Никой друг не може да повиши самочувствието ви През 80-те

Никой различен не може да увеличи самочувствието ви

През 80-те години един бележит член на калифорнийския щатски съвет съобщи, че коренът на всички обществени проблеми е в това, че хората нямат изключително високо мнение за себе си, като по този метод зародилото се малко по-рано придвижване „ За самочувствие “ получи публично самопризнание. Към него първи се причислиха преподавателите от всички равнища и сфери на образование, след това родителите и хората от обществените служби. С течение на времето придвижването „ За самочувствие “ обхвана даже бизнес средите. Отвсякъде като гъби започнаха да никнат специалисти по въпросите на самочувствието и себеуважението. Всеки от тях оферираше някаква своя стратегия и нов метод, посредством които да стартираме да имаме по-добро мнение за себе си. Постепенно огромна част от придвижването се изроди в цялостна нелепост. Наред с всичко останало, което бях прочел и чул, беше и това, че мога да си повиша самочувствието и себеуважението, като си изпращам въздушна целувка всякога, когато минавам около огледало; или като си дублирам непрестанно мантрата „ Аз съм специфичен “; като нося на ревера си значка с надпис „ Аз съм кадърен и заслужен за любов “; като си обезпечавам по дванадесет обятия дневно; като бъда „ остойностяван “ и „ овластяван “ от други хора; като си трансформирам често-често прическата; като запиша всичките си проблеми на лист хартия и след това го накъсам и хвърля в кошчето за отпадък или пък го изгоря; или пък като вложа две хиляди $ в съботно-неделен семинар по „ възобновяване на вътрешната същина “. Пълна шизофрения.

Някои от тези нелепости продължиха и през деветдесетте години, само че като цяло придвижването „ За самочувствие “ поизгуби от лустрото си. По това време хората се бяха преориентирали по-скоро към правенето на пари. Вече точно това помагаше на прекомерно огромна част от хората да имат по-високо мнение за себе си - притежаването на повече предмети. Изключително известен през това десетилетие беше следният стикер по колите: „ Който има най-вече играчки, когато почине, той е победител “. Твърде доста хора започнаха да бъркат положителното самочувствие с чиста проба нарцисизъм. Може би тъй като толкоз доста спецове по маркетинг и реклама ни внушаваха отвред, че би трябвало да си угаждаме с всякакви неща, тъй като го заслужаваме.

Не бих желал да оставате с усещането, че съм срещу положителното самочувствие. Защото това не е по този начин. В реалност аз съм изрично за нуждата от повишение на самочувствието. Но съм срещу метода, по който се изроди придвижването. То стартира с положителни планове, само че прекомерно скоро излезе отвън релсите - надалеч, надалеч отвън релсите. Имаше прекалено много хора, които не разбираха какво съставлява самочувствието и къде е неговият извор, и прекалено много други хора, които се хвърлиха неистово да вършат огромни пари от това комплициране - всичко това освен разстрои придвижването, само че и го трансформира в същинско посмешище. По това време на прекалено много младежи им се набиваше в главите, че всичко, което вършат, е хубаво и положително - без значение дали това фактически е по този начин. Учители из цялата страна играеха с учениците си игри с мотото „ Почувствай се добре “, с вярата, че по този метод ще им оказват помощ да покачат самочувствието си. В реалност обаче единственото, което реализираха, бе да насадят в децата подправени упования във връзка с действителността.

~ Фалшиво и действително самочувствие 

По време на една конференция по въпросите на самочувствието, измежду главните лектори беше и Бил Хониг - високоуважаваният началник на калифорнийската работа за публични поръчки. Той нe се впусна в общоприетото „ надъхващо “ слово от рода на „ Вие можете да накарате учениците си да имат по-добро мнение за себе си като човешки същества “. Вместо това Хониг показа искрено пред хилядите присъстващи преподаватели своята паника и опасения по отношение на самочувствието и мястото на тази тематика в нашите учебни заведения. Подчерта, че е напълно за това, че би трябвало да оказваме помощ на учениците да покачват самочувствието си, само че че го тревожи въпросът за „ подправеното самочувствие “. Хоник сподели: „ Цял ден в учебно заведение може да повтаряте на едно дете какъв брой е прелестно и по какъв начин отлично се оправя - без значение дали в действителност е по този начин или не - което безспорно ще го накара да се почувства добре и ще увеличи самочувствието му. После обаче то ще излезе от учебно заведение на улицата, в действителния свят, с упованието, че и там също ще му се умиляват и ще го галят с перце по главата, без значение какво прави. И тьй като нещата в действителния свят въобще не стоят по този начин, действителността ще го съкруши. “ Хониг означи, че най-хубавият метод да сe помогне на учениците да покачат самочувствието си е, като им сe дават нужните способи и умения, които да употребяват, с цел да подобрят живота си.

