Съдбата не оставя на мира Наум Шопов и потомството му
Низ от сензационни случайности, извънмерен гений в изкуството и липса на взаимни отстъпки с убежденията ръководят ориста на всеки член на семейството Шопови.
Както споделя Наум в едно мое непубликувано изявление с него от 1996 година, “Човек си живее живота, до момента в който не го удари един пестник, та се чуди от кое място му е пристигнало ”.
Просто казано и изчерпва целия смисъл на ориста. Този артист, който играеше комплицирано, тъй като на сцената няма по-сложно преобразяване от гротеската и самоиронията - елементарни принадлежности на Наум Шопов, избягваше да философства и да усложнява речта си, когато може да го каже просто и нагледно.
Не знам дали е необятно известно, че
Наум Шопов не
приключва ВИТИЗ,
също като Невена Коканова, Иван Кондов и Петър Слабаков. Понеже майка му е известната старозагорска актриса Мара Шопова, красива и надарена в епохата на читалищния спектакъл, Наум неизбежно се насочва към сцената. Той безусловно е закърмен пред публиката. Майка му е бременна с него, когато играе в “Снаха ” от Караславов, и след раждането му незабавно излиза на сцената. В избрания час за кърмене тя се обръща заднишком към феновете, а незаети колежки ѝ подават вързопчето с бебето.
Лиза Шопова,
дъщерята на Наум,
си спомня баба си от последните години на живота ѝ. Помни красивите дълги пръсти, които я галят по косата. Ослепяла от глаукома, тя живее до гибелта си в дребната им къща в Стара Загора, която към този момент не съществува. В този дом са гостували Гео Милев, Кирил Христов, Иван Хаджихристов.
На Мара Шопова се дължи ориентацията на сина ѝ към сцената след драмата във ВИТИЗ. Наум се класира трети в листата на кандидат-студентите на ВИТИЗ. Не може да повярва, когато му споделят, че е отритнат, зачеркнат е с две дебели червени черти. Старозагорски завистници изпращат до ВИТИЗ досие, в което Наум Шопов е наименуван бранник, легионер, капиталистически детайл, наследник на лежал в “Белене ”. Кой ще ти ревизира истината в
епохата на доносите,
клеветите
и отмъщенията по руски пример. Единственото правилно е, че татко му Христо Шопов, почитан в съсловието читалищен активист, изчезва един ден. Както е практиката на виновните органи, никой не дава на фамилията някаква информация. В тези времена, в случай че имаш западна тава с рок, заминаваш непосредствено за “Белене ”, да се поправиш. Христо Шопов се връща след месец унищожен физически. Не му разрешават да се върне в “културната сфера ” и той работи тежка физическа работа. Докато получи инсулт.
След като играе няколко години в Стара Загора, започвайки от стажант-актьор, Наум се реалокира в Пловдив. Големият му удар е ролята на Фердинанд в “Коварство и обич ” от Шилер. Тълпа от ученички го изчаква след представлението, с цел да го зърнат и изпросят подпис. А Невена ще му признае, че като ученичка го е гледала в тази трагична роля и е умирала от смях. Но влюбеният аристократ отваря пътя на Наум към София. Влиятелният режисьор и възпитател Николай Люцканов е очарован от осъществяването на незнайния артист и го взема във Военния спектакъл.
На неговата сцена
Наум Шопов се
среща с Невена
Симеонова
Случайността този път удря щастливо. Директорът Сашо Стоянов, който режисира наложителното руско заглавие “Иркутска история ” от Арбузов, би трябвало да откри заместничка на Мария Русалиева, към този момент в напреднала бременност. И той кани студентката си Невена Симеонова, нежно и транспарантно творение с бързо и надълбоко чувство на сцената.
В епизод от спектакъла Невена и Наум би трябвало да танцуват валс. После любовта им следва класическия процес на множеството събития в живота на Наум Шопов. Щастливият край е в районния съвет в Подуяне с кумове кинаджиите Януш Вазов и Христо Кирков. След подписването влизат в Унгарския ресторант против ВИТИЗ и се черпят щедро с всичките си пари - 10 лв.. Невена Симеонова е от жанр с протестантско изповедание. Дядото по майчина линия Стойо е от рода Сендови (внукът му по линия на единия му наследник Христо е известният проф. Благовест Сендов). Този дядо Стойо дава персонални пари, с цел да се построи протестантска черква в Асеновград. Също протестант е и бащата на Невена, Асен Симеонов, който е свещеник, юрист, полиглот, почитана персона в интелектуалните среди. Колко доста минуси в очите на комунистическите управляващи! Така че не е трябвало да се мисли доста, когато Леон Даниел
прави фамозния си
театър “Хамлет ”
с каскет върху главата на краля палач, напомнящ обичания каскет на Тодор Живков, и престол с алена петолъчка на облегалката, порядъчен на столовете в партийните кабинети на властта. Избухва скандал и уволняват основните забъркани - Даниел, Хамлет в лицето на Наум Шопов и Офелия в лицето на Невена Симеонова.
