Нищо по-лошо от това не би могло да се случи.

„ Нищо по-лошо от това не би могло да се случи. Това е следващият парламентарен спектакъл, това е рухване в бездна, отиваме към президентска република “, по този начин дефинира политическите събития от последната седмица към третия манадат, режисьорът на кино лентата „ Ботев “ Максим Генчев в коментар за Агенция " Фокус ".

„ Първи, втори, трети мандат. Това са предстоящи като безредни, пагубни звена в тези дейности (бел.ред.: Политическите игри, които се разиграват на българската сцена), от които общо-взето никой не е сюрпризиран “, сподели режисьорът и добави:

„ Те (бел.ред: политическите партии), в случай че се бяха разбрали, може би нямаше да е за положително. Защото пътят е явен. Това е рухване в бездна, не може да се спре това нещо. Отиваме към президентска република. Това е пътят към решение световно на въпросите, тъй като страната се ръководи, както виждате, без държавно управление толкоз време и нищо неприятно не се случва. Нищо по-лошо от това, което би могло да се случи “.

По тематиката за виртуалните  пари, биткойните и обвързвания с тях скандал в политическите кръгове, режисьорът сподели: „ Някои от по-младите ми сътрудници в работата викат: „ Бате Максим, дай да купим биткойни “. Аз не запознат съм тези работи. Доколкото излиза наяве, това е някаква финансова пирамида – продават се виртуални пари против действителни пари и в един миг някой сграбчва парите и пирамидата рухва. Долу-горе по този начин по най-елементарен метод, аз нямам визия изобщо от тези нови технологии, аз въпреки всичко съм артикул на 20-ти век. Това са такива политически битки, при които всички знаят всичко за всеки и в един миг се вадят козове против този, против оня. Мръсна работа е политиката, всички го знаем “.

На въпрос какви герои са нашите политици и дали той  би им дал функции в негов филм, Максим Генчев сподели: „ Ще звучи прокълнато това, което бих могъл да кажа. За мен те в действителност са служители, те не са български политици тези хора. Те приказват български език, някои от които на доста мощен акцент. Но общо-взето това са служители на някакви посолства “, сподели той.

Режисьорът разяснява и нееднозначното разбиране на кино лентата му „ Ботев “ и отрицателните оценки за него.

" Аз няма по какъв начин да накарам всички тези хора да гледат кино лентата, първо. Едно 70% от злобарите, те не са гледали филмите. Или гледат малко, или пък гледат с други очи. Тук в поддръжка на моите филми се изрекоха хора, които са грамотни, които знаят. Имаме 10 месеца, филмът се върти пред екраните, 40 екрана, 30 хилядна аудитория. Днес от Лондон получих писмо от една прожекция – 400 българи са плакали и приветствали кино лентата, в Перуджа, Италия филмът е приветстван, пишат ми хората оттова. Т.е. на всички места, където има някакво познание за Ботев малко повече от 2-3 стихчета, които всеки от нас знае, който е надникнал в публицистиката, който е надникнал в писмата му, в биографията. Първият български разказ, който излиза на пазара е на Захари Стоянов и се споделя „ Опит за биография на Христо Ботев “. И този филм е конструиран напълно по спомените на Захари Стоянов като биография, като фактология. Отделно към този момент ние сме вкарали художествени измислици, с цел да може да се наблюдава пътят на килъра на Ботев. Аз не одобрявам по този начин наречените „ последни проучвания “, че Ботев е масон, че Ботев е погубен от българин. Аз тези неща, не дай Боже, даже да са истина, то е недоказуемо исторически, историците не са отбелязали такива обстоятелства, аз не бих снимал Ботев, погубен от българин. Това е неуместно за моя морал. Именно, тъй като той е икона “.