Човек може да се надява на удовлетворение и постижение само в това, което прави, без да го притежава
Нищо не е по-полезно или съответно от това да бъдеш едно обикновено човешко същество; само че самото разбиране " обикновено човешко създание " приказва за ограничаване до една междинна норма - както и при понятието акомодация. Само индивидът е, който, както стоят нещата, намира за мъчно да се настройки към всекидневния свят, който може да види в това ограничаване едно мечтано усъвършенстване: дано го кажем, човек, чиято невроза му пречи да влезе в естествения живот.
Да бъдеш " естествен " е една чудесна концепция за неуспелия, за всички тези, които към момента не са могли да се приспособяват. Но за хора, които имат опция над междинната, за които в никакъв случай не е било мъчно да печелят триумфи и да поемат своята част от работата на света - за тях ограничаване на естественото значи прокрустовото ложе, непоносима досада, адска яловост и безизходност. В резултат има доста хора, които стават невротични единствено тъй като са естествени, както и хора. които са невротични, тъй като не могат да станат естествени. За първите самата мисъл, че би трябвало да се образоват за нормалност, е кошмар; тяхната най-дълбока нужда в действителност е да могат да водят един " абнормен " живот.
Човек може да се надява на задоволство и достижение единствено в това, което прави, без да го притежава; той не може да откри наслаждение в нещо, от което към този момент има прекалено много. Да бъде обществено приспособен няма прелест за този, за който това е една детска игра. Да прави постоянно това, което е вярно, става скучно за човек, който знае по какъв начин, до момента в който безконечният опортюнист таи тайната фантазия да бъде прав най-малко един път в далечното бъдеще.
От „ Съвременният човек в търсене на душата ”, Карл Густав Юнг, превод от британски Марина Бояджиева, изд. ЕА-Плевен
Снимка: Karl Gustav Jung, 1910, commons.wikimedia.org
