В Асарел-Медет: Как хобито става втора професия
Нищо не се случва, в случай че първо не сме мечтали за това – твърди американският стихотворец, историк и публицист Карл Сандбърг. Дали обаче е задоволително единствено да мечтаем? Просто затваряш очи и си пожелаваш... Но до момента в който очите ти са затворени, някой различен сбъдва своите лични фантазии. А може би и твоите. Да превърнем фантазията в част от живота си. Да запрeтнем ръкави и да вървим към постигането на своите цели. Или да превърнем заниманието си във втора специалност?
Общото сред еколог, огнеборец и управител по сигурност и здраве при работа е, че са част от екипа на „ Асарел-Медет “ и са сбъднали по една огромна своя фантазия. Те сполучливо съчетават специалността си в панагюрската минна компания с занимание, което са трансформирали в дребен бизнес. И сътрудниците им освен не изпитват ревнивост към тази тяхна спомагателна ангажираност, само че даже се радват на това.
Еколог прави бижута от рециклирано стъкло
„ Бижута с душа “ – това е един от отзивите за най-новата сбирка украшения от стъкло на инж. Мариела Джиджинкова – началник на отдел „ Екология “ в „ Асарел-Медет “. За сътрудниците ѝ в компанията не е загадка, че в свободното време тя се занимава с приложно изкуство. Нейните бижута носят ослепителен авторски почерк, направени са с грижа и за природата.
Магията на стъклото, разтапяно в пещ, пленява Мариела преди 7 години. Днес тя има занаятчийско удостоверение, много постоянни клиенти и обичайни участия в изложби на ръчно направени предмети. Възприема това премеждие като занимание, поминък и изкуство. Едно персонално креативно бягство, което не пречи на динамичната работа в огромната компания, а в противен случай – дава ѝ доста сила.
За инж. Джиджинкова екологията не е единствено специалност, само че и задача. В „ Асарел “ управлява екип от млади експерти, развива стратегии за мониторинг на околната среда и ръководи екологични планове за близо 4 млн. лева всяка година. Бижутата ѝ не залагат на повсеместност, а са ръчно направени уникати. „ Толкова забавни неща могат да се вършат от отпадъчно стъкло и в същото време светът ни да е по-чист и хубав “, споделя тя и добавя, че стъклото е материал, който може да се рециклира доста пъти.
Малко са хората у нас, които оферират произведения от художествено стъкло, а така наречен фюзинг техника е много трудоемка. Мариела се запалила по направата на бижута от сина си Петър Ковачев, който е приключил „ Графика и илюстрация “ в България и изобразително изкуство в Италия. В началото на пътя си като художник той обичал да опитва освен с акварела, само че и със стъклото. Затова купили дребна пещ, където стъклото се обработва при температура 750-850 градуса по Целзий. Постепенно Мариела се срещнала с историята на стъклото, цветознанието и дизайна. После почнала да пробва по какъв начин всичко става на процедура, въпреки че първоначално ръцете й на млад майстор били в рани заради неумението да работи с този материал. Постепенно се научила да моделира и да изпича разнообразни форми и да комбинира разнородни видове стъкло. А вратите на фантазията се отваряли все по-широко от опцията да се наслагват разнообразни цветове и резултати.
„ Процесът по обработката на стъклото лишава много време. Интересното е, че въобще не знаеш какво се е получило, до момента в който не изстине постепенно в пещта. В началото не можех да очаквам, само че последователно се научих на самообладание. В това очакване има огромно обаяние “, споделя инж. Джиджинкова, която от понеделник до петък е началник на отдел по екология в най-голямата в района компания, а през уикенда - изобретателен майстор, който съчетава магията на стъклото с грижата за природата.
Инженер по сигурността жъне триумфи в фамилното биоземеделие
„ Към заниманието си също подобавам професионално, тъй като е нужно да обработиш доста профилирана информация. Иначе няма по какъв начин да си „ в крайник “ с новостите и да си сполучлив в тази мощно конкурентна среда “, изяснява инж. Петър Дерменджиев, началник на отдел „ Безопасност и здраве при работа “ в „ Асарел-Медет “. И споделя, че земеделската работа, с която се занимава през част от свободното си време, го зарежда прочувствено и му носи душевно успокоение: „ Усещам магията на природата, до момента в който погледът ми бяга из посевите или следи полета на литналия над нивите щъркел “.
