“Време е Русия и САЩ да създадат аналог на Парижката харта”
„ Никой няма да даде на Москва законови гаранции за неразширяване на НАТО, само че има и различен вид: да се сътвори аналог на Парижката харта “, разяснява в изявление политическият анализатор Фьодор Лукянов. По-рано Вашингтон и Брюксел внесоха насрещни оферти на Русия за гаранции за сигурност в Европа. Какво пречи на страните да намерят компромис и какви са обективните шансове за позитивен излаз от договарянията?
Стана известно за телефонен диалог сред държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен и съветския външен министър Сергей Лавров. Това съобщи прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова. По-рано заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд разгласи идната консултация.
В същото време по-рано в сряда Съединени американски щати и Северноатлантическият алианс предадоха на Москва писмени отговори на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Кремъл съобщи, че отговорите на Вашингтон не дават доста мотив за оптимизъм. На собствен ред съветският външен министър Сергей Лавров уточни, че Съединени американски щати не са дали отговор на най-важния въпрос за гаранциите за сигурност - за неразширяването на НАТО на изток.
Вместо това Съединени американски щати в отговор на Москва упрекнаха Русия в нарушение на суверенитета на нейните съседи и предложиха да обсъдят второстепенни въпроси. Освен това, разяснявайки отговора на НАТО, Лавров съобщи, че се „ срами от тези, които са го написали “. Докато той назова предлагането на Съединени американски щати „ надали не модел на дипломатическо благовъзпитание “.
Фьодор Лукянов, основен редактор на списание " Русия в световните въпроси ", споделя в изявление по какъв начин ще се развиват руско-американските договаряния за гаранции за сигурност и какво би трябвало да чака Русия от Съединени американски щати и НАТО.
Отговорът, показан от Съединени американски щати и НАТО на съветските оферти за гаранции за сигурност, ще бъде деликатно изследван, резултатът от изследването ще бъде докладван на президента. Едва след оценка на всички фактори ще се вземе решение по какъв начин да се отговори на ответните западни претенции. Каква може да бъде реакцията на Русия и има ли нещо позитивно в отговорите на Съединени американски щати?
Фьодор Лукянов : Разбира се, има позитиви. За това приказва и съветският външен министър Сергей Лавров – ненапълно завоалирано, само че напълно несъмнено. Според него има забавни напредвания по дребни въпроси. Да напомня, че след главния кръг от руско-американските договаряния в Женева след съветския демарш, американците демонстрираха, че са подготвени да разискват тематики, които са били „ затворени “ за тях преди два месеца.
Но в това време Москва показва, че би било подходящо да се разискват механически въпроси след реализиране на консенсус по главната част от дневния ред по отношение на политическата конструкция на Европа и до каква степен НАТО е част от тази архитектура. Засега няма прогрес в тази посока, тъй че е малко евентуално да има полемики всъщност на сегашния стадий от руско-американските договаряния. Въпреки това играта продължава.
При сегашната обстановка и при актуалното равнище на настояванията на страните има ли място за реализиране на съглашения или краткотрайни взаимни отстъпки? Например за реанимацията на Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (CFE) и Договора за унищожаване на ракетите със междинен и по-малък обхват (Договор INF)?
Ф. Л.: В сегашния разговор акцентът е върху Източна Европа, само че договарянията засягат Европа като цяло. Договорите ДОВСЕ, ДРСМО и другите съглашения – това е, за което Съединените щати внезапно започваха да се съгласяват да приказват. Но това са тъкмо техническите точки, които ще се основават на съглашение по главните въпроси. В същото време, даже в случай че позициите на страните не съответстват, само че Русия и Съединени американски щати са заинтригувани от позитивен резултат от договарянията, в процеса могат да зародят разновидности с по-широк дневен ред.