Семейството остава без работа, със възбрана да играят в столицата, да снимат филми и да озвучават в радиото. И отново случайността се намесва. Един ден им звъни по телефона Кръстю Дойнов, печен театрал, шеф на бургаската натрупа. Кани ги на щат там, а тъй като няма актьорски бройки, назначава Невена като пожарникар. Тя си спомня за това време като най-щастливото в живота им. Живеят на хотел в Приморско с аспект към морето и се сприятеляват със съседа Йордан Саръиванов, надарен и обещаващ режисьор, който умира в злополука с такси по пътя от московското летище към центъра на града.
Невена и Наум провокират възторг с функциите си във “Варшавска мелодия ” - сълзлива пиеса на руснака Леонид Зорин за любовта на някогашен фронтовак с полякиня, бъдеща певица. На фестивал в Пловдив опустошават всички други театри и обират премиите.
Сутринта след представлението Невена, както се изкачва по стълбите към служебния вход на театъра, вижда по какъв начин познато лице слиза от горната страна. Човекът се изравнява с нея, стопира се, целува ѝ ръка и я засипва с похвали за представлението.
Невена онемява, познала е Станко Тодоров, член на Политбюро на Българска комунистическа партия, вицепремиер и спряган за бъдещия министър-председател. Идва на себе си таман с цел да чуе неговото мнение, че би трябвало да се върне в София.
Военният спектакъл ги приема, все едно че нищо не е било.
Забележително
повтаряне на
малшанса на татко си
прави синът на Наум
Христо Шопов
Днес той е звездна фигура в българското кино, гостува в театри и постановки, които утвърждава като собствен избор, само че влиза във ВИТИЗ чак на третия път. Прилича на татко си по затворения си темперамент, директния и прям контакт с другите и тоталната липса на звездомания - даже след триумфа на присъединяване си във филмите “Вчера ” и “Страстите Христови ”. Избягва шума и светлините на светските купони. Оставил е “външното министерство ” и дипломацията на фамилията на брачната половинка си Мариана Станишева - кастинг шеф в задграничните продукции, снимани у нас. Не може да пропуснем и всеобщото утвърждение на осъществяването на Христо в тв сериала “Дървото на живота ”
Христо Шопов дълго време се пазеше да пусне корени на някоя сцена, само че се приспособява към сполучливата реализация на две пиеси от американския създател Бърнард Слейд - “Догодина по същото време ” и “Всяка година по същото време ”. Преди няколко десетилетия в двете функции, станали именити, играха Анета Сотирова и Тодор Колев. Днес на Христо Шопов партнира Лилия Маравиля, режисьор е Жоро Михалков и представленията, към този момент над 100, из страната минават със страховит триумф. В София - с цел да се вреди човек да ги гледа, би трябвало да следи афиша на “Сити Марк Арт Център ”, бившето кино “Левски ”.
Неотдавна изтече информация, че
дъщерята на Христо
Шопов от първия му -
брак Невена,
(съдено е в потомството Шопови да се срещат постоянно имената Наум и Невена), идва в България дружно с неотдавна роденото си момиченце. Нейната майка Александра Георгиева се разделя с Христо, откакто той прави сполучлива кариера на артист тук, а тя няма реализация като балерина. Заминава за Берлин и печели място в екипа на “Фридрихщатпалас ”, световнопризната сцена за балетни и танцови постановки с феноменални реализатори. След 20 години работа Александра става живописен шеф на балета. Странно е, че за нея се знае малко при толкоз хищна популяризация на всичко сполучливо българско в чужбина.
