Д-р Ани Димитрова е холистичен здравен треньор от Русе. Посветила

Д-р Ани Димитрова е холистичен здравен треньор от Русе.

Посветила се е да оказва помощ на дами на междинна възраст да върнат здравето си и оптималното си тегло, без медикаменти и без ограничения.

Един от методите, който практикува, е Техники за прочувствена независимост (ТЕС). Д-р Димитрова е основател на система от 7 стъпки към съвършено здраве и трогателен живот. Автор е на книгата “Най-добрият лекар… си ти ”.

– Д-р Димитрова, за какво от доктор по дентална медицина станахте холистичен здравен треньор?

– На 56 години съм и 25 от тях работих като ортодонт. Имам фамилна клиника в Русе. Но от 4 г. практикувам напълно друго. Причината е моето персонално “пътуване ” към здравето. Моят главен проблем не беше наднорменото тегло, въпреки че в никакъв случай не съм била слабичка. В резултат на разнообразни диети и гладувания съм отслабвала с 20 и повече кг, само че нямам интервал, в който да съм без наднормено тегло. Спазвах диети от 16-ата до съвсем 30-ата си година, когато се появи болката в кръста ми. Тя постави завършек на моето фокусиране върху това по какъв начин наподобявам. Тази болежка продължи съвсем 20 година

Обвинявах зъболекарската специалност, както и гена на майка ми, която страдаше от същата болежка. Но в този момент, когато виждам обстановката от друга позиция, съм признателна на моята майка, че не потеглих по нейния път да диря избавление в интервенции, в отваряне на гръбначния канал, в промяна на тазобедрени стави. В последна сметка тя си остана с болката макар интервенциите. Убедих се, че те не са решение, и избрах различен път. Промених себе си, за което доста ми оказа помощ системата “Хюман дизайн ”, и промених отношението си към болката

Работих върху прочувствените контузии от детството. Създадох нови привички в всекидневието си. Правех лечебни гладувания по Лидия Ковачева с концепцията, че като понижа тежестта, ще отстраня и повода за болката в кръста. Само че болката си остана. Да, тя понижа и се промени, можех да я управлявам без медикаменти, само че не изчезна.

На 50-годишна възраст станах студентка в Института по интегративно хранене в Съединени американски щати посредством онлайн образование. Защото имах вяра, че храненето е доста значимо, не толкоз като калорийна стойност, а като състав и тип сила, която даваме на тялото. Така получих дипломата си за холистичен здравен треньор.

За да си оказа помощ, пишех позитивни утвърждения, медитирах, правех йогийско дишане, пресъздадох и работех с Техники за прочувствена независимост (ТЕС).

Научих за ТЕС през 1996 година при едно от първите ми визити при доктор Людмила Емилова. Купих си книгата на Иван Петърнишки за ТЕС, само че без да имам дълбочината на познанието, тези техники не работеха за мен. През 2015 година прочетох за Карл Доусън – създателят на системата “Пренареждане на Матрицата с ТЕС ”. Научих, че ще прави образование в България. За да вземам участие, ми трябваше първо и второ практическо равнище по ТЕС. Изкарах ги при Ирена Рельовска-Бартън в София, основател на БАРЕП (Българска асоциация за развиване на енергийната психология). След една проява на ТЕС в курса болката ми изчезна.

При това не работех върху болката, а върху страха си да беседвам с непознати хора по телефона. Появиха се мемоари, имах мощна прочувствена реакция и най-после се успокоих благодарение на Ирена. После се прибрах в Русе. В продължение на няколко дни усещах, че е настъпила някаква смяна в мен. Накрая осъзнах, че болката я няма

Бях шокирана, че 20 години ме боли, а когато болката изчезна, аз не разбрах незабавно. Но към този момент четвърта година болката не се връща.

– Какво друго постигнахте с помощта на ТЕС и пренареждане на Матрицата?

– Започнах да карам без боязън и на драго сърце. Преди това за 20 година с брошура ми се е случвало да карам общо 4 пъти, като това беше съпроводено с под паника офанзиви. Удоволствието от шофирането в действителност беше непряк резултат на това, че благодарение на ТЕС покачих самооценката и самоувереността си. Преди това не си имах вяра.

След като си помогнах по този метод, към този момент не можех да работя като стоматолог. За мен беше значимо да оказвам помощ на хора, които страдат с години от хронична болежка и други здравословни проблеми.