Всъщност мястото е покрай „ Асарел-Медет “ и по въздух се намира на едвам 150 метра от Централна ремонтна база на панагюрската компания. Затова не е необичайно, че той развенчава „ митовете “, които битуват както за биологичното земеделие, по този начин и за минното произвеждане. Малцина знаят, че бионасажденията подлежат на строга сертификация, споделя Петър и споделя през какви „ иглени уши “ се минава по два пъти всяка година пред контролните и сертифициращите органи. Но погледнем ли едно до друго биологични и стандартни насаждения, с просто око се вижда, че едните са гледани без хербициди, пестициди или изкуствени торове, тъй като в тях и плевелите виреят на воля дружно с посевите. После стигаме до митовете за минната промишленост, която постоянно е набеждавана за несъвместима със земеделието. Лесно е в противоположното да те убеди био производител като инж. Дерменджиев, чиито площи са в непосредствена непосредственост до минния комплекс и са минали през всевъзможни инспекции в лаборатории в чужбина за надзор на пестициди и нездравословни субстанции.
Той се занимава с биоземеделие от 2014 година, като разчита на помощта на татко си и своите синове. Всичките му площи са в землището на Панагюрище и са заети с биологични насаждения на ръж, пшеница, зелен грах, овес и фацелия. Иначе в общината по биологичен прийом се гледат също рози, лавандула, лимец, ябълки, круши, сливи и даже пъпеши. Сред локалните биопроизводители има и други представители на „ Асарел-Медет “, с които е в другарски и партньорски връзки. Според него не е инцидентно, че към този сложен бизнес са се насочили предприемчиви сътрудници, защото вложенията първоначално са огромни.
Когато почнал, Петър Дерменджиев заложил на дълготрайна тактика, при която процесите да са напълно механизирани. Така методът му е „ пречупен “ през инженерното и финансовото обучение и опита му в употребата и ремонта на механизиращата техника. Затова не е изненада, че дребното му стопанство разполага с голям брой неповторими машини и съоръжения, конструирани и създадени от него или добити благодарение на европейски грантове. Големият плюс на тази бизнес тактика е, че фамилното земеделие не е подвластно от наемен труд или нискоквалифициран личен състав. Нещо повече - поради потреблението на високопроизводителните машини земеделският труд на сем. Дерменджиеви се свежда до… общо 26 трудодни годишно. Опитният биоземецелец споделя, че те се разпределят сред сплотения екип от мъжете в фамилията, само че също по този начин разчита на разбирането и поддръжката на брачната половинка и майка си. Синовете му - Иван и Петър, са взели имената на дядо си и татко си, дружно с любовта към земята, която в тази фамилия очевидно се предава по завещание. Също както и усмивката. Мечтата му като благополучен дядо на едногодишния си внук, " взел " и трите му имена, е да продължи фамилната традиция, като в никакъв случай не не помни корените си, Панагюрище и земята, която ни храни.
Огнеборец развива пчеларския поминък
Той е на 39 години, само че за него към този момент работят над 7,5 милиона черноработници, разпределени в 150 дребни „ предприятия “. Не, не става въпрос за Марк Зукърбърг и неговата мрежа от компании, които поддържат най-популярните обществени мрежи, а за огнебореца Ненчо Джунов от Аварийно-спасителна работа „ Асарел “. Той е част от пожарникарския екип на панагюрската компания от 10 година А от 11 година се занимава с пчеларство. За този интервал кошерите от 6 стават 150, а проектите му са да ги усилва.
„ Мой другар ме възпламени по това занимание, което към този момент ми е като втора специалност “, споделя Ненчо. Два от пчелините му са в Панагюрище, а един е в село Блатница, община Стрелча. „ Голямо наслаждение за мен е да се грижа за кошерите. Харесва ми да бъда измежду природата. Тишината и спокойствието - това ме разтоварва от напрежението. В интерес на истината, когато започвах, не чаках да стигна дотук “, признава Ненчо Джунов. Фирмените му щандове притеглят вниманието в едни от най-големите магазини в Пазарджик и Панагюрище, само че част от продукцията си той пласира и през обществените мрежи на своя връстник Марк Зукърбърг. Семейството е неразделно до него и му оказва помощ в тази втора специалност. „ Както всяко такова начинание и аз съм имал сложни моменти, само че не ми е минавало през мозъка да се откажа. Даже в противен случай, възнамерявам да удвоя и утроя броя на кошерите “, споделя той. Със своите сътрудници пчелари от Панагюрище са образували съдружие, в което членуват над 100 индивида. „ Често се събираме, споделяме хрумвания, участваме в разнообразни събития, гостуват ни лектори. Полезно е, тъй като обменяме положителни практики и си оказваме помощ “, твърди амбициозният производител на мед, който чака с неспокойствие най-активния сезон за пчеларите от април до юли. „ По два дни седмично компактно съм при кошерите. Работата ми го разрешава, тъй като след дежурство в Аварийно-спасителната работа на „ Асарел “ имам почивни дни и мога да се грижа за пчелите. Получавам доста положителни мнения за моята продукция, има нелоялна конкуренция от чужбина, само че напоследък виждам, че хората все по-често търсят качествена българска продукция “, споделя огнеборецът пчелар.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Общото сред еколог, огнеборец и управител по сигурност и здраве при работа е, че са част от екипа на „ Асарел-Медет “ и са сбъднали по една огромна своя фантазия. Те сполучливо съчетават специалността си в панагюрската минна компания с занимание, което са трансформирали в дребен бизнес. И сътрудниците им освен не изпитват ревнивост към тази тяхна спомагателна ангажираност, само че даже се радват на това.
