Експерт: Българите рекордно бързо си намериха работа в Германия
Нито една група мигранти в Германия не е успявала толкоз бързо да реализира висока трудова претовареност, както българите и румънците, споделя специалист. Проучвания сочат, че множеството от тях имат работа и са добре интегрирани.
Българите са третата по многобройност група чужденци, преселили се в Германия през 2020 година, написа в отчет на Федералната работа за миграцията и бежанците, който тази сряда (12.1.) влиза за разискване в кабинета в Берлин.
Агенция ДПА цитира още непубликувания отчет, съгласно който най-вече са румънците, заселили се в Германия през 2020 – над 15% от всички жители на Европейски Съюз, които са се преместили в тази страна. 8,7% от „ новите германци “ идват от Полша, а 6,1% - от България. От отчета научаваме още, че през 2020 година в Германия са се заселили 1,19 милиона души, а са я напуснали 966 000.
Опасенията бяха огромни
Министърката на вътрешните работи Нанси Фейзър показва особена задоволеност от обстоятелството, че Германия е привлекателна дестинация най-много за хора, които желаят да следват или да работят тук, както и за жители на Европейски Съюз.
Проучване на плана Mediendienst Integration на немския Съвет по миграция, за което Дойче Веле към този момент писа, открива, че през септември 2021 година в Германия публично са обитавали трайно 460 000 румънци и 170 000 българи. За това изследване написа и немският вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ), който напомня, че след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз в Германия се надигнаха опасенията дали по този начин наречената миграция по беднотия от тези две страни няма отслаби обществената система в страната.
И фактически, по думите на изданието, десетки хиляди хора са се пробвали да избягат от бедността в своите страни благодарение на разнообразни „ необикновени модели “ за придобиване на приход. Например: да се подават в Германия заявки за надбавки за огромен брой деца, а с получените пари да се финансира личният живот в Германия, та даже да се подкрепят и родственици в България и Румъния. „ Други припечелваха като надничари и вършеха мръсна работа за извънредно ниско възнаграждение. В някои немски градове породиха даже същински „ трудови тържища “ по улиците, където обезверени чужденци се надяваха на появяването на безскрупулни работодатели “, отбелязва ФАЦ.
Вестникът напомня още, че на някои места – да вземем за пример в Дортмунд или в берлинския квартал Нойкьолн – са почнали да се заселват цели села от Румъния, основно хора от етническата група на ромите. „ За да могат да останат и да имат достъп до държавни помощи, мнозина от тях записаха собствен бизнес. Само в Нойкьолн за една година бяха регистрирани над 3000 такива бизнеса; най-много в строителния отрасъл, само че и в областта на услугите, да вземем за пример като „ пиар-асистент “, което нормално значи разпределяне на диплянки по улицата. Регистрираната еднолична компания на един родител към този момент отваряше пътя към детските надбавки. Тогавашната районна кметица Франциска Гифай, която през днешния ден е основен кмет на Берлин, през 2013 година особено посети Румъния, с цел да научи повече за мигрантите, които произхождаха съвсем напълно от ромски фамилии. “
Изненадващ триумф
Вестникът категорично акцентира, че от този момент нещата доста са се трансформирали, че българите и румънците в Германия към този момент всеобщо работят и си заплащат обществените осигуровки. Цитиран е специалистът по миграцията и трудовия пазар Херберт Брюкнер, който споделя, че нито една група мигранти в Германия не е успявала толкоз бързо да се добере до толкоз висока трудова претовареност, както българите и румънците след приемането на страните им в Европейски Съюз. Според него това е огромен триумф за решението да се вкара независимост на избора на работно място.
От публикацията научаваме още, че сега в немските лечебни заведения и лекарски кабинети към този момент работят 5000 румънски лекари – повече от която и да било друга група жители на Европейски Съюз. Изданието допуска обаче, че тези работещи хора по-късно евентуално ще се върнат в своите страни, т.е. – като възрастни хора те няма да имат потребност от помощ и грижи в Германия. Там четем още: „ В изследването не се загатва обаче за бедността, в това число и на маргинализираната група на ромите в България и в Румъния, която се трансформира във все по-сериозно предизвикателство за Европейски Съюз. Тъй че за последващи сходни изследвания поражда още една забавна тематика: Какъв е процентът на ромите в сполучливата интеграция на новозаселилите се в Германия хора от България и Румъния? “
Българите са третата по многобройност група чужденци, преселили се в Германия през 2020 година, написа в отчет на Федералната работа за миграцията и бежанците, който тази сряда (12.1.) влиза за разискване в кабинета в Берлин.
