Мостът между науката и бизнеса се гради и от двете страни
Зрънцето любознание в сърцето е това, което движи всеки академик в неговата работа. Науката е занятие, което желае огромна отдаденост, само че не всеки академик е изпитвал насладата негово достижение да откри приложение, споделя ръководителят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева. Тя е имала такива огромни наслади – да вземем за пример при присъединяване ѝ в мултидисциплинарен екип в Германия, разработващ изкуствена очна протеза за имплантиране в ретината на окото.
Като единствения електрохимик в екипа има персонален теоретичен принос към създаването, която оказва помощ на хора, последователно губещи зрението си, да могат още веднъж да виждат. За огромно достижение приема и Центъра за подготвеност „ ХИТМОБИЛ “, където въодушевено построяват първата в района полева лаборатория за проява на новите енергийни технологии. Ето какво още споделя чл.-кор. Славчева:
Да съм първата жена ръководител на БАН – това е събитие, което си заслужава да се означи. Но не тъй като аз заех тази позиция. В Българска академия на науките работят доста дами, даже в някои от институтите доминира женският състав. До равнище професор развиването върви естествено, без разлика в пола. Разликата се появява в академичното тяло, в управлението на Българска академия на науките. Мъж беше моят съперник за председателското място. Квотите за дами са обидни, защото имаме сили, качества, качества. Надявам се, че в историята на Академията ще бъда запомнена не с това, че съм първата жена ръководител, а с други неща, които да се реализиран в моя мандат.
Амбициите, които ме водят в работата ми като началник на Академията: Грижата за младите и привличането им към науката е непрекъснат развой, който и аз като ръководител поддържам. Важен е публичният престиж на Академията. Правят се справедливи научни разработки, разпореждат ни се разбори и това би трябвало да се ускори. Българска академия на науките има своята автономност, което не е разкош, а е голяма отговорност. Имаме проблеми, свързани с бюджета ни, само че и проблеми, свързани с ръководството на собствеността ни. Наши парцели са пръснати из цялата страни - там се е правила научноизследователска активност. Българска академия на науките не трябва да е съсредоточена единствено в столицата. Започнахме самодейността „ Българска академия на науките гостува на районите “ и моята упоритост е в края на мандата ми Академията да е в районите. Това ще ги оживи. Важна цел е доста повече да използваме европейските стратегии за проучвания и нововъведения. Имаме хрумвания за огромни планове.
Постижения на наши екипи, които заслужават огромно внимание: Необходимо е да се усилят средствата във Фонд научни проучвания, ориентирани към фундаменталната просвета. Скоро институтите на Българска академия на науките ще излъчат върхови учени, които да бъдат подкрепени да аплайват с планове в Европейския теоретичен съвет, финансиращ хрумвания на ръба на познанието. Хората се интересуват от приложните разработки и имаме доста такива образци. Институтът по роботика е създал роботизирана ръка и програмен продукт, с цел да се усъвършенства качеството на живот на хора, прекарали инсулт. В Института по електроника основават материали, които са биосъвместими и се употребяват при имплантируеми протези. В Института по неорганична химия създават натриеви акумулатори, които се приближават до литиевите по функционалност, само че са от доста по-евтин материал. Имаме хрумвания за преправка на шлаката от мините, в която се съдържат скъпи метали. Институтът по физика на твърдото тяло и Институтът по електроника работят по план, обвързван с лазерно индуциран управляем нуклеарен синтез. Налице е капацитет за пробив в международната просвета и производството на нуклеарна сила.
Проблемът за учените в България е неналичието на потомство, което всеобщо да е заинтригувано от развиването на науката. Опитните учени са ангажирани с доста действия и планове. Нужна е последователност, а тя се реализира и с финансова мотивация. Държавата към този момент си дава сметка, че без просвета няма нововъведения и стопански напредък. Но към момента няма грижа за учените, която да има и почтено финансово изражение.
Мостът сред науката и бизнеса би трябвало да се гради и от двете страни, само че той към този момент се клати, тъй като е понтонен. Приветствам програмата на Министерството на нововъведенията и растежа за ваучерите за дребни и междинни предприятия, които те да употребяват за научни проучвания. Моето виждане за събитията „ Наука за бизнес “ е да станат по-фокусирани и да са по браншове. Амбицията ми е с наши учени да стартираме визити в разнообразни фабрики, с цел да се види в какво и по какъв начин можем да сме им потребни.
Неизползваните благоприятни условия за българския бизнес в партньорството с науката са да вземем за пример в планове, по които се изисква присъединяване на промишлен сътрудник и теоретичен институт, само че е нужно съфинансиране от бизнеса. Бизнесът има задръжки да взе участие в такива планове, евентуално тъй като вложенията в просвета са рискови.
Моето обръщение към бизнеса в България е, че развиването постанова да има приложна просвета. Купуването на подготвени технологии извън не води до възпроизводство на работна мощ, на просвета, на бизнес. Все по-важно става да имаме наша просвета, наши технологии и наша продукция.
Важно е бизнесът да разбере, че без нас, учените, няма по какъв начин бизнесът им да е конкурентоспособен. Ние сме в обща лодка, която е нужно да се ръководи с възприятието за общественост, с разсъдък и умения, които водят към триумф.
Урокът, който науката ми даде, е за постоянството в това, което върша, и към задачата, която желая да реализира. Няма лесни решения и триумф в следствие просто на шанс.
