Горещи данни! Ниска активност, 4+1 партии в парламента
Ниска изборна интензивност, пердах на твърдите партийни ядра и най-вече 4 + 1 партии в Народното събрание. Това предвижда „ Барометър България “ в последното си социологическо изследване. На фона на досегашните данни за пъстър и многопартиен парламент „ Барометър България “ чака в идващото национално заседание да влязат ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и партията на Слави. Оттам нататък всички са кантара на 4-процентовата преграда. С към 5 на 100 е единствено градската десница на Христо Иванов.
Преди средата на февруари и броени седмици преди изборите „ Барометър България “ организира стандартизирано телефонно изявление, с цел да изследва настройките на гласоподавателите – до каква степен са склонни въобще да стигнат до урните и за кого биха дали своят вот, в случай че го създадат.
Отговорите откроиха няколко трендове. От една страна евентуална ниска изборна интензивност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се активизират само твърдите гласоподаватели на политическите обединения. От друга страна – забележителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласоподават, само че с политическа позиция – които могат да повлияят на крайния резултат.
Един от главните въпроси, свързани с идните парламентарни избори, е какъв % от гласоподавателите ще стигнат въобще до урните – до каква степен страхът от COVID-19, действителният брой болни и карантинирани в изборния ден, напредъкът на имунизацията, както и ред други фактори, влияещи обичайно на изборната интензивност (метеорологични условия, празници и др.) ще предопределят образа на идващия парламент.
Затова и първият въпрос, който Барометър България зададе при телефонно стандартизирано изявление, беше обвързван точно с настройката на интервюираните дали въобще да гласоподават.
Отговорите на респондентите демонстрираха две ясни трендове. От една страна евентуална изборна интензивност, съизмерима с интензивността при последните избори за Eвропейски парламент, демонстрира, че изрично предпочитание да гласоподават имат единствено най-твърдите ядра на политическите сили.
Втората наклонност е рекордният дял на колебаещите се – изключително на тези, които имат политическа позиция, само че не са взели безапелационното решение дали да отидат до урните. Почти при всички избори има дял на колебаещите се, който в някаква степен би повлиял на вота – като при предходни избори той постоянно се е движел към 10% от интервюираните. Към днешна дата делът на тези гласоподаватели е повишен двойно до 22%, като възможната им готовност би могла да повлияе на политическата картина след изборите.
Барометър България дададе този въпрос единствено на деклариралите, че изрично ще гласоподават – 34,6% от интервюираните в първи въпрос. Те образуват безусловно твърдия електорат на всяка една партия – не се въздействат от политическа реклама, имат безапелационни убеждения и са подготвени да гласоподават във всеки един миг без значение от изискванията и обстановката.
При изборна интензивност от 34,6% - образувана точно от твърдите ядра, първа политическа мощ ще остане ГЕРБ с поддръжката на 31,5% от гласуващите. Българска социалистическа партия ще се подреди на второ място с 22,4%. Движение за права и свободи, които по принцип разчитат точно да своите твърди гласоподаватели, ще се наредят на трето място със 7,8%.
През последните четири години, до момента в който част от патриотичните обединения последователно губеха позиции, Вътрешна македонска революционна организация съумя да резервира своите измежду гласоподавателите в своя политически бранш – от една страна, тъй като постоянно са разчитали на избрана твърда поддръжка, само че и с безапелационната си позиция по отношение на антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически обединения могат да се похвалят през миналите повече от двайсет години.
След неочакваното, само че ненапълно предстоящо разделяне на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите съумяват да привлекат гласовете освен на своето твърдо ядро, само че и измежду последователите на своите досегашни сътрудници, като по този метод, явявайки се независимо на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди този момент имаха в коалиция. За Вътрешна македонска революционна организация биха да ли гласа си 7,1% от твърдо деклариралите, че ще гласоподават.
Ниската изборна интензивност би се оказала проблем за „ младите “ извънпарламентарни обединения, които към момента не са построили структури от твърди гласоподаватели и разчитат повече на капацитета на спонтанния избор и дейна предизборна акция – каквато не е ясно до каква степен дейно може да проведат поради обстановката с COVID-19.
