Безпощаден Кеворк Кеворкян: Мълчанието за поразиите на Властта е най-мизерната чалга
Никой управник към този момент дума не обелва за Македония.
Забравени са десетилетните борби със скопяни за историческата истина.
И нещо по-лошо: приехме да зачеркнем част от себе.
Този срам ни бе организиран след договорката, която един политически контрабандист настройки по непозната повеля.
Няма да сме щастливи и след договорката за Шенген.
А спомнете си, какво се случваше доскоро повече от пет години – не преди 50 или 500.
Беше време на възвишеност, даже на екзалтация – и никой не се сещаше, че нашата екзалтация всекидневно прикрива някаква нелепост, нищо повече.
Готвехме се да развеем като победоносно знаме Договора със скопяни.
Но до момента в който се усетим, те го набодоха на копията си – да си знаем, кой е същинският победител.
Покойният Божидар Димитров беше сигурен, че следва „ ребългаризация “ на Македония.
Божидар беше 24-каратов патриот, само че екзалтацията му пречеше да одобри, че с цел да се случи каквото и да е потребно за нас, на първо време би трябвало да има ребългаризация на българската политика.
А, както сме я подкарали, скоро ще ни е нужна напряко ребългаризация на България.
И след това – какво се случи след проклетото българско „ след това “?
Същото, което постоянно ни сполетява.
Надуваха зурлите, прокъсаха тъпаните от думкане – и най-после нашите дребосъци похарчиха за нищо ветото ни против приемането на Македония в Европейски Съюз. Направо за нищо.
Историята сигурно ги е проклела за това.
Брюкселските тарантули не ги похвалиха даже с две думи – дори те са наясно, че ония, които продават личното си минало, не заслужават никаква внимание.
Е, най-вече да са погалили по главицата особено ПростоКирчо, постоянно ухиленият куриер на заверата, който надали е съзнавал изцяло какви ги прави.
Когато обаче оглеждате бъдещето му в политиката, не забравяйте услугата, която той направи на Опекуните ни – спести им много старания като медиатори в един скучен, съгласно тях, спор, от който най-после на практика бяхме отстранени.
Един ден френският президент Макрон ни замести и всичко небрежно завърши.
При подобен отстъпчив и безразличен съдия, балканският курназлък на скопяни се оказа по-убедителен – а ние си останахме с привилегията да пишем жалейки за крадливите им нападения против Историята ни.
Но и това скоро ще ни омръзне.
Между другото, подозрително е Макрон въобще да е схванал, каква неразбория забърква в Историята – надали някой от нашите главанаци се е осмелил да го попита: по какъв начин би реагирал, в случай че някой арабски консорциум претендира, че има парижката Триумфална арка.
И всичко в това удивително изменничество, с което завърши македонската ни идея – от началото до самия край – се случваше пред очите на публиката, на която нашите политикани безогледно подхвърляха дребни и огромни неистини – без въобще да се тормозят, тъй като нямаше кой да им държи сметка.
А в този момент са още по-свободни в това си занятие.
В България към момента има премного хора, които са наясно със смисъла на родолюбието за оцеляването ни – само че корабът на очакванията им все се разрушава в политиката, в случай че си разреша леко да коригирам фразата на един прочут публицист.
Избори след избори премачкваха всичко, което имаше някакво значение за бъдещето ни, съдбовното непроменяемо се израждаше в бакалски пазарлъци за дребни аванти.
Миналото също загуби естествената си роля на съдник, тъй като нямаше кой да се опълчи на разпиляването и разграбването му.
И в този момент към този момент мълчат за Македония – не помниха я, както безгрижно не помнят всички борби, които безславно губят.
Скоро това ще се случи и с умилкванията ни за Шенген, които показват за някаква борба.
Пак не се уморяват да търкалят неистини. Някой ги е подучил, че този номер постоянно минава тук.
Публиката е пределно отегчена, а множеството от медиите добре дресирани – някои от тях даже си разрешиха да заподозрат в нечисти планове всеки, който се интересува от Истината.
Имат на разположение малките екрани, които повтарят като папагали едно и също – и нямат отмалялост, стига Властта да е удовлетворена.
Никой, който не взе участие в нагласената спявка, няма късмет да получи и минутка екранно време.
Като идиоти повтарят, че няма заплаха австрийците да засилят насам хиляди афганистанци и сирийци, даже били напряко милостиви с нас – сега можели да ни върнат 193 души, само че се задоволили единствено със 113.
Подлярите, които се отхвърлиха от Македония, в този момент са на път да надминат себе си. Малцината почтени анализатори направиха някои сметки, налични даже за тепегьози като нашите – все едно, нищо няма значение, те са в режим на лъгондрене, това е пожеланото от тях положение, тъй като не изисква даже минимално количество съвест.