Това, с което се занимаваме в този момент, е резултат от преосмисляне на споразуменията, реализирани през 1975 година в Хелзинки, когато беше подписан Заключителният акт на Конференцията за сигурност и съдействие в Европа. Системата на връзки, закрепена в този документ, към този момент не е от голяма важност, защото единият подписал - Съюз на съветските социалистически републики - не съществува. Парижката харта, която поражда разширението на НАТО, към този момент не може да бъде „ рамка “ за разговора на Русия със Запада. Никой няма да даде законови гаранции на Москва да няма разширение на Алианса. Въпреки това има решение: да се сътвори аналог на Парижката харта или Акта от Хелзинки, приспособен към актуалната обстановка – доста огромна политическа декларация, въпреки и без правно обвързваща мощ. И по-късно – когато се очертае избран силует – можем да обсъждаме въпросите за контрола на въоръженията в Европа.
Защо въпросите за сигурността, които обсъждаме със Запада, са сведени от другата страна до „ попречване на съветско настъпление в Украйна “? Това се вижда както в медиите, по този начин и в изказванията на Лавров и Блинкен. Какво е това – същинска паника или „ мегафонна дипломация “, част от общия развой на напън върху Русия?
Ф.Л.: Ситуацията след Студената война устройва Запада изцяло – стартира да предизвиква доста главоболия, само че Съединени американски щати и техните сътрудници към момента не са подготвени да признаят и обсъдят това. Но когато дискурсът е към „ съветската експанзия против Украйна “, това наподобява благородно и красиво за Съединените щати и тази картина може да бъде добре „ продадена “ на западната аудитория.
Малко евентуално е да бъде подкрепена от мнозина в Европа и изключително в Съединените щати, където малко хора въобще помнят Украйна. Но въпреки това самата структура е ясна и разбираема: хегемонът „ тъпче “ дребна Украйна от епохи, до момента в който Съединените щати пазят слабите и в никакъв случай няма да им разрешат да навредят. Разликата във версията е явна и очевидно американската страна ще би трябвало по някакъв метод да я поправя.
Отделно означавам: Москва показва, че украинският въпрос е една от посоките в редица други значими тематики, до момента в който Съединени американски щати се преструват, че това е самостоятелен и главен случай.
В навечерието на 30-годишнината от подписването на Декларацията от Кемп Дейвид за края на Студената война поражда въпросът: имало ли е време, когато Русия и Съединени американски щати в действителност не са се считали за евентуални съперници? Доколко разумно и предстоящо е настоящето равнище на връзките сред Русия и Съединени американски щати въз основа на събитията през последните 30 години?
Ф.Л.: Не мисля, че сме имали интервал, в който съперничеството изцяло да е изчезвало и даже да не се е споменавало. Съединени американски щати и Русия са две страни с капацитет за взаимно заличаване. Има моменти, когато свеждаме ракетите, само че би трябвало да разберем, че това е доста лекомислен и елементарно изменящ се фактор, от който не могат да се вършат политически изводи.
От началото на 90-тедо средата на първото десетилетие на новия век имаше интервал, когато икономическият, общественият, военният капацитет на Русия беше мощно отслабен, страната беше извънредно подвластна от външна помощ. Тогава Западът краткотрайно спря да преглежда страната ни като евентуална опасност. Русия тревожеше Съединени американски щати не във връзка с обстоятелството, че може да употребява нуклеарни оръжия, а че Москва не може да ги управлява.
И тогава Западът „ отписа “ Русия. Широко публикувано беше мнението, че страната ни ще изпадне в категорията на незначителните страни. Но през 2000-те всичко стартира да се трансформира бързо и Русия още веднъж беше обсъждана като притежателна сериозен военно-стратегически капацитет.
Промени ли се ролята на Англия в антируския дневен ред след излизането на страната от Европейски Съюз? Дали е настрана образувание или напълно следва Съединени американски щати?
