„Икономист интелиджънс юнит“: Източна Европа трябва да смени икономическия си модел
Нов отчет, публикуван от „ Икономист интелиджънс юнит “ (анализаторското звено на „ Икономист Груп “), сочи, че Източна Европа към този момент не осъществя същото равнище на напредък, както преди финансовата рецесия от 2008-2009 година, и би трябвало да промени икономическия си модел, с цел да усъвършенства кривата на напредък в по-дългосрочен проект.
Създаване на иновационни екосистеми в Източна Европа, с поддръжката на Saab, е направен въз основа на кабинетно изследване и изявленията с районни специалисти. Той демонстрира, че Източна Европа страда от несполучлив модел, основан на ниски трудови хонорари, директни задгранични вложения, високи равнища на емиграция, източване на мозъци и несъразмерна взаимозависимост на изследователските институти и бизнеса от публично финансиране за нововъведения. Като район, тя сега е под междинното за Европейски Съюз равнище във връзка с иновационен потенциал.
Въпреки това Източна Европа има няколко преимущества в съпоставяне със страни на същото равнище на развиване, включително: солидна просветителна система, изключително в областта на просвета, технологии, инженерство и математика (STEM), физика и компютърни науки; релативно добре развита мрежа от проучвателен институти, и мощна индустриална база.
Докладът съдържа четири основни рекомендации, които страните от Източна Европа би трябвало да изпълнят, с цел да могат сполучливо да основат устойчиви, дълготрайни иновационни екосистеми. Тези рекомендации включват:
1. Създаване на добре функционираща формализирана система за просвета, технологии и нововъведения.
2. Подкрепа за географски новаторски клъстери измежду университетите.
3. Обучение, задържане и привличане на повече надарени фрагменти.
4. Засилване на свързаността на политиките, обезпечаване на непоклатимост и концентриране върху бъдещето.
Рене Фридман, редактор на отчета, споделя: „ Ясно е, че страните от Източна Европа би трябвало да възприемат по-дългосрочна стратегическа позиция, в случай че желаят да подобрят темповете на напредък. Въпреки че пресъздаването на скандинавския опит в Източна Европа не е реалистично, има поучения, които могат да бъдат извлечени от него “.
Създаване на иновационни екосистеми в Източна Европа, с поддръжката на Saab, е направен въз основа на кабинетно изследване и изявленията с районни специалисти. Той демонстрира, че Източна Европа страда от несполучлив модел, основан на ниски трудови хонорари, директни задгранични вложения, високи равнища на емиграция, източване на мозъци и несъразмерна взаимозависимост на изследователските институти и бизнеса от публично финансиране за нововъведения. Като район, тя сега е под междинното за Европейски Съюз равнище във връзка с иновационен потенциал.
Въпреки това Източна Европа има няколко преимущества в съпоставяне със страни на същото равнище на развиване, включително: солидна просветителна система, изключително в областта на просвета, технологии, инженерство и математика (STEM), физика и компютърни науки; релативно добре развита мрежа от проучвателен институти, и мощна индустриална база.
Докладът съдържа четири основни рекомендации, които страните от Източна Европа би трябвало да изпълнят, с цел да могат сполучливо да основат устойчиви, дълготрайни иновационни екосистеми. Тези рекомендации включват:
1. Създаване на добре функционираща формализирана система за просвета, технологии и нововъведения.
2. Подкрепа за географски новаторски клъстери измежду университетите.
3. Обучение, задържане и привличане на повече надарени фрагменти.
4. Засилване на свързаността на политиките, обезпечаване на непоклатимост и концентриране върху бъдещето.
Рене Фридман, редактор на отчета, споделя: „ Ясно е, че страните от Източна Европа би трябвало да възприемат по-дългосрочна стратегическа позиция, в случай че желаят да подобрят темповете на напредък. Въпреки че пресъздаването на скандинавския опит в Източна Европа не е реалистично, има поучения, които могат да бъдат извлечени от него “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