Най-сетне някой да каже истината по въпроса! Когато Хониг приключи изявлението си, ми се прииска да изтичам на подиума и да го прегърна с признателност. Е, съумях да се въздържа въпреки всичко и просто му стиснах ръката. Имах опция да поговоря малко с него. Казах му, че споделям паниките и опасенията му, и споделих какъв брой се веселя, че точно човек с неговия сан ги е изказал, тъй като това ми вдъхва вяра, че хората най-накрая ще се замислят за същинската същина на самочувствието. Хониг отвърна: „ Ще ми се повече от всички тези по този начин доброжелателни учители да схванат, че положителното самочувствие ще пристигна от единствено себе си, стига да помогнем на учениците си да усвоят уменията и метода на мислене, които са им нужни за постигането на триумф. “

И по този начин, какво е действителното самочувствие? От всички избрания, които съм срещал, мисля, че най-точно е това на Дениз Уейтли, ето за какво и го сложих като мото при започване на тази глава. Особено ми подхожда изразът „ притаено надълбоко в нас “. Защото точно там е изворът на самочувствието - надълбоко в нас. Това не е нещо, което различен човек може да ни даде. Самочувствието е това най-искрено мнение, което имаме за самите себе си. Ако е действително, то извира от вътрешната страна, от съкровената ни същина. Всъщност това е закодирано даже в смисъла на думата „ почитание “ - висока оценка на нечия стойност, високо мнение, откровено почитание.

Самочувствието е степента на почитание, което изпитваме към самите себе си. Начинът, по който оценяваме сами себе си, без значение от това какво споделят другите за нас. А това по какъв начин оценяваме сами себе си е тясно обвързвано с развиването на характера ни и с оформянето на метода ни на мислене. В продължение на две години група калифорнийски психолози, посветили напъните си на изследване на самочувствието, организират обстойно проучване на тази тематика. След разбор на резултатите, те стигат до следното умозаключение: човек може да има положително мнение и почитание към самия себе си само когато постъпките и изявите му са положителни, и то с помощта на личните му старания. Развитието на характера и оформянето на метода на мислене е по едно и също време и персонален избор, и персонална отговорност. В това отношение другите хора могат да ни оказват помощ или да ни пречат, само че това по какъв начин ще се развием като персони зависи само от нас самите. А характерът и методът ни на мислене дефинират и равнището на нашето самочувствие. Тоест, това са си напълно наши, вътрешни работи.

~ От взаимозависимост към самостоятелност

И въпреки всичко, в живота ни има прочут интервал, когато и визията, която имаме за себе си, и нашето самочувствие се дефинират от други хора. Животът на бебетата и дребните деца е доминиран от възрастни хора и от други, по-големи деца. В този интервал от живота си ние гледаме на себе си през техните очи, а посланията, които получаваме от тях, дефинират визията ни за самите себе си. Добри послания - добра визия. Лоши послания - неприятна визия. Същественото в тази ситуация е, че когато сме на тази нежна възраст, ние нормално откликваме на посланията, които чуваме най-често. По този метод оформяме личната си визия за себе си, а съгласно нея и възприятията, които изпитваме във връзка с самите себе си. Така нормално ставаме това, което са ни споделили, че сме.

Но едно от най-важните неща, които би трябвало да бъдат разбрани във връзка със самочувствието е, че когато поотраснем, би трябвало да се научим да мислим независимо. Трябва да осъзнаем, че имаме персонален избор във връзка с това по какъв начин да откликваме на посланията на другите хора. Елинор Рузвелт споделя: „ Никой не може да те накара да се почувстваш по-нисше създание без твоето единодушие. “ Логичното продължение на тази мисъл е, че никой не може да те накара да се почувстваш каквото и да било без твоето единодушие.

От значение е само това, които ние самите имаме вяра във връзка с себе си. Независимо дали в детска възраст отношението на близките към нас е било положително или неприятно, когато пораснем, би трябвало да поемем отговорността за личното си самочувствие. Не ме разбирайте неправилно. Не споделям, че другите хора нямат никакво значение във връзка с възприятията ни. Всички ние изпитваме нужда понякога да ни се споделя, че ни обичат, ценят и почитат. Изпитваме нужда и от обятия, естествено. Не единствено ни е належащо, само че е и необикновено прелестно, да бъдем утвърждавани от другите. Но е нереално и неуместно да седнем и да чакаме някой да ни ръкопляска, с цел да можем да се почувстваме добре. Наложително е сами да вършим неща, които да ни карат да се усещаме добре във връзка с самите нас, без значение дали това ще ни донесе някаква форма на хвалба от страна на близките. А когато похвалата въпреки всичко пристигна, тя ще удостовери това, което и без друго към този момент усещаме. Ще бъде просто една превъзходна добавка. Другите хора могат да създадат куп неща, с които да ни накарат да се почувстваме добре. Но в последна сметка това по какъв начин се усещаме е директен резултат от това, което ние самите вършим и мислим. Реалното самочувствие е уважението, което изпитваме към себе си и което би трябвало да заслужим пред нас самите.