Но от Христо Шопов и копче не можеш да изкопчиш. Неговия наследник Наум към този момент познаваме добре. Той е в ролята на доктор Тасев от тв сериала “Откраднат живот ” и сполучливо замества неналичието на другите двама млади и положителни лекари (Димо Алексиев и Александър Алексиев). Също като тях доктор Тасев внимава да не намесва драмите и щастието на персоналния си живот в работата си на постоянно зает доктор. Като малко момче и даже младеж Наум Шопов-внук потегля по стъпките на дядо си и татко си. На сцена ще запомни присъединяване си в детския театър в Народния спектакъл на режисьора Димитър Еленов “Кукувицата ”, по текст на Елин Рахнев и музика на Ваня Щерева. Първата му роля в киното е в трилъра “Октоподът ”, само че се гордее с присъединяване си в “Деца от восък ”, където партнира на Арманд Асанте, и в “Дълбоки води ”, където играе дребния Лоренцо Ламас. Неизбежно е да не надари облика на доктор Тасев с някои от качествата на татко си като артист - принципен бранител на правилата си, когато е уверен в тяхното човеколюбие; минимализъм във външното държание, разумност и неспонтанност на страстите. За разлика от татко си, съумява да скрива възприятията си и по лицето му не може да се познае какви стихии кипят в сърцето му. Наум Шопов-внук мечтае не за актьорска, а за лекарска кариера. Той към този момент се дипломира като лекар в Медицинския университет в София. Ще забележим по какъв начин ще продължи в живота си.
Лиза Шопова няма шанса на брат си. Израснала като Христо зад сцената на Военния спектакъл, тя също се ориентира към актьорската специалност. В НАТФИЗ
се залюбва с сътрудника
Христо Мутафчиев
и още до момента в който следва, ражда сина им Асен. Тя приключва академията, няма щатна работа и се разделя с Мутафчиев, когато той работи в пловдивския спектакъл. Изкарва няколко години като свободна актриса отвън щата, ангажирайки се понякога, да вземем за пример в екипа на спектакъла “Кротката ” в Театъра на армията и замества в Младежкия Силвия Лулчева по време на бременността ѝ. Опитва постановка, само че като че ли сърцето ѝ не я тегли към сцената.
Лиза стартира на смешка да дублира, като че ли не го счита за същински професионализъм, само че през днешния ден е доста печена на мястото си. Особено във времето на доминация на непознатите сериали по малкия екран.
В персоналния си живот претърпява горест. Заживява с известния сценограф и визуалист Кольо Карамфилов, обичан и скъп измежду огромен кръг другари и фенове. Но художникът умира на 50 години, оставяйки я безутешна. Лиза споделя в изявленията, че с брат си Христо не са преставали да разчитат един на различен и се схващат по наумшоповски - с малко думи и жестове.
Той извършва основната роля в авторската пиеса, която Лиза направи - “Всичко или нищо ”. Постановката продължава да цялостни залите и с нея Шопова се потвърди като доста добър драматург.
Както споделя Наум в едно мое непубликувано изявление с него от 1996 година, “Човек си живее живота, до момента в който не го удари един пестник, та се чуди от кое място му е пристигнало ”.
Просто казано и изчерпва целия смисъл на ориста. Този артист, който играеше комплицирано, тъй като на сцената няма по-сложно преобразяване от гротеската и самоиронията - елементарни принадлежности на Наум Шопов, избягваше да философства и да усложнява речта си, когато може да го каже просто и нагледно.
Не знам дали е необятно известно, че
Наум Шопов не
приключва ВИТИЗ,
също като Невена Коканова, Иван Кондов и Петър Слабаков. Понеже майка му е известната старозагорска актриса Мара Шопова, красива и надарена в епохата на читалищния спектакъл, Наум неизбежно се насочва към сцената. Той безусловно е закърмен пред публиката. Майка му е бременна с него, когато играе в “Снаха ” от Караславов, и след раждането му незабавно излиза на сцената. В избрания час за кърмене тя се обръща заднишком към феновете, а незаети колежки ѝ подават вързопчето с бебето.
Лиза Шопова,
дъщерята на Наум,
си спомня баба си от последните години на живота ѝ. Помни красивите дълги пръсти, които я галят по косата. Ослепяла от глаукома, тя живее до гибелта си в дребната им къща в Стара Загора, която към този момент не съществува. В този дом са гостували Гео Милев, Кирил Христов, Иван Хаджихристов.
На Мара Шопова се дължи ориентацията на сина ѝ към сцената след драмата във ВИТИЗ. Наум се класира трети в листата на кандидат-студентите на ВИТИЗ. Не може да повярва, когато му споделят, че е отритнат, зачеркнат е с две дебели червени черти. Старозагорски завистници изпращат до ВИТИЗ досие, в което Наум Шопов е наименуван бранник, легионер, капиталистически детайл, наследник на лежал в “Белене ”. Кой ще ти ревизира истината в
епохата на доносите,
клеветите
и отмъщенията по руски пример. Единственото правилно е, че татко му Христо Шопов, почитан в съсловието читалищен активист, изчезва един ден. Както е практиката на виновните органи, никой не дава на фамилията някаква информация. В тези времена, в случай че имаш западна тава с рок, заминаваш непосредствено за “Белене ”, да се поправиш. Христо Шопов се връща след месец унищожен физически. Не му разрешават да се върне в “културната сфера ” и той работи тежка физическа работа. Докато получи инсулт.