Ф.Л.: Англия стана още по-малко самостоятелна – преди тя имаше по-разнообразна роля, в това число в границите на Европейски Съюз. И най-близкият им съдружник, Съединени американски щати уравновесява това. Сега за Лондон вътрешноевропейският фактор изчезна и Англия няма благоприятни условия да приложи правилото на Глобална Британия – нито стопански, нито военно. Друг е въпросът до каква степен Съединени американски щати имат потребност от подобен съдружник. Всичко ще зависи от решението на Вашингтон: коя е Англия за тях – прелестно допълнение към външнополитическите действия или самостоятелен инструмент. Въпреки че, несъмнено, от своя страна Лондон в този момент се пробва по всевъзможен метод да покаже значимостта си.
Ще продължат ли Съединени американски щати да оказват напън върху Русия – да постановат наказания и да ни постановат военни обекти и бази?
Ф.Л.: Санкции, които „ в никакъв случай не са виждани до момента “ и след които „ целият свят ще потръпне “ е психологическият напън на Съединени американски щати върху Русия в актуалната борба. Целта на Вашингтон е да избегне войната, като я размени с най-ужасните закани. Следователно не можем изцяло да пренебрегнем тези изказвания, само че би трябвало да разберем, че това е по-скоро политически инструмент, в сравнение с управление за деяние.
Но в случай че Съединени американски щати въпреки всичко съумеят да предизвикат Русия във война на територията на Украйна и Вашингтон вкара строги финансови ограничавания, тогава глобите ще се върнат като бумеранг и към американска страна. Всички схващат това.
И като цяло, несъмнено, Вашингтон ще продължи да ползва наказания за въздържане против Русия и Китай. Що се отнася до военните бази на Съединени американски щати, тяхната мрежа, несъмнено, ще се разшири, само че световният темперамент на този развой ще зависи само от това дали Русия и Съединени американски щати ще реализиран световно рамково съглашение по време на актуалните договаряния.
Какви са нашите контрааргументи в тази ситуация? Можем ли да вземем за пример да играем нашата игра в „ задния двор “ на Съединени американски щати – в Латинска Америка?
Ф.Л.: Не мисля, че на процедура можем да се установим в „ задния двор “ на Съединените щати. Първо, това е извънредно скъпо начинание, ще изисква прекалено много финанси и старания. Второ, не става дума за пренасяне на пешки на дъската - не мисля, че „ задният двор “, т.е. Куба, Никарагуа и Венецуела, ще се зарадва, в случай че Русия сложи военни бази против Съединените щати в тях.
Превод: В. Сергеев
Стана известно за телефонен диалог сред държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен и съветския външен министър Сергей Лавров. Това съобщи прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова. По-рано заместник-държавният секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд разгласи идната консултация.
В същото време по-рано в сряда Съединени американски щати и Северноатлантическият алианс предадоха на Москва писмени отговори на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Кремъл съобщи, че отговорите на Вашингтон не дават доста мотив за оптимизъм. На собствен ред съветският външен министър Сергей Лавров уточни, че Съединени американски щати не са дали отговор на най-важния въпрос за гаранциите за сигурност - за неразширяването на НАТО на изток.
Вместо това Съединени американски щати в отговор на Москва упрекнаха Русия в нарушение на суверенитета на нейните съседи и предложиха да обсъдят второстепенни въпроси. Освен това, разяснявайки отговора на НАТО, Лавров съобщи, че се „ срами от тези, които са го написали “. Докато той назова предлагането на Съединени американски щати „ надали не модел на дипломатическо благовъзпитание “.
Фьодор Лукянов, основен редактор на списание " Русия в световните въпроси ", споделя в изявление по какъв начин ще се развиват руско-американските договаряния за гаранции за сигурност и какво би трябвало да чака Русия от Съединени американски щати и НАТО.
Отговорът, показан от Съединени американски щати и НАТО на съветските оферти за гаранции за сигурност, ще бъде деликатно изследван, резултатът от изследването ще бъде докладван на президента. Едва след оценка на всички фактори ще се вземе решение по какъв начин да се отговори на ответните западни претенции. Каква може да бъде реакцията на Русия и има ли нещо позитивно в отговорите на Съединени американски щати?
