За мъжките момичета и истинските жени
Нима най-малко един път не сте чували думите “ще се оправиш, ти си мъжко момиче ”? Или не сте ги изричали сами? И замисляли ли сте се в действителност дали сте мъжки девойки и дали тъкмо тази роля изпълнявате в живота си?
“Понякога толкоз ми омръзва да съм мъжко момиче и желая да съм просто - " момиче " ”
Какво е да си " мъжко момиче "? Да се справяш самичък във всичко, да не ти проличава самотата, да не се вайкаш и разчувстваш на филм или тъжна ария? Да не реагираш прочувствено и да не сваляш гарда в никакъв случай пред никого, да бъдеш като от ковано желязо...Знам, че дамите постоянно не знаем какво тъкмо желаеме или не желаеме, само че ето една дребна порция на едно " мъжко момиче "
Не желая да бъда постоянно мощна. Смятам, че да си мощна не е равнозначно на това да нямаш право да поплачеш на нечие рамо, когато те боли. И мощните изпитват болежка и имат потребност от лек.
Не всичко в този свят е ярко и розово и не всичко е под мой надзор. Искам да има някой, който да огрее и оцвети в ярки багри денят ми и да се отпусна там.
Всяка от нас има проблеми и потребности. Когато са споделени, са по-лесно разрешими. А щом има с кого да поговориш вечер след работа, всичко останало има смисъл.
Понякога се усещам безпределно изтощена да знам и мога всичко. Да знаем и да умеем доста неща е хубаво, само че когато от време на време някой желае да ги каже или свърши вместо нас, е прелестно.
Искам да имам вяра на някого безусловно, да се поверявам и да знам, че има поради какво да се боря, да съумявам и да желая още.
Искам сгушена на топло до някого да задрямвам и да се разсънвам, да ми е уютно и удобно и в най-студените и мрачни дни.
Не желая да променям крушки и да местя шкафове, не тъй като не мога, а тъй като желая някой да пожелае да го направи вместо мен. Както аз желая да подготвя нещо вкусно за този, който обичам. Любовта е грижа на първо място останало.
Не желая да съм порцеланова кукла, само че желая да съм защитавана като такава, тъй като аз си одобрявам ролята на жена- нежна, красива, нежна, блага...
Не желая да съм сама. Ако живеем живота си сами по какъв начин ще разберем какво е да имаш до себе си някой, който дава живота си за твоя? А има ли нещо по-хубаво от това?
“ " Мъжко момиче " значи да можем да се оправяме с всичко или най-малко да си даваме тип. Но в случай че го желаеме, без да ни се постанова - къде отива женствеността ни? ”
Да сме смели, решителни, упорити, вярващи в себе си, умеещи доста неща, само че не и да се срамим, когато не можем да отличим винт от болт. Ние сме дами и би трябвало до край да останем такива. И това няма нищо общо с обстоятелството, че е добре от време на време да притежаваме и някои по-мъжки умения, само че е добре и да ги изоставяме от време на време. Не поради друго, а с цел да покажем, че имаме потребност да се почувстваме слаби, обгрижени и утешени. Понякога тъкмо това е неустоимо привлекателното в нас - " мъжкото момиче " да стане просто " момиче ".
“Понякога толкоз ми омръзва да съм мъжко момиче и желая да съм просто - " момиче " ”
Какво е да си " мъжко момиче "? Да се справяш самичък във всичко, да не ти проличава самотата, да не се вайкаш и разчувстваш на филм или тъжна ария? Да не реагираш прочувствено и да не сваляш гарда в никакъв случай пред никого, да бъдеш като от ковано желязо...Знам, че дамите постоянно не знаем какво тъкмо желаеме или не желаеме, само че ето една дребна порция на едно " мъжко момиче "
Не желая да бъда постоянно мощна. Смятам, че да си мощна не е равнозначно на това да нямаш право да поплачеш на нечие рамо, когато те боли. И мощните изпитват болежка и имат потребност от лек. Не всичко в този свят е ярко и розово и не всичко е под мой надзор. Искам да има някой, който да огрее и оцвети в ярки багри денят ми и да се отпусна там. Всяка от нас има проблеми и потребности. Когато са споделени, са по-лесно разрешими. А щом има с кого да поговориш вечер след работа, всичко останало има смисъл. Понякога се усещам безпределно изтощена да знам и мога всичко. Да знаем и да умеем доста неща е хубаво, само че когато от време на време някой желае да ги каже или свърши вместо нас, е прелестно. Искам да имам вяра на някого безусловно, да се поверявам и да знам, че има поради какво да се боря, да съумявам и да желая още. Искам сгушена на топло до някого да задрямвам и да се разсънвам, да ми е уютно и удобно и в най-студените и мрачни дни. Не желая да променям крушки и да местя шкафове, не тъй като не мога, а тъй като желая някой да пожелае да го направи вместо мен. Както аз желая да подготвя нещо вкусно за този, който обичам. Любовта е грижа на първо място останало. Не желая да съм порцеланова кукла, само че желая да съм защитавана като такава, тъй като аз си одобрявам ролята на жена- нежна, красива, нежна, блага... Не желая да съм сама. Ако живеем живота си сами по какъв начин ще разберем какво е да имаш до себе си някой, който дава живота си за твоя? А има ли нещо по-хубаво от това? “ " Мъжко момиче " значи да можем да се оправяме с всичко или най-малко да си даваме тип. Но в случай че го желаеме, без да ни се постанова - къде отива женствеността ни? ”
Да сме смели, решителни, упорити, вярващи в себе си, умеещи доста неща, само че не и да се срамим, когато не можем да отличим винт от болт. Ние сме дами и би трябвало до край да останем такива. И това няма нищо общо с обстоятелството, че е добре от време на време да притежаваме и някои по-мъжки умения, само че е добре и да ги изоставяме от време на време. Не поради друго, а с цел да покажем, че имаме потребност да се почувстваме слаби, обгрижени и утешени. Понякога тъкмо това е неустоимо привлекателното в нас - " мъжкото момиче " да стане просто " момиче ".
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