След като играе няколко години в Стара Загора, започвайки от стажант-актьор, Наум се реалокира в Пловдив. Големият му удар е ролята на Фердинанд в “Коварство и обич ” от Шилер. Тълпа от ученички го изчаква след представлението, с цел да го зърнат и изпросят подпис. А Невена ще му признае, че като ученичка го е гледала в тази трагична роля и е умирала от смях. Но влюбеният аристократ отваря пътя на Наум към София. Влиятелният режисьор и възпитател Николай Люцканов е очарован от осъществяването на незнайния артист и го взема във Военния спектакъл.
На неговата сцена
Наум Шопов се
среща с Невена
Симеонова
Случайността този път удря щастливо. Директорът Сашо Стоянов, който режисира наложителното руско заглавие “Иркутска история ” от Арбузов, би трябвало да откри заместничка на Мария Русалиева, към този момент в напреднала бременност. И той кани студентката си Невена Симеонова, нежно и транспарантно творение с бързо и надълбоко чувство на сцената.
В епизод от спектакъла Невена и Наум би трябвало да танцуват валс. После любовта им следва класическия процес на множеството събития в живота на Наум Шопов. Щастливият край е в районния съвет в Подуяне с кумове кинаджиите Януш Вазов и Христо Кирков. След подписването влизат в Унгарския ресторант против ВИТИЗ и се черпят щедро с всичките си пари - 10 лв.. Невена Симеонова е от жанр с протестантско изповедание. Дядото по майчина линия Стойо е от рода Сендови (внукът му по линия на единия му наследник Христо е известният проф. Благовест Сендов). Този дядо Стойо дава персонални пари, с цел да се построи протестантска черква в Асеновград. Също протестант е и бащата на Невена, Асен Симеонов, който е свещеник, юрист, полиглот, почитана персона в интелектуалните среди. Колко доста минуси в очите на комунистическите управляващи! Така че не е трябвало да се мисли доста, когато Леон Даниел
прави фамозния си
театър “Хамлет ”
с каскет върху главата на краля палач, напомнящ обичания каскет на Тодор Живков, и престол с алена петолъчка на облегалката, порядъчен на столовете в партийните кабинети на властта. Избухва скандал и уволняват основните забъркани - Даниел, Хамлет в лицето на Наум Шопов и Офелия в лицето на Невена Симеонова.
Семейството остава без работа, със възбрана да играят в столицата, да снимат филми и да озвучават в радиото. И отново случайността се намесва. Един ден им звъни по телефона Кръстю Дойнов, печен театрал, шеф на бургаската натрупа. Кани ги на щат там, а тъй като няма актьорски бройки, назначава Невена като пожарникар. Тя си спомня за това време като най-щастливото в живота им. Живеят на хотел в Приморско с аспект към морето и се сприятеляват със съседа Йордан Саръиванов, надарен и обещаващ режисьор, който умира в злополука с такси по пътя от московското летище към центъра на града.
Невена и Наум провокират възторг с функциите си във “Варшавска мелодия ” - сълзлива пиеса на руснака Леонид Зорин за любовта на някогашен фронтовак с полякиня, бъдеща певица. На фестивал в Пловдив опустошават всички други театри и обират премиите.
Сутринта след представлението Невена, както се изкачва по стълбите към служебния вход на театъра, вижда по какъв начин познато лице слиза от горната страна. Човекът се изравнява с нея, стопира се, целува ѝ ръка и я засипва с похвали за представлението.
Невена онемява, познала е Станко Тодоров, член на Политбюро на Българска комунистическа партия, вицепремиер и спряган за бъдещия министър-председател. Идва на себе си таман с цел да чуе неговото мнение, че би трябвало да се върне в София.
Военният спектакъл ги приема, все едно че нищо не е било.