Ето какво им навряха в очите, изтъквам от изявления в печата:
съгласно Държавната организация за бежанците, за 11 месеца на 2023 година, 22 515 мигранти били подали молби за протекция пред българските управляващи.
Към момента 2 563 от тях към момента били тук.
22 515 без 2 563 е равно на 19 552.
Това са „ бежанците “, които са ни прецапали на път към същинска Европа.
И всички те подлежат на връщане тук – тъй като България е първата страна, която е записала бежанския им статут и съгласно Дъблинския правилник тя е длъжна да ги одобри назад неотложно.
Европа има право да изстреля във всеки един миг назад тук 19 552 души.
Това е ясна сметка, която не може да бъде оспорена, даже от постоянно бунтуващите се жълти павета пред Парламента.
Пределно елементарна е, подобаваща е за възприемане даже от нашите властници.
И това е сметката единствено за 2023 година.
Ами за предходните години? По-добре въобще да не я вършим.
Повтаря се македонската драма. В губеща позиция сме, повалени сме в калта, само че и оттова сипем кретенски оптимизъм.
Защо Денков не вижда въпросните 19 552 души?
Късогледството му е повече от озадачаващо.
На всеки помнещ българин му се къса сърцето поради идната гилотина на Шенген, Денков обаче я приема напълно умерено.
Дали не вижда в нея нещо напълно друго – да вземем за пример, ребългаризация посредством 19 552 афганистанци и сирийци.
Може би поради това и финансовият министър Асен Василев тия дни съобщи: „ Обърнахме тренда – към този момент повече се връщат в България, в сравнение с я напущат “.
Може би той е имал поради въпросните 19 552 души.
Василев е истински финансов маг, на него всички сметки му излизат, най-малко сега, в който ги прави.
А простодушния метод, по който дебатира с съперниците си, може да обезкуражи и най-коравия му конкурент – да вземем за пример, той към момента не е сигурен, че през лятото на 2022 година е осъществена гигантската спекулация с съветски газ, и то под вещото управление на толкоз омразните на кирчовци руснаци – въпреки че, фактурите за въпросната спекулация ги видя цяла България.
Сега ни навират в очите други фактури – тези за 19 552 души.
Наши са си те, наша „ стока “, и в Европа не ги щат, виждат им се дефектни и все някой ден ще ни ги върнат.
19 552 души, единствено за 11 месеца – те към този момент ни висят на шията, те са сатъра, поради който европейците ще получават постоянно и по всевъзможен мотив единодушието ни.
А занапред ще им е нужно покорното ни треперливо гласче – и те постоянно ще разполагат с него.
Нали сме най-бедната страна в Европейски Съюз, която обаче първа развърза, въпреки и скрито, кесията си за Украйна – чака се да сме толкоз великодушни и с „ бежанците “.
И няма да ни оставят на мира единствено с тия 19 552 души.
Трябва им територия, в която да изтикат, изцяло хуманно, несъмнено, стотици хиляди нашественици.
И тогава ще се сбъдне и най-страшният ни сън.
Изсънували сме го нееднократно, само че все се вършим, че сме го не запомнили.
Ето едно привидение от този сън: пред нас се е ширнал резерватът на отритнатите от Европа, който всеки миг ще се трансформира във врящ казан. И тогава – какво ще се случи тогава?
Милите ни малките екрани до последно ще не престават да ни пробутват дитирамби за нашите лъжльовци, за следващия Денков, който ще бъде още по-объркан от предходния Денков.
И по този начин – до цялостната победа на забравата над разсъдъка.
За да бъде изцяло приключена картината, някоя телевизия ще ни запознае с следващия Далил – едвам ни подсети за оня, който дълго обгрижвахме тук, а той отиде в Германия и се самовзриви там.
Новият Далил толкоз сполучливо се е реинтегрирал тук, че чак да не повярваш: към този момент е кадърен гинеколог и даже сполучливо е изродил едно българче, което признателните родители кръстили Далил.
Предали Гоце Делчев на скопяни и гушнали Далил – какво друго да чакаме, с изключение на да потънем в Забравата.
Добре най-малко, че имаме до себе си Габриел.
Тия дни тя ни заяви: „ Талантите на България са центъра на политиката ми “.
Колко обнадеждаващо, нали – тези думи може да бъдат изписани над дверите на Резервата.
Ония обаче, които няма да надничат отдолу под полата й, ония, които към този момент са потвърдили гения си и без упътванията на Габриел – те пък мълчат, безстрашно мълчат.
Никога до момента не е правена такава услуга на Властта – най-малко не в такава степен.
Упрекват Народа, който на практика са изоставили, самоуверено се пуйчат против чалгата в новогодишните телевизионни стратегии, примерно – и по този начин самите те създават чалгата на пустословието.
