Страната на научените уроци: Грузия получи безвизов режим
Никой не очакваше сходна измама от страна на Кремъл. Руският президент Владимир Путин подписа укази за възобновяване от 15 май на въздушния трафик и унищожаване на визовия режим с Грузия, който беше в действие в продължение на 23 години.
Уж наслада. Търговският оборот сред страните през миналата година, даже и при съществуващите ограничавания, се е нараснал с 50%. Още повече, че още тази година Русия е отпред измежду комерсиалните сътрудници на Грузия с дял от 16,1%. Сега интеграцията на двете стопански системи може да получи нов взаимноизгоден подтик.
Но не.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили би паника: незабавно привикване на съвещание на Съвета за сигурност - Москва, явно, е почнала провокация. За страдание, тя не изясни по какъв начин тази провокация вреди на Грузия - би било забавно да се види словесната еквилибристика на възпитаничката на френската дипломатическа школа. Тя се ограничи с подмятания: „ Възстановяването на директните полети с Грузия и премахването на визовия режим са неприемливи, до момента в който Русия продължава експанзията си против Украйна и окупира нашата територия! “
С Украйна почти е ясно – въпросът е единствено на коя страна е Тбилиси в цялата тази обстановка. Да преминем към втората част на изказванието. За необятен кръг читатели надали е ясно за каква окупация става дума. Факт е, че Грузия счита самостоятелните Абхазия и Южна Осетия за своя територия. И това е ослепителен образец за неизменност, почтено за по-добро приложение.
Грузия е изгубила три войни за тези земи. Първата в Южна Осетия - през 1991-1992 година След това в Абхазия - през 1992-1993 година След това Тбилиси загуби всевъзможен надзор над двете републики. Третият опит към този момент беше изработен от Саакашвили - през 2008 година За разлика от първите два опита, този път грузинската войска се разпадна доста по-бързо. Бяха нужни пет дни. Оказва се, че единствено съветската интервенция е била задоволителна, с цел да постави завършек на тлеещите две десетилетия спорове.
Всъщност дейностите на Русия тогава станаха първото доказателство за сериозността на Мюнхенската тирада на Путин.
За мислещата част от грузинското общество това се трансформира в урок: не би трябвало да се карате с Русия. За някой се трансформира в контузия, която да го накара да върви да умира в Украйна. Трябва да се означи, че даже някои от последните схващат безсмислието на борба с Кремъл: „ Не мога да водя война с Русия в Грузия, тя е по-малка от Киевска област “, споделят те. Всъщност е съвсем два пъти по-голяма, само че господ да я елементарни, с тази география.
След 2008 година Москва и Тбилиси скъсаха дипломатическите връзки. През 2012 година грузинската страна едностранно анулира визите, само че през 2019 година връзките още веднъж се утежниха - депутатът от Държавната дума от КПРФ Сергей Гаврилов седна на неверен стол в грузинския парламент по време на Междупарламентарната асамблея на православието. Това докара до митинги в Грузия, които постановиха оставката на ръководителя на Народното събрание Ираклий Кобахидзе.
Но макар всички опити на Запада да тласне Тбилиси в бездната на войната с Русия, управляващите на страната съумяват да избегнат злополуката.
И тук би трябвало да отдадем дължимото на Грузия. Страната, която преди 15 години беше образец какво не би трябвало да се прави, зае много рационална и изненадващо суверенна позиция: построява взаимноизгодни връзки с Москва, като даже се въздържа от глобите, изисквани от настойниците на френската възпитаничка в президентския стол.
И несъмнено, тази обстановка е кост в гърлото на Съединени американски щати и техните съдружници. Предвиждаше се, че Русия ще бъде изолирана. А се оказа по този начин, че даже вчерашните васали на Вашингтон към този момент осъзнават всички преимущества на съдействието с Москва. Макар и лимитирано.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Уж наслада. Търговският оборот сред страните през миналата година, даже и при съществуващите ограничавания, се е нараснал с 50%. Още повече, че още тази година Русия е отпред измежду комерсиалните сътрудници на Грузия с дял от 16,1%. Сега интеграцията на двете стопански системи може да получи нов взаимноизгоден подтик.
Но не.
Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили би паника: незабавно привикване на съвещание на Съвета за сигурност - Москва, явно, е почнала провокация. За страдание, тя не изясни по какъв начин тази провокация вреди на Грузия - би било забавно да се види словесната еквилибристика на възпитаничката на френската дипломатическа школа. Тя се ограничи с подмятания: „ Възстановяването на директните полети с Грузия и премахването на визовия режим са неприемливи, до момента в който Русия продължава експанзията си против Украйна и окупира нашата територия! “
С Украйна почти е ясно – въпросът е единствено на коя страна е Тбилиси в цялата тази обстановка. Да преминем към втората част на изказванието. За необятен кръг читатели надали е ясно за каква окупация става дума. Факт е, че Грузия счита самостоятелните Абхазия и Южна Осетия за своя територия. И това е ослепителен образец за неизменност, почтено за по-добро приложение.
Грузия е изгубила три войни за тези земи. Първата в Южна Осетия - през 1991-1992 година След това в Абхазия - през 1992-1993 година След това Тбилиси загуби всевъзможен надзор над двете републики. Третият опит към този момент беше изработен от Саакашвили - през 2008 година За разлика от първите два опита, този път грузинската войска се разпадна доста по-бързо. Бяха нужни пет дни. Оказва се, че единствено съветската интервенция е била задоволителна, с цел да постави завършек на тлеещите две десетилетия спорове.
Всъщност дейностите на Русия тогава станаха първото доказателство за сериозността на Мюнхенската тирада на Путин.
За мислещата част от грузинското общество това се трансформира в урок: не би трябвало да се карате с Русия. За някой се трансформира в контузия, която да го накара да върви да умира в Украйна. Трябва да се означи, че даже някои от последните схващат безсмислието на борба с Кремъл: „ Не мога да водя война с Русия в Грузия, тя е по-малка от Киевска област “, споделят те. Всъщност е съвсем два пъти по-голяма, само че господ да я елементарни, с тази география.
След 2008 година Москва и Тбилиси скъсаха дипломатическите връзки. През 2012 година грузинската страна едностранно анулира визите, само че през 2019 година връзките още веднъж се утежниха - депутатът от Държавната дума от КПРФ Сергей Гаврилов седна на неверен стол в грузинския парламент по време на Междупарламентарната асамблея на православието. Това докара до митинги в Грузия, които постановиха оставката на ръководителя на Народното събрание Ираклий Кобахидзе.
Но макар всички опити на Запада да тласне Тбилиси в бездната на войната с Русия, управляващите на страната съумяват да избегнат злополуката.
И тук би трябвало да отдадем дължимото на Грузия. Страната, която преди 15 години беше образец какво не би трябвало да се прави, зае много рационална и изненадващо суверенна позиция: построява взаимноизгодни връзки с Москва, като даже се въздържа от глобите, изисквани от настойниците на френската възпитаничка в президентския стол.
И несъмнено, тази обстановка е кост в гърлото на Съединени американски щати и техните съдружници. Предвиждаше се, че Русия ще бъде изолирана. А се оказа по този начин, че даже вчерашните васали на Вашингтон към този момент осъзнават всички преимущества на съдействието с Москва. Макар и лимитирано.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