Парадоксално обаче за клиентките ми здравословен проблем №1 се оказваше наднорменото тегло, макар че множеството имаха високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, метаболитен синдром, диабет вид 2 или меланхолия, страдаха от бодърствуване, ниско самочувствие, не се харесваха, липсваше им сила. Имаше даже жена, диагностицирана с мозъчен израстък, само че и тя най-вече се тормозеше за тежестта си. Ето за какво, най-често работя за премахването на факторите, които пречат на хората да отслабнат и по този начин да подобрят здравето си.

Повечето хора, които не могат да се оправят с наднорменото тегло, се питат за какво не могат да отслабнат трайно макар напъните, които поставят да се хранят здравословно, от време на време въобще да не се хранят, да упражняват с часове във фитнес залата. Отговор на този въпрос дава една мисъл на Алберт Айнщайн: “Лудост е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш друг резултат ”.

Това, което вършим още веднъж и още веднъж, е да минаваме от диета на диета, от спорт на спорт и все да няма дълготраен резултат. Наистина, с някои диети сме успявали да отслабнем. Проблемът е, че резултатът е за малко. Дори да трае година или две, всеки от нас се е сблъсквал с по този начин наречения йо-йо резултат и тежестта се е прибирало назад.

Убедена съм, че за превъзмогване на упоритото наднормено тегло е необходим холистичен (цялостен) метод.

Проблемът би трябвало да се третира многопластово, както при хронично заболяване. Аз не се оправих с моята хронична болежка единствено с гимнастика, йога и хранене, а трябваше да работя също върху отношението си към болката, върху това какво мисля за себе си. Пътуването ми към здравето беше пътешестване към мен самата. Излишните килограми бяха единствено признак, зад който стоеше същинската причина.

Знаем, че в случай че се тъпчем със сладолед и шоколади, няма да отслабнем. Но въпросът е какво ни кара да ядем по този унищожителен метод и да не желаеме да се движим.

– Какво стои действително зад наднорменото тегло и блокира опитите да отслабнем?

– Седем фактора блокират опитите ни да отслабнем. На първо място е стресът, и то хроничният, натрупващ се стрес. Сам по себе си стресът има защитна функционалност при индивида, обвързвана с оцеляването. Ако нещо ни гони или ни атакува, нашият примитивен мозък – амигдалата, включва реакция на стрес – бий се или бягай. За малко време всички мускули се активизират и стопират всички храносмилателни и растежни процеси.

При хроничния стрес обаче ниски по мощ дразнения се повтарят по няколко пъти денем, и то всеки ден. Например тапите, в които попадаме на отиване и на връщане от работа, неприятните клиенти, сътрудници и шефове, свадите с колегата у дома, неудовлетворението, когато се погледнем в огледалото, сериозните мисли към себе си и тялото си, възприятието на виновност.

Храненето на крайник, апропо, също е стрес за организма. При стрес се отделят хормоните кортизол и адреналин. Кортизолът покачва кръвната захар поради потребността от сила, при което се секретира инсулин. Високият инсулин обаче прави невъзможни процесите на разграждане на мазнините.

Така при продължителен стрес имаме непрекъснати повишени равнища на инсулин в кръвта, което води до инсулинова устойчивост – т.е. даже да имаме инсулин, той не съумява да отвори рецепторите за глюкоза в мускулите и в мозъка, тя си остава висока, отделя се още инсулин и се получава циничен кръг.

Вторият фактор е използването на храната като опиат, за да заглушим отрицателните страсти от деня. Това е демонстрация на прочувствено хранене. Прибираме се у дома, отваряме хладилника, заравяме се вътре и ядем всичко, което е пред очите ни, даже фасул от консерва. Използваме храната, с цел да се успокоим и да се почувстваме добре.

Когато заместваме с храналипсващите позитивни страсти, се появява непреодолимото предпочитание за съответна храна (например шоколад или чипс). С Ирена Рельовска правехме ТЕС за този неизпълним блян по обичана храна, моята беше шоколад. Ненадейно се появи спомен с към този момент починалата ми баба по какъв начин като дете се въртя към нея, до момента в който тя меси сладки пурички. С помощта на ТЕС одобрих и трансферирах позитивното чувство и любовта от шоколада към индивида, тъй като в действителност храната не ни дава обич.