Забележително
повтаряне на
малшанса на татко си
прави синът на Наум
Христо Шопов
Днес той е звездна фигура в българското кино, гостува в театри и постановки, които утвърждава като собствен избор, само че влиза във ВИТИЗ чак на третия път. Прилича на татко си по затворения си темперамент, директния и прям контакт с другите и тоталната липса на звездомания - даже след триумфа на присъединяване си във филмите “Вчера ” и “Страстите Христови ”. Избягва шума и светлините на светските купони. Оставил е “външното министерство ” и дипломацията на фамилията на брачната половинка си Мариана Станишева - кастинг шеф в задграничните продукции, снимани у нас. Не може да пропуснем и всеобщото утвърждение на осъществяването на Христо в тв сериала “Дървото на живота ”
Христо Шопов дълго време се пазеше да пусне корени на някоя сцена, само че се приспособява към сполучливата реализация на две пиеси от американския създател Бърнард Слейд - “Догодина по същото време ” и “Всяка година по същото време ”. Преди няколко десетилетия в двете функции, станали именити, играха Анета Сотирова и Тодор Колев. Днес на Христо Шопов партнира Лилия Маравиля, режисьор е Жоро Михалков и представленията, към този момент над 100, из страната минават със страховит триумф. В София - с цел да се вреди човек да ги гледа, би трябвало да следи афиша на “Сити Марк Арт Център ”, бившето кино “Левски ”.
Неотдавна изтече информация, че
дъщерята на Христо
Шопов от първия му -
брак Невена,
(съдено е в потомството Шопови да се срещат постоянно имената Наум и Невена), идва в България дружно с неотдавна роденото си момиченце. Нейната майка Александра Георгиева се разделя с Христо, откакто той прави сполучлива кариера на артист тук, а тя няма реализация като балерина. Заминава за Берлин и печели място в екипа на “Фридрихщатпалас ”, световнопризната сцена за балетни и танцови постановки с феноменални реализатори. След 20 години работа Александра става живописен шеф на балета. Странно е, че за нея се знае малко при толкоз хищна популяризация на всичко сполучливо българско в чужбина.
Но от Христо Шопов и копче не можеш да изкопчиш. Неговия наследник Наум към този момент познаваме добре. Той е в ролята на доктор Тасев от тв сериала “Откраднат живот ” и сполучливо замества неналичието на другите двама млади и положителни лекари (Димо Алексиев и Александър Алексиев). Също като тях доктор Тасев внимава да не намесва драмите и щастието на персоналния си живот в работата си на постоянно зает доктор. Като малко момче и даже младеж Наум Шопов-внук потегля по стъпките на дядо си и татко си. На сцена ще запомни присъединяване си в детския театър в Народния спектакъл на режисьора Димитър Еленов “Кукувицата ”, по текст на Елин Рахнев и музика на Ваня Щерева. Първата му роля в киното е в трилъра “Октоподът ”, само че се гордее с присъединяване си в “Деца от восък ”, където партнира на Арманд Асанте, и в “Дълбоки води ”, където играе дребния Лоренцо Ламас. Неизбежно е да не надари облика на доктор Тасев с някои от качествата на татко си като артист - принципен бранител на правилата си, когато е уверен в тяхното човеколюбие; минимализъм във външното държание, разумност и неспонтанност на страстите. За разлика от татко си, съумява да скрива възприятията си и по лицето му не може да се познае какви стихии кипят в сърцето му. Наум Шопов-внук мечтае не за актьорска, а за лекарска кариера. Той към този момент се дипломира като лекар в Медицинския университет в София. Ще забележим по какъв начин ще продължи в живота си.
Лиза Шопова няма шанса на брат си. Израснала като Христо зад сцената на Военния спектакъл, тя също се ориентира към актьорската специалност. В НАТФИЗ
се залюбва с сътрудника
Христо Мутафчиев
и още до момента в който следва, ражда сина им Асен. Тя приключва академията, няма щатна работа и се разделя с Мутафчиев, когато той работи в пловдивския спектакъл. Изкарва няколко години като свободна актриса отвън щата, ангажирайки се понякога, да вземем за пример в екипа на спектакъла “Кротката ” в Театъра на армията и замества в Младежкия Силвия Лулчева по време на бременността ѝ. Опитва постановка, само че като че ли сърцето ѝ не я тегли към сцената.
Лиза стартира на смешка да дублира, като че ли не го счита за същински професионализъм, само че през днешния ден е доста печена на мястото си. Особено във времето на доминация на непознатите сериали по малкия екран.
В персоналния си живот претърпява горест. Заживява с известния сценограф и визуалист Кольо Карамфилов, обичан и скъп измежду огромен кръг другари и фенове. Но художникът умира на 50 години, оставяйки я безутешна. Лиза споделя в изявленията, че с брат си Христо не са преставали да разчитат един на различен и се схващат по наумшоповски - с малко думи и жестове.
Той извършва основната роля в авторската пиеса, която Лиза направи - “Всичко или нищо ”. Постановката продължава да цялостни залите и с нея Шопова се потвърди като доста добър драматург.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