~ Градивните детайли на самочувствието

Дълги години наред аз самият имах извънредно ниско самочувствие, макар че работех настойчиво и имах много триумфи както в преподавателската си активност, по този начин и в някои други сфери на живота си. Не се харесвах, не уважавах самичък себе си и не можех да си обясня за какво е по този начин. Беше ми ясно единствено, че упоритият труд и сполучливата кариера не са задоволителни, с цел да си повиша самочувствието. Разбирах, че ми липсват някои негови основни градивни детайли. Не се усещах комфортно и добре във връзка с самия себе си, тъй като не бях разкрил вярната композиция на съставките на самочувствието. Доброто самочувствие прилича брава с цифрова композиция - не можеш да я отключиш, до момента в който не узнаеш всички числа.

С течение на времето съумях да открия изчезналите детайли и самочувствието ми се увеличи сензитивно. Беше необикновено най-накрая да одобрявам и да почитам себе си! Предполагам, че съм от „ учениците “, които схващат по-бавно, тъй като това ми лиши прекомерно дълго време. Но по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Някои хора цялостен живот не откриват вярната композиция. Именно въпросът за самочувствието ми даде и някои от аргументите за написването на тази книга: (1) желая да оказа помощ и на други хора да открият вярната композиция за „ отключването “ на самочувствието, с вярата да го създадат по-рано, в сравнение с аз самият; (2) считам, че нашето егоцентрично общество ни залива с неправилни послания; (3) мисля, че би трябвало да се научим да вършим разлика сред поклонението пред себе си и уважението към себе си; и (4) имам вяра, че всички ние имаме необикновен капацитет за реализиране на същински триумф в живота и на справедливо високо самочувствие като стойностни човешки същества и положителни хора.

Всъщност градивните детайли на самочувствието са напълно простички. Затрудненията и проблемите са подбудени от това, че в тази област се намесиха прекалено много „ специалисти по самочувствието “ с разнообразни хрумвания, планове и стратегии, чиито послания направиха нещата да наподобяват надалеч по-сложни, в сравнение с фактически са. Първото, което би трябвало да разберете, е, че положителното самочувствие не е нещо, което може да си купите. Не можем да се поогледаме в близост, да го потърсим и да го открием като изгубена движимост. И както към този момент споделих, невероятно е да го получим от различен човек. Реалното самочувствие е „ непряк артикул “. Добрите усеща и уважението към самите нас са натурален резултат от личното ни вярно държание и верен метод на мислене. Независимо какво ни „ продават “ „ специалистите по себеуважение “, самочувствието е част от един натурален развой на вътрешно развиване на личността. Ако бъдете непрекъснати в следните четири области на живота, в никакъв случай няма да ви се постанова да страдате от ниско самочувствие. Доброто самочувствие ще ви съпътства цялостен живот.

Бъдете благородни. Невъзможно е да се усещаме добре, в случай че сме зли, егоисти и безчувствени хора. Начинът, по който се отнасяме към другите, има резултат на огледало - отражението непроменяемо се връща към нас. Колкото по-добре се отнасяме към другите, толкоз по-добри усеща изпитваме към самите себе си. Колкото повече насърчаваме и утвърждаваме другите, толкоз по-успешно се развиваме като същински човешки същества и положителни хора, които заслужават любов и почитание. Помнете: Добрите хора градят живота си въз основа на взаимното почитание.

Бъдете честни. Все още е писано прекомерно малко за взаимовръзката сред честността и самочувствието. Но аз съм надълбоко уверен, че честността е значителен и наложителен конструктивен детайл на положителното самочувствие. Може да изкарате безусловно всеки действителен курс по повишение на самочувствието, само че в случай че сте нечестни като човешки същества, вие просто нямате право на себеуважение - и ви подсигурявам, че в никакъв случай няма да имате положително самочувствие. Почтеността е крайъгълният камък на положителното самочувствие. Ако сте честни, постоянно ще бъдете уважавани - и от другите хора, и от самите себе си. Помнете: Почтеността постоянно е най-хубавата политика.

Бъдете продуктивни. Един от „ седемте смъртни гряха “, дефинирани през Средновековието, е ленивостта, т.е. мързелът. Синовете ми имаха навика да назовават тези хора, които седят и нищо не вършат, „ мързели “. Доста грозна дума. Е, надали можеш да изпитваш положителни усеща към себе си, когато си „ мързел “. Продуктивното живеене - да се учиш, да си поставяш благородни цели и да ги постигаш, да се развиваш като персона - това е, което гради положително самочувствие. Помнете: Няма сурогат на упорития труд.

Настройте се положително. Невъзможно е да се усещаме добре, когато главата ни е задръстена от отрицателни мисли. Ако се отнасяме към другите с почитание, в случай че сме честни и работим интензивно, с цел да създадем нещо положително в живота си, то би трябвало да се научим да отчитаме тези наши позитивни страни и да насърчим сами себе си с положителна мисъл. Доброто самочувствие е здравословно. Помнете: Начинът на мислене е персонален избор - най-важният.

Самочувствието е репутацията, която имаме пред самите себе си.

От: „ 20 златни правила. Великите уроци на живота. Магията на триумфа “, Хал Ърбън, изд. „ Кръгозор “, 2003 г. 
Снимка: halurban.com