Храната може да ни дава чувство за пълноценност, непоклатимост и тежест, когато не се усещаме сигурни в себе си. Може да служи и за премия. Аз персонално се награждавах с обичаната храна, когато завършек нещо добре.

Третият фактор, който блокира опитите ни да отслабнем, е вътрешната опозиция против спортуването и регулярното придвижване. Най-често вземаме решение на Нова година да стартираме здравословен режим на хранене и да спортуваме постоянно. Но след първата мускулна тресчица бързо се отхвърляме. Зад това стоят неприятни мемоари от часовете по физическо, в които не сме покривали нормативите и може би сме били с наднормено тегло още като възпитаници, или други неприятни асоциации от предишното. Затова за нищо на света не свързваме спорта с нещо прелестно. Препоръчах на моя клиентка комплекс от извършения, които да си прави у дома. Но тя ми сподели: “Не желая и да слушам за лицеви опори – всичките ми опити да слабея през годините бяха свързани с лицеви опори. Мразя ги ”.

Тук приказвам освен за тренировки, а за всякакво придвижване, тъй като телата ни са основани, с цел да се движат, и това е здравословно за нас, без значение от какъв брой калории ще изгорим. Липсата на придвижване основава здравословни проблеми. Но в случай че се движите или спортувате с неприятно чувство, се намирате в обстановка на стрес и вместо да получите добър резултат, вие си вредите. Ежедневното придвижване най-малко по половин час би свършило чудесна работа, в случай че е позитивно прекарване.

Болката зад свръхтеглото, какво се опитваме да скрием зад свръхтеглото е четвъртият блокиращ фактор. Теглото може да се явява много комфортен заслон, зад който да скрием прочувствените контузии, нанесени в детството. Тогава може и да не се е случило грандиозно травматично събитие. Достатъчно е дребното безпомощно дете да си е направило извод, че не е задоволително положително, че не заслужава да бъде обичано, и е почнало да натрупа килограми, с цел да се защищити от света към себе си.

Теглото също ни оказва помощ да скрием страха си от другарство и свързване с другите, страха от отменяне, самотата си, неналичието на обич, това, че не се одобряваме и не се обичаме. Всеки от нас може да има една или няколко от тези аргументи и подсъзнателно да не желае да отслабне. Когато благодарение на ТЕС открием по кое време се е получила контузията и я отработим, се срутват всички останали мисловни модели и вярвания, които ни пречат да отслабнем. Но в случай че се движим по противоположния път от настоящето към предишното, може да се наложат многократни сеанси, с цел да се отработят всички аспекти на казуса.

Петият фактор е отказът от наслаждение и грижа за себе си

Понякога сами се ограничаваме и бягаме от удоволствието. По мое време не беше признато да се стремиш към личното си наслаждение. Майките героини бяха на респект, а те се лишаваха непринудено от наслаждение, с цел да се жертват за богатството на децата и на съпрузите си. Когато обаче се забавляваме и си доставяме наслаждение, провокираме отделянето на хормони и невротрансмитери в тялото, засилващи метаболизма и по този начин съдействащи на отслабването.

Шестият фактор са блокиращите убеждения – историята, която разказваме на себе си, за да разбираем за какво към момента сме с това тегло. На въпроса “защо съм дебела/дебел ” отговаряме с някои от следните блокиращи убеждения: това е генетично; имам хормонален проблем; боли ме кръстът, гърбът, коляното и по тази причина не мога да спортувам; след менопауза е доста мъчно да се отслабне.

Ако имате убеждението: “Ако отслабна, би трябвало да се отнемам, с цел да запазя тежестта си ”, може умишлено да се стремите да отслабнете, само че подсъзнателно да се връщате към наднорменото тегло, тъй като не е доста прелестно цялостен живот да се лишаваш.

Друго разбиране е: “Ако отслабна, другите дами ще ме подлагат на критика и разискват ”, изключително в случай че поддържате връзка с кръг от пухкави приятелки и единствено вие отслабнете. Ето още няколко блокиращи убеждения:

“Ако отслабна, значи съм се поддала на натиска на обществото ”, което е протест против публичното мнение.

“Ако отслабна, ще стана обект на мъжко внимание, а това може да е рисково ”. Това разбиране, обвързвано със полов тормоз, съществува съвсем у 80% от дамите. Защото думи и дейности, за които се водят каузи за полов тормоз в Америка, у нас остават без законови последици, само че не и за душeвността на дамата.

