в редица проектодирективи - като се стартира от измененията в Директивата за енергийните характерности на постройките и се стигне до европейската търговия с излъчвания и Социалния фонд за климата.
Колкото повече експертни мнения и разбори се приготвят по тематиката, толкоз се усилват опциите, които се оферират за " вълна за реновиране “ и нараства смисъла й, както и се приближаваме към реализиране на задачите на Европейски Съюз за климатично безпристрастен континент към 2050 година, сподели Михайлова. И добави: „ Има и от ден на ден въпроси - от паспортите за енергийни характерности на постройките през националните дълготрайни проекти за саниране до характерностите на строителните материали и осъвременяването на странични за строителството, само че значими за действието на постройките екосистеми, като произвеждане на бяла и черна техника, инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и други ”
Много е значимо реновирането на сградния фонд да бъде основен детайл от националните проекти за възобновяване и резистентност. Ако е по този начин - още през тази година ще бъдем очевидци на качествена смяна към положително в границите на Европейски Съюз. Дали ще има смяна в България - зависи от Националния проект и по кое време той ще бъде утвърден и финансиран, безапелационна бе Михайлова.
Недвижимите монументи на културата и движимите монументи - фондове на библиотеки, архиви, музеи, галерии, са освен част от образа на модерна Европа, те са актив за развиване, историческа памет, извор за ентусиазъм, запас за новаторско мислене, капацитет за туризма и доста повече. Така че самодейността „ Нов европейски Баухаес ” дава опция и за консолидиране на културното завещание в актуалната среда на живот в Европа, сподели още Искра Михайлова.
Националните проекти са основна част от целия механизъм " Следващо потомство Европейски Съюз “. Те, когато са рационално и стратегически готови, не си слагат за цел да се възстановим на равнищата отпреди пандемията, а са ориентирани към доста по-амбициозни цели - да се употребява моментът за софтуерна промяна на стопанските системи и " зелен " и цифров преход. Това е главният проблем на разновидностите на българския проект - официално съблюдаване на процентите от вложения в главните посоки, само че инвестиции, които не водят до промяна и напредък, съобщи Искра Михайлова.
„ Не е обикновено целият проблем със затварянето на въглищните мини да се сведе до основаването на едно държавно дружество с неразбираеми цели и функционалности, а да се пренебрегне целият комплекс от вероятни ограничения, като обезщетения, подготовка, създаване на нови стопански браншове, обучение, новаторски подходи. Давам този образец, само че има още доста - приказваме за енергийна успеваемост на сградния фонд, само че се оказва, че занапред в Националния проект се планува да се създава дефиницията на понятието " енергийна беднотия ". И това се случва във време на ясно обрисувала се енергийна рецесия ”, сподели Михайлова.
Тя даде още един образец - повече от 100 европейски организации в региона на културата и културното завещание приканиха страните членки да отделят 2% от ресурса в своите проекти за просвета и запазване и експониране на културното завещание. Много страни като Франция и Италия се съобразиха и заложиха 2%, Чехия задели 4%. България - единствено 1,3%, уточни Искра Михайлова. И съобщи: „ В същото време толкоз ни се желае да бъдем дестинация за културен туризъм. Има странни постановки в плана на Националния ни проект. Надявам се в границите на първата половина на тази година той да придобие по-ясни контури ”.
Инициативата " вълна за реновиране “ е в центъра на вниманието ми и аз чакам и новите, препоръчани от Европейска комисия, планове за наставления да спомогнат за нейното осъществяване, сподели Михайлова в изявление за в. „ Строител ”.
Тя изясни, че неслучайно енергийната успеваемост на сградния фонд участва в редица проектодирективи - като се стартира от измененията в Директивата за енергийните характерности на постройките и се стигне до европейската търговия с излъчвания и Социалния фонд за климата.
Колкото повече експертни мнения и разбори се приготвят по тематиката, толкоз се усилват опциите, които се оферират за " вълна за реновиране “ и нараства смисъла й, както и се приближаваме към реализиране на задачите на Европейски Съюз за климатично безпристрастен континент към 2050 година, сподели Михайлова. И добави: „ Има и от ден на ден въпроси - от паспортите за енергийни характерности на постройките през националните дълготрайни проекти за саниране до характерностите на строителните материали и осъвременяването на странични за строителството, само че значими за действието на постройките екосистеми, като произвеждане на бяла и черна техника, инфраструктура за зареждане на електрически автомобили и други ”
Много е значимо реновирането на сградния фонд да бъде основен детайл от националните проекти за възобновяване и резистентност. Ако е по този начин - още през тази година ще бъдем очевидци на качествена смяна към положително в границите на Европейски Съюз. Дали ще има смяна в България - зависи от Националния проект и по кое време той ще бъде утвърден и финансиран, безапелационна бе Михайлова.
Недвижимите монументи на културата и движимите монументи - фондове на библиотеки, архиви, музеи, галерии, са освен част от образа на модерна Европа, те са актив за развиване, историческа памет, извор за ентусиазъм, запас за новаторско мислене, капацитет за туризма и доста повече. Така че самодейността „ Нов европейски Баухаес ” дава опция и за консолидиране на културното завещание в актуалната среда на живот в Европа, сподели още Искра Михайлова.
Националните проекти са основна част от целия механизъм " Следващо потомство Европейски Съюз “. Те, когато са рационално и стратегически готови, не си слагат за цел да се възстановим на равнищата отпреди пандемията, а са ориентирани към доста по-амбициозни цели - да се употребява моментът за софтуерна промяна на стопанските системи и " зелен " и цифров преход. Това е главният проблем на разновидностите на българския проект - официално съблюдаване на процентите от вложения в главните посоки, само че инвестиции, които не водят до промяна и напредък, съобщи Искра Михайлова.
„ Не е обикновено целият проблем със затварянето на въглищните мини да се сведе до основаването на едно държавно дружество с неразбираеми цели и функционалности, а да се пренебрегне целият комплекс от вероятни ограничения, като обезщетения, подготовка, създаване на нови стопански браншове, обучение, новаторски подходи. Давам този образец, само че има още доста - приказваме за енергийна успеваемост на сградния фонд, само че се оказва, че занапред в Националния проект се планува да се създава дефиницията на понятието " енергийна беднотия ". И това се случва във време на ясно обрисувала се енергийна рецесия ”, сподели Михайлова.
Тя даде още един образец - повече от 100 европейски организации в региона на културата и културното завещание приканиха страните членки да отделят 2% от ресурса в своите проекти за просвета и запазване и експониране на културното завещание. Много страни като Франция и Италия се съобразиха и заложиха 2%, Чехия задели 4%. България - единствено 1,3%, уточни Искра Михайлова. И съобщи: „ В същото време толкоз ни се желае да бъдем дестинация за културен туризъм. Има странни постановки в плана на Националния ни проект. Надявам се в границите на първата половина на тази година той да придобие по-ясни контури ”.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