Фьодор Лукянов : Разбира се, има позитиви. За това приказва и съветският външен министър Сергей Лавров – ненапълно завоалирано, само че напълно несъмнено. Според него има забавни напредвания по дребни въпроси. Да напомня, че след главния кръг от руско-американските договаряния в Женева след съветския демарш, американците демонстрираха, че са подготвени да разискват тематики, които са били „ затворени “ за тях преди два месеца.
Но в това време Москва показва, че би било подходящо да се разискват механически въпроси след реализиране на консенсус по главната част от дневния ред по отношение на политическата конструкция на Европа и до каква степен НАТО е част от тази архитектура. Засега няма прогрес в тази посока, тъй че е малко евентуално да има полемики всъщност на сегашния стадий от руско-американските договаряния. Въпреки това играта продължава.
При сегашната обстановка и при актуалното равнище на настояванията на страните има ли място за реализиране на съглашения или краткотрайни взаимни отстъпки? Например за реанимацията на Договора за стандартните въоръжени сили в Европа (CFE) и Договора за унищожаване на ракетите със междинен и по-малък обхват (Договор INF)?
Ф. Л.: В сегашния разговор акцентът е върху Източна Европа, само че договарянията засягат Европа като цяло. Договорите ДОВСЕ, ДРСМО и другите съглашения – това е, за което Съединените щати внезапно започваха да се съгласяват да приказват. Но това са тъкмо техническите точки, които ще се основават на съглашение по главните въпроси. В същото време, даже в случай че позициите на страните не съответстват, само че Русия и Съединени американски щати са заинтригувани от позитивен резултат от договарянията, в процеса могат да зародят разновидности с по-широк дневен ред.
Това, с което се занимаваме в този момент, е резултат от преосмисляне на споразуменията, реализирани през 1975 година в Хелзинки, когато беше подписан Заключителният акт на Конференцията за сигурност и съдействие в Европа. Системата на връзки, закрепена в този документ, към този момент не е от голяма важност, защото единият подписал - Съюз на съветските социалистически републики - не съществува. Парижката харта, която поражда разширението на НАТО, към този момент не може да бъде „ рамка “ за разговора на Русия със Запада. Никой няма да даде законови гаранции на Москва да няма разширение на Алианса. Въпреки това има решение: да се сътвори аналог на Парижката харта или Акта от Хелзинки, приспособен към актуалната обстановка – доста огромна политическа декларация, въпреки и без правно обвързваща мощ. И по-късно – когато се очертае избран силует – можем да обсъждаме въпросите за контрола на въоръженията в Европа.
Защо въпросите за сигурността, които обсъждаме със Запада, са сведени от другата страна до „ попречване на съветско настъпление в Украйна “? Това се вижда както в медиите, по този начин и в изказванията на Лавров и Блинкен. Какво е това – същинска паника или „ мегафонна дипломация “, част от общия развой на напън върху Русия?
Ф.Л.: Ситуацията след Студената война устройва Запада изцяло – стартира да предизвиква доста главоболия, само че Съединени американски щати и техните сътрудници към момента не са подготвени да признаят и обсъдят това. Но когато дискурсът е към „ съветската експанзия против Украйна “, това наподобява благородно и красиво за Съединените щати и тази картина може да бъде добре „ продадена “ на западната аудитория.
Малко евентуално е да бъде подкрепена от мнозина в Европа и изключително в Съединените щати, където малко хора въобще помнят Украйна. Но въпреки това самата структура е ясна и разбираема: хегемонът „ тъпче “ дребна Украйна от епохи, до момента в който Съединените щати пазят слабите и в никакъв случай няма да им разрешат да навредят. Разликата във версията е явна и очевидно американската страна ще би трябвало по някакъв метод да я поправя.
Отделно означавам: Москва показва, че украинският въпрос е една от посоките в редица други значими тематики, до момента в който Съединени американски щати се преструват, че това е самостоятелен и главен случай.
В навечерието на 30-годишнината от подписването на Декларацията от Кемп Дейвид за края на Студената война поражда въпросът: имало ли е време, когато Русия и Съединени американски щати в действителност не са се считали за евентуални съперници? Доколко разумно и предстоящо е настоящето равнище на връзките сред Русия и Съединени американски щати въз основа на събитията през последните 30 години?