Еколог прави бижута от рециклирано стъкло
„ Бижута с душа “ – това е един от отзивите за най-новата сбирка украшения от стъкло на инж. Мариела Джиджинкова – началник на отдел „ Екология “ в „ Асарел-Медет “. За сътрудниците ѝ в компанията не е загадка, че в свободното време тя се занимава с приложно изкуство. Нейните бижута носят ослепителен авторски почерк, направени са с грижа и за природата.
Магията на стъклото, разтапяно в пещ, пленява Мариела преди 7 години. Днес тя има занаятчийско удостоверение, много постоянни клиенти и обичайни участия в изложби на ръчно направени предмети. Възприема това премеждие като занимание, поминък и изкуство. Едно персонално креативно бягство, което не пречи на динамичната работа в огромната компания, а в противен случай – дава ѝ доста сила.
За инж. Джиджинкова екологията не е единствено специалност, само че и задача. В „ Асарел “ управлява екип от млади експерти, развива стратегии за мониторинг на околната среда и ръководи екологични планове за близо 4 млн. лева всяка година. Бижутата ѝ не залагат на повсеместност, а са ръчно направени уникати. „ Толкова забавни неща могат да се вършат от отпадъчно стъкло и в същото време светът ни да е по-чист и хубав “, споделя тя и добавя, че стъклото е материал, който може да се рециклира доста пъти.
Малко са хората у нас, които оферират произведения от художествено стъкло, а така наречен фюзинг техника е много трудоемка. Мариела се запалила по направата на бижута от сина си Петър Ковачев, който е приключил „ Графика и илюстрация “ в България и изобразително изкуство в Италия. В началото на пътя си като художник той обичал да опитва освен с акварела, само че и със стъклото. Затова купили дребна пещ, където стъклото се обработва при температура 750-850 градуса по Целзий. Постепенно Мариела се срещнала с историята на стъклото, цветознанието и дизайна. После почнала да пробва по какъв начин всичко става на процедура, въпреки че първоначално ръцете й на млад майстор били в рани заради неумението да работи с този материал. Постепенно се научила да моделира и да изпича разнообразни форми и да комбинира разнородни видове стъкло. А вратите на фантазията се отваряли все по-широко от опцията да се наслагват разнообразни цветове и резултати.
„ Процесът по обработката на стъклото лишава много време. Интересното е, че въобще не знаеш какво се е получило, до момента в който не изстине постепенно в пещта. В началото не можех да очаквам, само че последователно се научих на самообладание. В това очакване има огромно обаяние “, споделя инж. Джиджинкова, която от понеделник до петък е началник на отдел по екология в най-голямата в района компания, а през уикенда - изобретателен майстор, който съчетава магията на стъклото с грижата за природата.
Инженер по сигурността жъне триумфи в фамилното биоземеделие
„ Към заниманието си също подобавам професионално, тъй като е нужно да обработиш доста профилирана информация. Иначе няма по какъв начин да си „ в крайник “ с новостите и да си сполучлив в тази мощно конкурентна среда “, изяснява инж. Петър Дерменджиев, началник на отдел „ Безопасност и здраве при работа “ в „ Асарел-Медет “. И споделя, че земеделската работа, с която се занимава през част от свободното си време, го зарежда прочувствено и му носи душевно успокоение: „ Усещам магията на природата, до момента в който погледът ми бяга из посевите или следи полета на литналия над нивите щъркел “.
Всъщност мястото е покрай „ Асарел-Медет “ и по въздух се намира на едвам 150 метра от Централна ремонтна база на панагюрската компания. Затова не е необичайно, че той развенчава „ митовете “, които битуват както за биологичното земеделие, по този начин и за минното произвеждане. Малцина знаят, че бионасажденията подлежат на строга сертификация, споделя Петър и споделя през какви „ иглени уши “ се минава по два пъти всяка година пред контролните и сертифициращите органи. Но погледнем ли едно до друго биологични и стандартни насаждения, с просто око се вижда, че едните са гледани без хербициди, пестициди или изкуствени торове, тъй като в тях и плевелите виреят на воля дружно с посевите. После стигаме до митовете за минната промишленост, която постоянно е набеждавана за несъвместима със земеделието. Лесно е в противоположното да те убеди био производител като инж. Дерменджиев, чиито площи са в непосредствена непосредственост до минния комплекс и са минали през всевъзможни инспекции в лаборатории в чужбина за надзор на пестициди и нездравословни субстанции.