Моят апел е повече деца да посещават креативните работилници, проведени от нашите институти, както и сесиите на Ученическия институт към Българска академия на науките, с цел да разпалим пламъчето на науката у тях. Нека повече да се работи с младежите.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Българска академия на науките бизнес и просвета Българска академия на науките наука
Като единствения електрохимик в екипа има персонален теоретичен принос към създаването, която оказва помощ на хора, последователно губещи зрението си, да могат още веднъж да виждат. За огромно достижение приема и Центъра за подготвеност „ ХИТМОБИЛ “, където въодушевено построяват първата в района полева лаборатория за проява на новите енергийни технологии. Ето какво още споделя чл.-кор. Славчева:
Да съм първата жена ръководител на БАН – това е събитие, което си заслужава да се означи. Но не тъй като аз заех тази позиция. В Българска академия на науките работят доста дами, даже в някои от институтите доминира женският състав. До равнище професор развиването върви естествено, без разлика в пола. Разликата се появява в академичното тяло, в управлението на Българска академия на науките. Мъж беше моят съперник за председателското място. Квотите за дами са обидни, защото имаме сили, качества, качества. Надявам се, че в историята на Академията ще бъда запомнена не с това, че съм първата жена ръководител, а с други неща, които да се реализиран в моя мандат.
Амбициите, които ме водят в работата ми като началник на Академията: Грижата за младите и привличането им към науката е непрекъснат развой, който и аз като ръководител поддържам. Важен е публичният престиж на Академията. Правят се справедливи научни разработки, разпореждат ни се разбори и това би трябвало да се ускори. Българска академия на науките има своята автономност, което не е разкош, а е голяма отговорност. Имаме проблеми, свързани с бюджета ни, само че и проблеми, свързани с ръководството на собствеността ни. Наши парцели са пръснати из цялата страни - там се е правила научноизследователска активност. Българска академия на науките не трябва да е съсредоточена единствено в столицата. Започнахме самодейността „ Българска академия на науките гостува на районите “ и моята упоритост е в края на мандата ми Академията да е в районите. Това ще ги оживи. Важна цел е доста повече да използваме европейските стратегии за проучвания и нововъведения. Имаме хрумвания за огромни планове.
Постижения на наши екипи, които заслужават огромно внимание: Необходимо е да се усилят средствата във Фонд научни проучвания, ориентирани към фундаменталната просвета. Скоро институтите на Българска академия на науките ще излъчат върхови учени, които да бъдат подкрепени да аплайват с планове в Европейския теоретичен съвет, финансиращ хрумвания на ръба на познанието. Хората се интересуват от приложните разработки и имаме доста такива образци. Институтът по роботика е създал роботизирана ръка и програмен продукт, с цел да се усъвършенства качеството на живот на хора, прекарали инсулт. В Института по електроника основават материали, които са биосъвместими и се употребяват при имплантируеми протези. В Института по неорганична химия създават натриеви акумулатори, които се приближават до литиевите по функционалност, само че са от доста по-евтин материал. Имаме хрумвания за преправка на шлаката от мините, в която се съдържат скъпи метали. Институтът по физика на твърдото тяло и Институтът по електроника работят по план, обвързван с лазерно индуциран управляем нуклеарен синтез. Налице е капацитет за пробив в международната просвета и производството на нуклеарна сила.
Проблемът за учените в България е неналичието на потомство, което всеобщо да е заинтригувано от развиването на науката. Опитните учени са ангажирани с доста действия и планове. Нужна е последователност, а тя се реализира и с финансова мотивация. Държавата към този момент си дава сметка, че без просвета няма нововъведения и стопански напредък. Но към момента няма грижа за учените, която да има и почтено финансово изражение.
Мостът сред науката и бизнеса би трябвало да се гради и от двете страни, само че той към този момент се клати, тъй като е понтонен. Приветствам програмата на Министерството на нововъведенията и растежа за ваучерите за дребни и междинни предприятия, които те да употребяват за научни проучвания. Моето виждане за събитията „ Наука за бизнес “ е да станат по-фокусирани и да са по браншове. Амбицията ми е с наши учени да стартираме визити в разнообразни фабрики, с цел да се види в какво и по какъв начин можем да сме им потребни.
Неизползваните благоприятни условия за българския бизнес в партньорството с науката са да вземем за пример в планове, по които се изисква присъединяване на промишлен сътрудник и теоретичен институт, само че е нужно съфинансиране от бизнеса. Бизнесът има задръжки да взе участие в такива планове, евентуално тъй като вложенията в просвета са рискови.
Моето обръщение към бизнеса в България е, че развиването постанова да има приложна просвета. Купуването на подготвени технологии извън не води до възпроизводство на работна мощ, на просвета, на бизнес. Все по-важно става да имаме наша просвета, наши технологии и наша продукция.
Важно е бизнесът да разбере, че без нас, учените, няма по какъв начин бизнесът им да е конкурентоспособен. Ние сме в обща лодка, която е нужно да се ръководи с възприятието за общественост, с разсъдък и умения, които водят към триумф.
Урокът, който науката ми даде, е за постоянството в това, което върша, и към задачата, която желая да реализира. Няма лесни решения и триумф в следствие просто на шанс.
Моят апел е повече деца да посещават креативните работилници, проведени от нашите институти, както и сесиите на Ученическия институт към Българска академия на науките, с цел да разпалим пламъчето на науката у тях. Нека повече да се работи с младежите.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Българска академия на науките бизнес и просвета Българска академия на науките наука
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