Агенция ДПА цитира още непубликувания отчет, съгласно който най-вече са румънците, заселили се в Германия през 2020 – над 15% от всички жители на Европейски Съюз, които са се преместили в тази страна. 8,7% от „ новите германци “ идват от Полша, а 6,1% - от България. От отчета научаваме още, че през 2020 година в Германия са се заселили 1,19 милиона души, а са я напуснали 966 000.
Опасенията бяха огромни
Министърката на вътрешните работи Нанси Фейзър показва особена задоволеност от обстоятелството, че Германия е привлекателна дестинация най-много за хора, които желаят да следват или да работят тук, както и за жители на Европейски Съюз.
Проучване на плана Mediendienst Integration на немския Съвет по миграция, за което Дойче Веле към този момент писа, открива, че през септември 2021 година в Германия публично са обитавали трайно 460 000 румънци и 170 000 българи. За това изследване написа и немският вестник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ), който напомня, че след приемането на България и Румъния в Европейски Съюз в Германия се надигнаха опасенията дали по този начин наречената миграция по беднотия от тези две страни няма отслаби обществената система в страната.
И фактически, по думите на изданието, десетки хиляди хора са се пробвали да избягат от бедността в своите страни благодарение на разнообразни „ необикновени модели “ за придобиване на приход. Например: да се подават в Германия заявки за надбавки за огромен брой деца, а с получените пари да се финансира личният живот в Германия, та даже да се подкрепят и родственици в България и Румъния. „ Други припечелваха като надничари и вършеха мръсна работа за извънредно ниско възнаграждение. В някои немски градове породиха даже същински „ трудови тържища “ по улиците, където обезверени чужденци се надяваха на появяването на безскрупулни работодатели “, отбелязва ФАЦ.
Вестникът напомня още, че на някои места – да вземем за пример в Дортмунд или в берлинския квартал Нойкьолн – са почнали да се заселват цели села от Румъния, основно хора от етническата група на ромите. „ За да могат да останат и да имат достъп до държавни помощи, мнозина от тях записаха собствен бизнес. Само в Нойкьолн за една година бяха регистрирани над 3000 такива бизнеса; най-много в строителния отрасъл, само че и в областта на услугите, да вземем за пример като „ пиар-асистент “, което нормално значи разпределяне на диплянки по улицата. Регистрираната еднолична компания на един родител към този момент отваряше пътя към детските надбавки. Тогавашната районна кметица Франциска Гифай, която през днешния ден е основен кмет на Берлин, през 2013 година особено посети Румъния, с цел да научи повече за мигрантите, които произхождаха съвсем напълно от ромски фамилии. “
Изненадващ триумф
Вестникът категорично акцентира, че от този момент нещата доста са се трансформирали, че българите и румънците в Германия към този момент всеобщо работят и си заплащат обществените осигуровки. Цитиран е специалистът по миграцията и трудовия пазар Херберт Брюкнер, който споделя, че нито една група мигранти в Германия не е успявала толкоз бързо да се добере до толкоз висока трудова претовареност, както българите и румънците след приемането на страните им в Европейски Съюз. Според него това е огромен триумф за решението да се вкара независимост на избора на работно място.
От публикацията научаваме още, че сега в немските лечебни заведения и лекарски кабинети към този момент работят 5000 румънски лекари – повече от която и да било друга група жители на Европейски Съюз. Изданието допуска обаче, че тези работещи хора по-късно евентуално ще се върнат в своите страни, т.е. – като възрастни хора те няма да имат потребност от помощ и грижи в Германия. Там четем още: „ В изследването не се загатва обаче за бедността, в това число и на маргинализираната група на ромите в България и в Румъния, която се трансформира във все по-сериозно предизвикателство за Европейски Съюз. Тъй че за последващи сходни изследвания поражда още една забавна тематика: Какъв е процентът на ромите в сполучливата интеграция на новозаселилите се в Германия хора от България и Румъния? “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