Мълчанието им за пакостите на Властта е най-мизерната чалга.
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
Забравени са десетилетните борби със скопяни за историческата истина.
И нещо по-лошо: приехме да зачеркнем част от себе.
Този срам ни бе организиран след договорката, която един политически контрабандист настройки по непозната повеля.
Няма да сме щастливи и след договорката за Шенген.
А спомнете си, какво се случваше доскоро повече от пет години – не преди 50 или 500.
Беше време на възвишеност, даже на екзалтация – и никой не се сещаше, че нашата екзалтация всекидневно прикрива някаква нелепост, нищо повече.
Готвехме се да развеем като победоносно знаме Договора със скопяни.
Но до момента в който се усетим, те го набодоха на копията си – да си знаем, кой е същинският победител.
Покойният Божидар Димитров беше сигурен, че следва „ ребългаризация “ на Македония.
Божидар беше 24-каратов патриот, само че екзалтацията му пречеше да одобри, че с цел да се случи каквото и да е потребно за нас, на първо време би трябвало да има ребългаризация на българската политика.
А, както сме я подкарали, скоро ще ни е нужна напряко ребългаризация на България.
И след това – какво се случи след проклетото българско „ след това “?
Същото, което постоянно ни сполетява.
Надуваха зурлите, прокъсаха тъпаните от думкане – и най-после нашите дребосъци похарчиха за нищо ветото ни против приемането на Македония в Европейски Съюз. Направо за нищо.
Историята сигурно ги е проклела за това.
Брюкселските тарантули не ги похвалиха даже с две думи – дори те са наясно, че ония, които продават личното си минало, не заслужават никаква внимание.
Е, най-вече да са погалили по главицата особено ПростоКирчо, постоянно ухиленият куриер на заверата, който надали е съзнавал изцяло какви ги прави.
Когато обаче оглеждате бъдещето му в политиката, не забравяйте услугата, която той направи на Опекуните ни – спести им много старания като медиатори в един скучен, съгласно тях, спор, от който най-после на практика бяхме отстранени.
Един ден френският президент Макрон ни замести и всичко небрежно завърши.
При подобен отстъпчив и безразличен съдия, балканският курназлък на скопяни се оказа по-убедителен – а ние си останахме с привилегията да пишем жалейки за крадливите им нападения против Историята ни.
Но и това скоро ще ни омръзне.
Между другото, подозрително е Макрон въобще да е схванал, каква неразбория забърква в Историята – надали някой от нашите главанаци се е осмелил да го попита: по какъв начин би реагирал, в случай че някой арабски консорциум претендира, че има парижката Триумфална арка.
И всичко в това удивително изменничество, с което завърши македонската ни идея – от началото до самия край – се случваше пред очите на публиката, на която нашите политикани безогледно подхвърляха дребни и огромни неистини – без въобще да се тормозят, тъй като нямаше кой да им държи сметка.
А в този момент са още по-свободни в това си занятие.
В България към момента има премного хора, които са наясно със смисъла на родолюбието за оцеляването ни – само че корабът на очакванията им все се разрушава в политиката, в случай че си разреша леко да коригирам фразата на един прочут публицист.
Избори след избори премачкваха всичко, което имаше някакво значение за бъдещето ни, съдбовното непроменяемо се израждаше в бакалски пазарлъци за дребни аванти.
Миналото също загуби естествената си роля на съдник, тъй като нямаше кой да се опълчи на разпиляването и разграбването му.
И в този момент към този момент мълчат за Македония – не помниха я, както безгрижно не помнят всички борби, които безславно губят.
Скоро това ще се случи и с умилкванията ни за Шенген, които показват за някаква борба.
Пак не се уморяват да търкалят неистини. Някой ги е подучил, че този номер постоянно минава тук.
Публиката е пределно отегчена, а множеството от медиите добре дресирани – някои от тях даже си разрешиха да заподозрат в нечисти планове всеки, който се интересува от Истината.
Имат на разположение малките екрани, които повтарят като папагали едно и също – и нямат отмалялост, стига Властта да е удовлетворена.
Никой, който не взе участие в нагласената спявка, няма късмет да получи и минутка екранно време.
Като идиоти повтарят, че няма заплаха австрийците да засилят насам хиляди афганистанци и сирийци, даже били напряко милостиви с нас – сега можели да ни върнат 193 души, само че се задоволили единствено със 113.
Подлярите, които се отхвърлиха от Македония, в този момент са на път да надминат себе си. Малцината почтени анализатори направиха някои сметки, налични даже за тепегьози като нашите – все едно, нищо няма значение, те са в режим на лъгондрене, това е пожеланото от тях положение, тъй като не изисква даже минимално количество съвест.