Той се занимава с биоземеделие от 2014 година, като разчита на помощта на татко си и своите синове. Всичките му площи са в землището на Панагюрище и са заети с биологични насаждения на ръж, пшеница, зелен грах, овес и фацелия. Иначе в общината по биологичен прийом се гледат също рози, лавандула, лимец, ябълки, круши, сливи и даже пъпеши. Сред локалните биопроизводители има и други представители на „ Асарел-Медет “, с които е в другарски и партньорски връзки. Според него не е инцидентно, че към този сложен бизнес са се насочили предприемчиви сътрудници, защото вложенията първоначално са огромни.
Когато почнал, Петър Дерменджиев заложил на дълготрайна тактика, при която процесите да са напълно механизирани. Така методът му е „ пречупен “ през инженерното и финансовото обучение и опита му в употребата и ремонта на механизиращата техника. Затова не е изненада, че дребното му стопанство разполага с голям брой неповторими машини и съоръжения, конструирани и създадени от него или добити благодарение на европейски грантове. Големият плюс на тази бизнес тактика е, че фамилното земеделие не е подвластно от наемен труд или нискоквалифициран личен състав. Нещо повече - поради потреблението на високопроизводителните машини земеделският труд на сем. Дерменджиеви се свежда до… общо 26 трудодни годишно. Опитният биоземецелец споделя, че те се разпределят сред сплотения екип от мъжете в фамилията, само че също по този начин разчита на разбирането и поддръжката на брачната половинка и майка си. Синовете му - Иван и Петър, са взели имената на дядо си и татко си, дружно с любовта към земята, която в тази фамилия очевидно се предава по завещание. Също както и усмивката. Мечтата му като благополучен дядо на едногодишния си внук, " взел " и трите му имена, е да продължи фамилната традиция, като в никакъв случай не не помни корените си, Панагюрище и земята, която ни храни.
Огнеборец развива пчеларския поминък
Той е на 39 години, само че за него към този момент работят над 7,5 милиона черноработници, разпределени в 150 дребни „ предприятия “. Не, не става въпрос за Марк Зукърбърг и неговата мрежа от компании, които поддържат най-популярните обществени мрежи, а за огнебореца Ненчо Джунов от Аварийно-спасителна работа „ Асарел “. Той е част от пожарникарския екип на панагюрската компания от 10 година А от 11 година се занимава с пчеларство. За този интервал кошерите от 6 стават 150, а проектите му са да ги усилва.
„ Мой другар ме възпламени по това занимание, което към този момент ми е като втора специалност “, споделя Ненчо. Два от пчелините му са в Панагюрище, а един е в село Блатница, община Стрелча. „ Голямо наслаждение за мен е да се грижа за кошерите. Харесва ми да бъда измежду природата. Тишината и спокойствието - това ме разтоварва от напрежението. В интерес на истината, когато започвах, не чаках да стигна дотук “, признава Ненчо Джунов. Фирмените му щандове притеглят вниманието в едни от най-големите магазини в Пазарджик и Панагюрище, само че част от продукцията си той пласира и през обществените мрежи на своя връстник Марк Зукърбърг. Семейството е неразделно до него и му оказва помощ в тази втора специалност. „ Както всяко такова начинание и аз съм имал сложни моменти, само че не ми е минавало през мозъка да се откажа. Даже в противен случай, възнамерявам да удвоя и утроя броя на кошерите “, споделя той. Със своите сътрудници пчелари от Панагюрище са образували съдружие, в което членуват над 100 индивида. „ Често се събираме, споделяме хрумвания, участваме в разнообразни събития, гостуват ни лектори. Полезно е, тъй като обменяме положителни практики и си оказваме помощ “, твърди амбициозният производител на мед, който чака с неспокойствие най-активния сезон за пчеларите от април до юли. „ По два дни седмично компактно съм при кошерите. Работата ми го разрешава, тъй като след дежурство в Аварийно-спасителната работа на „ Асарел “ имам почивни дни и мога да се грижа за пчелите. Получавам доста положителни мнения за моята продукция, има нелоялна конкуренция от чужбина, само че напоследък виждам, че хората все по-често търсят качествена българска продукция “, споделя огнеборецът пчелар.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