Никой подарък към твоята майка не може да бъде равностоен

Никой подарък към твоята майка не може да бъде равностоен на нейния

Никой подарък към твоята майка не може да бъде равносилен на нейния подарък към теб – животът

„ Майката е първата любов, първата учителка и първата супергероиня в живота ни. А в този момент намерения – какъв подарък би бил заслужен за нея? “

Животът като подарък: Първият и най-ценен подарък

Да стартираме с това, че самият факт, че съществуваме, е подарък, който е оттатък всякаква стойност. Майките ни дават живота още преди да ни видят и чуят. Те основават изискванията за нашето битие с такава тиха мощ, която мъчно осъзнаваме, до момента в който сме деца. От първото тупкане на сърцето ни, до първия ни мирис, ние към този момент сме в дълг. И този дълг не е от тези, които би трябвало да изплатим, а от тези, които би трябвало да почетем.

Ако би трябвало да сме почтени, най-близкото, което можем да създадем, с цел да се доближим до този подарък, е да опитаме… ами, съвсем всичко друго. Но какво може в действителност да се мери с това, че майка ни е рискувала здравето и спокойствието си, с цел да ни има?

Първата грижа: Майчината любов, която няма почивен ден

И по този начин, тя ни дава живот, само че какво следва? Грижите! Броят на часовете, в които майката е будна за нас, надалеч надвишава всички „ наряди “ и „ работни часове “, които можем да си представим. Дали е допустимо да се отблагодарим за всеки изминат километър към незабавното поделение, за всички пропуснати часове сън поради нашите първи думи, плачове и, несъмнено, бурни тийнейджърски години? А какво да кажем за всички тези моменти, в които се е налагало да се преструва, че обича недопечените бъркани яйца, които сме й приготвили, или за хилядите търпеливи отговори на безкрайните ни детски въпроси?

Тук всяка майка би се усмихнала и споделила, че не е било чак толкоз мъчно. Но ние знаем по-добре. И по тази причина „ майчината любов “ е израз, който стои над елементарните думи.

Учителка в живота: Майката като нашия първи наставник

Майката е първият ни преподавател. Тя ни учи да стоим устойчиво на краката си, да бъдем почтени, да бъдем мощни, само че и състрадателни. Тя ни учи на дребните правила на живота, които постоянно се оказват и най-важни – да благодарим, да ценим, да не се предаваме. Ако се замислим, съвсем всички основи на характера ни, на които се радваме като възрастни, са почнали от уроците, които тя ни е дала. Тя е този неотклонен наставник, който може би не постоянно е бил съвършен, само че постоянно е бил там.

Ако можехме да върнем всички тези скъпи уроци назад като подарък, сигурно щяхме да го създадем. Но тук още веднъж се оказва, че даже най-големият букет не би бил задоволителен.

Майката като непосредствен другар: Когато нейната поддръжка е всичко

Майката е нашият първи другар и остава най-искрената ни поддръжка през целия ни живот. От детството до зрелостта, тя е тази, която постоянно е на една ръка разстояние, подготвена да утеши, насърчи или просто да ни изслуша. Може би първият човек, който ни предизвиква да следваме фантазиите си, даже когато светът ни споделя противоположното, е майката. Тя е опората, към която се обръщаме в моменти на горест, и първият човек, с който желаеме да споделим насладата си.

И тук даже най-блестящото украшение или най-голямата кутия шоколадови бонбони не могат да изразят какво значи тази непрекъсната, непоколебима поддръжка.

Неоценимият подарък: Какво в действителност заслужава една майка?

Да си помислим за миг: даже най-скъпият подарък или най-трогателната картичка не може да отрази всичко, което майката ни е дала. Всяка елементарна майка би споделила, че не чака премия за това, че ни е дала живот – че го е направила с наслада и обич. Но в случай че в действителност желаеме да върнем най-малко дребна част от това, което сме получили, можем да стартираме, като проявим грижа и внимание към нея. Да бъдем до нея, както тя е била до нас. Да я обичаме абсолютно и да се погрижим за нея, когато тя има потребност от нас.

Понякога най-хубавият подарък, който можем да дадем на нашите майки, е времето, което прекарваме с тях, и обичта, която демонстрираме, тъй като точно такава любов и грижа са били тяхното всекидневие от деня, в който сме се родили.

Вечно неравностоен подарък, който единствено можем да почетем

Майката ни е дала живот и всичко, което следва от този живот – мощ, поддръжка, грижа, безкрайна любов и самообладание. Никога няма да можем да ѝ върнем същия подарък. Но най-важното е, че и не се чака. Нашите майки не желаят назад това, което са ни дали. Те желаят да ни видят щастливи, да ни видят по какъв начин растем и сме сполучливи, да ни виждат, че обичаме, и да знаят, че сме добре.

А най-хубавият подарък, който можем да им създадем, е може би простоват: да оценим всичко, което сме получили от тях, и да продължим тази любов, като я предадем и на другите в нашия живот.