,,Има подобен народ‘‘ биха могли да трансферират чертата и при ниска интензивност, само че няма да могат да разпрострат капацитета си и да бъдат фактора в идващия парламент, в какъвто желаят да се трансфорат. За тях биха дали своят вот 6,8%. „ Демократична България “ и „ Изправи се. Мутри вън “ пък би трябвало да положат доста повече старания, с цел да влязат в Народното събрание и да имат някакво въздействие при последващо ръководство. Те получават надлежно 5,4 и 3,7%
Преди средата на февруари и броени седмици преди изборите „ Барометър България “ организира стандартизирано телефонно изявление, с цел да изследва настройките на гласоподавателите – до каква степен са склонни въобще да стигнат до урните и за кого биха дали своят вот, в случай че го създадат.
Отговорите откроиха няколко трендове. От една страна евентуална ниска изборна интензивност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се активизират само твърдите гласоподаватели на политическите обединения. От друга страна – забележителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласоподават, само че с политическа позиция – които могат да повлияят на крайния резултат.
Един от главните въпроси, свързани с идните парламентарни избори, е какъв % от гласоподавателите ще стигнат въобще до урните – до каква степен страхът от COVID-19, действителният брой болни и карантинирани в изборния ден, напредъкът на имунизацията, както и ред други фактори, влияещи обичайно на изборната интензивност (метеорологични условия, празници и др.) ще предопределят образа на идващия парламент.
Затова и първият въпрос, който Барометър България зададе при телефонно стандартизирано изявление, беше обвързван точно с настройката на интервюираните дали въобще да гласоподават.
Отговорите на респондентите демонстрираха две ясни трендове. От една страна евентуална изборна интензивност, съизмерима с интензивността при последните избори за Eвропейски парламент, демонстрира, че изрично предпочитание да гласоподават имат единствено най-твърдите ядра на политическите сили.
Втората наклонност е рекордният дял на колебаещите се – изключително на тези, които имат политическа позиция, само че не са взели безапелационното решение дали да отидат до урните. Почти при всички избори има дял на колебаещите се, който в някаква степен би повлиял на вота – като при предходни избори той постоянно се е движел към 10% от интервюираните. Към днешна дата делът на тези гласоподаватели е повишен двойно до 22%, като възможната им готовност би могла да повлияе на политическата картина след изборите.
Барометър България дададе този въпрос единствено на деклариралите, че изрично ще гласоподават – 34,6% от интервюираните в първи въпрос. Те образуват безусловно твърдия електорат на всяка една партия – не се въздействат от политическа реклама, имат безапелационни убеждения и са подготвени да гласоподават във всеки един миг без значение от изискванията и обстановката.
При изборна интензивност от 34,6% - образувана точно от твърдите ядра, първа политическа мощ ще остане ГЕРБ с поддръжката на 31,5% от гласуващите. Българска социалистическа партия ще се подреди на второ място с 22,4%. Движение за права и свободи, които по принцип разчитат точно да своите твърди гласоподаватели, ще се наредят на трето място със 7,8%.
През последните четири години, до момента в който част от патриотичните обединения последователно губеха позиции, Вътрешна македонска революционна организация съумя да резервира своите измежду гласоподавателите в своя политически бранш – от една страна, тъй като постоянно са разчитали на избрана твърда поддръжка, само че и с безапелационната си позиция по отношение на антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически обединения могат да се похвалят през миналите повече от двайсет години.
След неочакваното, само че ненапълно предстоящо разделяне на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите съумяват да привлекат гласовете освен на своето твърдо ядро, само че и измежду последователите на своите досегашни сътрудници, като по този метод, явявайки се независимо на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди този момент имаха в коалиция. За Вътрешна македонска революционна организация биха да ли гласа си 7,1% от твърдо деклариралите, че ще гласоподават.
Ниската изборна интензивност би се оказала проблем за „ младите “ извънпарламентарни обединения, които към момента не са построили структури от твърди гласоподаватели и разчитат повече на капацитета на спонтанния избор и дейна предизборна акция – каквато не е ясно до каква степен дейно може да проведат поради обстановката с COVID-19.
,,Има подобен народ‘‘ биха могли да трансферират чертата и при ниска интензивност, само че няма да могат да разпрострат капацитета си и да бъдат фактора в идващия парламент, в какъвто желаят да се трансфорат. За тях биха дали своят вот 6,8%. „ Демократична България “ и „ Изправи се. Мутри вън “ пък би трябвало да положат доста повече старания, с цел да влязат в Народното събрание и да имат някакво въздействие при последващо ръководство. Те получават надлежно 5,4 и 3,7%
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