“Ако отслабна, ще би трябвало да си закупувам нови облекла ”, а това е обвързвано с финансови разноски.

Заради такива убеждения се получава противоречие сред това, което имаме вяра, че желаеме, и това, което фактически желаеме на подсъзнателно равнище.

Седмият фактор, който ни блокира, са „ вторичните изгоди ” от наднорменото тегло.

Например изгодата да имаме огромно тежко тяло, с цел да носим товара от отговорности, с който сме се нагърбили. Много от дамите сме привикнали да поемаме отговорност и за родителите, и за брачна половинка, и за децата, и настрана да си вършим нашата работа. Понякога чисто физически би трябвало да сме постоянни, а едрото тяло основава чувство за непоклатимост. Обемното тяло основава също физическа бариера сред нас и другите хора. Освен това то е нашето опрощение за какво не ни обичат или не ни харесват. Ако сме с обикновено тегло, това би означавало, че нещо с нас като персони не е наред.

Тялото може да служи и като отбрана от обиди и нападателно държание, и като резервоар на всички потиснати страсти.

Обикновено запитвам моите клиенти каква е изгодата за тях от наднорменото тегло и реакцията им е мигновена: “Каква изгода!? Цял живот се боря с килограмите! ”. Но като се поразровим, излизат нескрито блокиращите убеждения, а от време на време и освен това.

ТЕС (техники за прочувствена свобода) са едни от най-популярните способи на енергийната логика на психиката. ТЕС оказва въздействие многопластово – на прочувствено, физическо, ментално или духовно равнище. ТЕС е като акупунктура без игли. Освен потупване с върха на пръстите на избрани точки, се изговарят и отрицателните страсти, вярвания и убеждения, които имаме, и от които желаеме да се освободим, написа в уеб страницата “Нишките на живота ”.

ТЕС има лесни за съблюдаване и запомняне стъпки. Въздейства непосредствено върху амигдалата (набор от ядра в мозъка) и я пренастройва тъй че тялото ни да излезе от положението на непрекъснат стрес и тревога.

Кои са главните акупунктурни точки (акуточки), които се потупват?

• ВГ – на върха на главата (желателно е да се заобикаля от хора с високо кръвно налягане)

• НВ – началото на веждата

• ОО – в профил на окото

• Пожарна охрана – под окото

• ПН – под носа

• ПУ – под долната джука

• К – ключица

• ПГ – под гърдите

• ПМ – под мишницата

Когато поставите дланта си паралелно на пода с палеца нагоре:

• П – отгоре на палеца, на ръба на нокътя

• Пц – отгоре на показалеца, на ръба на нокътя

• СП – отгоре на междинния пръст, на ръба на нокътя

• Б – отгоре на безименния пръст, на ръба на нокътя*

• Ку – отгоре на кутрето, на ръба на нокътя

• ОД – в профил на дланта

ТЕС рецепта:

1. Избираме проблем, като се стараем да сме оптимално изчерпателни в описанието. Например “Много се ядосах на мъжа ми, че не ми честити годишнината от сватбата ”.

2. Определяме интензитета на дискомфорта по скалата от 0 до 10, където нула е “няма проблем ”, а 10 е “не може да е по-силно ”.

3. Съставяме декларация по следния логаритъм: “Въпреки, че доста се ядосах на мъжа ми, че не ми честити годишнината от сватбата, аз изцяло и безусловно одобрявам и обичам себе си ”.

4. Започваме да потупваме по карате точката (отстрани на дланта) като изговаряме три пъти декларацията.

5. Правим един-два-три цялостни кръга по точките, като изговаряме казуса си (настройващата фраза), дадена в образеца. Потупваме нежно по към 5-10 пъти върху всяка точка.

6. Повторно оценяваме дискомфорта, който усещаме. Целим се да го свалим до степен 0-1. Ако след първата оценка той е към момента над 2, продължаваме работа, като още веднъж назоваваме казуса или каквото е останало от него. Ако страстта се е трансформирала, то използваме новата страст. Например – ядът се е сменил с горест – променяме декларацията и настройката на “тъжна съм, че мъжът ми… ” и потупваме с новата фраза, до момента в който свалим интензитета на страстта и на цялата преживелица до степен 0-1.

Инфо: dunavmost