Ф.Л.: Не мисля, че сме имали интервал, в който съперничеството изцяло да е изчезвало и даже да не се е споменавало. Съединени американски щати и Русия са две страни с капацитет за взаимно заличаване. Има моменти, когато свеждаме ракетите, само че би трябвало да разберем, че това е доста лекомислен и елементарно изменящ се фактор, от който не могат да се вършат политически изводи.
От началото на 90-тедо средата на първото десетилетие на новия век имаше интервал, когато икономическият, общественият, военният капацитет на Русия беше мощно отслабен, страната беше извънредно подвластна от външна помощ. Тогава Западът краткотрайно спря да преглежда страната ни като евентуална опасност. Русия тревожеше Съединени американски щати не във връзка с обстоятелството, че може да употребява нуклеарни оръжия, а че Москва не може да ги управлява.
И тогава Западът „ отписа “ Русия. Широко публикувано беше мнението, че страната ни ще изпадне в категорията на незначителните страни. Но през 2000-те всичко стартира да се трансформира бързо и Русия още веднъж беше обсъждана като притежателна сериозен военно-стратегически капацитет.
Промени ли се ролята на Англия в антируския дневен ред след излизането на страната от Европейски Съюз? Дали е настрана образувание или напълно следва Съединени американски щати?
Ф.Л.: Англия стана още по-малко самостоятелна – преди тя имаше по-разнообразна роля, в това число в границите на Европейски Съюз. И най-близкият им съдружник, Съединени американски щати уравновесява това. Сега за Лондон вътрешноевропейският фактор изчезна и Англия няма благоприятни условия да приложи правилото на Глобална Британия – нито стопански, нито военно. Друг е въпросът до каква степен Съединени американски щати имат потребност от подобен съдружник. Всичко ще зависи от решението на Вашингтон: коя е Англия за тях – прелестно допълнение към външнополитическите действия или самостоятелен инструмент. Въпреки че, несъмнено, от своя страна Лондон в този момент се пробва по всевъзможен метод да покаже значимостта си.
Ще продължат ли Съединени американски щати да оказват напън върху Русия – да постановат наказания и да ни постановат военни обекти и бази?
Ф.Л.: Санкции, които „ в никакъв случай не са виждани до момента “ и след които „ целият свят ще потръпне “ е психологическият напън на Съединени американски щати върху Русия в актуалната борба. Целта на Вашингтон е да избегне войната, като я размени с най-ужасните закани. Следователно не можем изцяло да пренебрегнем тези изказвания, само че би трябвало да разберем, че това е по-скоро политически инструмент, в сравнение с управление за деяние.
Но в случай че Съединени американски щати въпреки всичко съумеят да предизвикат Русия във война на територията на Украйна и Вашингтон вкара строги финансови ограничавания, тогава глобите ще се върнат като бумеранг и към американска страна. Всички схващат това.
И като цяло, несъмнено, Вашингтон ще продължи да ползва наказания за въздържане против Русия и Китай. Що се отнася до военните бази на Съединени американски щати, тяхната мрежа, несъмнено, ще се разшири, само че световният темперамент на този развой ще зависи само от това дали Русия и Съединени американски щати ще реализиран световно рамково съглашение по време на актуалните договаряния.
Какви са нашите контрааргументи в тази ситуация? Можем ли да вземем за пример да играем нашата игра в „ задния двор “ на Съединени американски щати – в Латинска Америка?
Ф.Л.: Не мисля, че на процедура можем да се установим в „ задния двор “ на Съединените щати. Първо, това е извънредно скъпо начинание, ще изисква прекалено много финанси и старания. Второ, не става дума за пренасяне на пешки на дъската - не мисля, че „ задният двор “, т.е. Куба, Никарагуа и Венецуела, ще се зарадва, в случай че Русия сложи военни бази против Съединените щати в тях.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