Ето какво им навряха в очите, изтъквам от изявления в печата:
съгласно Държавната организация за бежанците, за 11 месеца на 2023 година, 22 515 мигранти били подали молби за протекция пред българските управляващи.
Към момента 2 563 от тях към момента били тук.
22 515 без 2 563 е равно на 19 552.
Това са „ бежанците “, които са ни прецапали на път към същинска Европа.
И всички те подлежат на връщане тук – тъй като България е първата страна, която е записала бежанския им статут и съгласно Дъблинския правилник тя е длъжна да ги одобри назад неотложно.
Европа има право да изстреля във всеки един миг назад тук 19 552 души.
Това е ясна сметка, която не може да бъде оспорена, даже от постоянно бунтуващите се жълти павета пред Парламента.
Пределно елементарна е, подобаваща е за възприемане даже от нашите властници.
И това е сметката единствено за 2023 година.
Ами за предходните години? По-добре въобще да не я вършим.
Повтаря се македонската драма. В губеща позиция сме, повалени сме в калта, само че и оттова сипем кретенски оптимизъм.
Защо Денков не вижда въпросните 19 552 души?
Късогледството му е повече от озадачаващо.
На всеки помнещ българин му се къса сърцето поради идната гилотина на Шенген, Денков обаче я приема напълно умерено.
Дали не вижда в нея нещо напълно друго – да вземем за пример, ребългаризация посредством 19 552 афганистанци и сирийци.
Може би поради това и финансовият министър Асен Василев тия дни съобщи: „ Обърнахме тренда – към този момент повече се връщат в България, в сравнение с я напущат “.
Може би той е имал поради въпросните 19 552 души.
Василев е истински финансов маг, на него всички сметки му излизат, най-малко сега, в който ги прави.
А простодушния метод, по който дебатира с съперниците си, може да обезкуражи и най-коравия му конкурент – да вземем за пример, той към момента не е сигурен, че през лятото на 2022 година е осъществена гигантската спекулация с съветски газ, и то под вещото управление на толкоз омразните на кирчовци руснаци – въпреки че, фактурите за въпросната спекулация ги видя цяла България.
Сега ни навират в очите други фактури – тези за 19 552 души.
Наши са си те, наша „ стока “, и в Европа не ги щат, виждат им се дефектни и все някой ден ще ни ги върнат.
19 552 души, единствено за 11 месеца – те към този момент ни висят на шията, те са сатъра, поради който европейците ще получават постоянно и по всевъзможен мотив единодушието ни.
А занапред ще им е нужно покорното ни треперливо гласче – и те постоянно ще разполагат с него.
Нали сме най-бедната страна в Европейски Съюз, която обаче първа развърза, въпреки и скрито, кесията си за Украйна – чака се да сме толкоз великодушни и с „ бежанците “.
И няма да ни оставят на мира единствено с тия 19 552 души.
Трябва им територия, в която да изтикат, изцяло хуманно, несъмнено, стотици хиляди нашественици.
И тогава ще се сбъдне и най-страшният ни сън.
Изсънували сме го нееднократно, само че все се вършим, че сме го не запомнили.
Ето едно привидение от този сън: пред нас се е ширнал резерватът на отритнатите от Европа, който всеки миг ще се трансформира във врящ казан. И тогава – какво ще се случи тогава?
Милите ни малките екрани до последно ще не престават да ни пробутват дитирамби за нашите лъжльовци, за следващия Денков, който ще бъде още по-объркан от предходния Денков.
И по този начин – до цялостната победа на забравата над разсъдъка.
За да бъде изцяло приключена картината, някоя телевизия ще ни запознае с следващия Далил – едвам ни подсети за оня, който дълго обгрижвахме тук, а той отиде в Германия и се самовзриви там.
Новият Далил толкоз сполучливо се е реинтегрирал тук, че чак да не повярваш: към този момент е кадърен гинеколог и даже сполучливо е изродил едно българче, което признателните родители кръстили Далил.
Предали Гоце Делчев на скопяни и гушнали Далил – какво друго да чакаме, с изключение на да потънем в Забравата.
Добре най-малко, че имаме до себе си Габриел.
Тия дни тя ни заяви: „ Талантите на България са центъра на политиката ми “.
Колко обнадеждаващо, нали – тези думи може да бъдат изписани над дверите на Резервата.
Ония обаче, които няма да надничат отдолу под полата й, ония, които към този момент са потвърдили гения си и без упътванията на Габриел – те пък мълчат, безстрашно мълчат.
Никога до момента не е правена такава услуга на Властта – най-малко не в такава степен.
Упрекват Народа, който на практика са изоставили, самоуверено се пуйчат против чалгата в новогодишните телевизионни стратегии, примерно – и по този начин самите те създават чалгата на пустословието.
Мълчанието им за пакостите на Властта е най-мизерната чалга.
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