Мнение | В България в момента няма десни партии
Никола Янков е създател и ръководещ съучастник на Expat Capital. Работил е на разнообразни позиции в мултинационални компании в интервала от 1995 до 2001 година След това, по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори", влиза в държавното ръководство като заместник-министър на стопанската система от 2001 до 2003 година с сектор развиване и контролиране на промишления бранш. От 2003 до 2005 година е заместник-министър на превоза и известията, където следи държавно следените компании от бранша на превоза и телекомуникациите, както и дава отговор за привличането на частни вложения в огромни инфраструктурни планове като летища и пристанища. Бил е представител на страната в надзорния съвет на " Лукойл-Нефтохим ".
През последните три парламентарни избори - а и в сегашната акция - стана ясно, че политически партии, предлагащи десни политики за ръководство на страната, просто няма. Това пролича и по време на съдружното държавно управление, когато всички участници в обединението подкрепяха левичарски и популистки ограничения.
Лявото и дясното е въпрос на първо място на усещане за ролята на страната в обществото. Повече запаси и права за страната значи повече ляво. Повече запаси и права за жителите и частния бранш (корпоративните граждани) значи повече дясно. Колкото повече страната се меси в стопанската система, преразпределя през бюджета, взе участие в комерсиалния оборот през държавни компании и се пробва да дефинира цени и лимитира пазарните механизми, толкоз по-ляво е едно ръководство. Това важи и за сфери, като обучение, опазване на здравето и просвета, да вземем за пример.
При левите политически платформи
Реклама Държавата се пробва да господства във всички сфери
Чрез огромни разноски и държавни вложения, като с това изтласква оттова жителите и частните вложители. Изземвайки от жителите финансовия запас, който хората са подготвени да отделят за обучение, опазване на здравето и просвета да вземем за пример, и харчейки го по убеждение на държавни служители, държавните управления не разрешават на този запас да доближи до частните вложители и участници на тези пазари. Така се ликвидира опцията за тяхното конкурентно, динамично и без значение развиване. Същото важи за браншове като енергетика, превоз и инфраструктура. Ако страната реши да построи две атомни централи, надали ще има частен вложител, който ще желае да построи трета в същия стеснен пазар. Ако страната реши да построи автомагистрала, няма да има частен вложител, който ще желае да направи паралелна автомагистрала на държавната с частни капитали - просто размерът на пазара няма да разреши изплащането на инвестицията. Същото важи за лечебни заведения, учебни заведения и всичко друго, за което можете да се сетите. Логиката на левите политици е, че всеки проблем може и би трябвало да бъде решен с държавни разноски, направени по усмотрението на държавни служители под политическия надзор на ръководещите. От общите пари. Частният бранш е постоянно заклеймяван и е оптимално изолиран от присъединяване в решаването на публичните проблеми.
Дясното схващане за политика е тъкмо противоположното.
Там логиката е, че в случай че има един проблем в обществото, той би трябвало да бъде решен от жителите и частния бранш. Ако не може, чак тогава и единствено тогава, да се намесва страната. Държавата би трябвало да оказва помощ на хората и компаниите да вземат решение проблемите, като подтиква избран вид държание (насочване на частен финансов запас и икономческа активност) посредством подобаващи регулации, данъчна политика и по-рядко държавни стратегии за субсидиране или финансиране на мечтани от обществото действия. Отпечатъкът на страната в комерсиалния оборот би трябвало да е нулев, тъй като изначално не е нейна роля да се конкурира с частните вложители, в който и да е бранш, където пазарът може да действа обикновено. Преразпределението на публичен запас през бюджета също би трябвало да е минимално, тъй като успеваемостта на разноските и вложенията е доста по-висока, когато се вършат от частния бранш в конкурентна среда.
Данъците би трябвало да отиват за характерните функционалности на страната
Това са сигурност, запазване на публичен ред, правосъдие и правоприлагане, и обществена отбрана на тези категории гераждани, които се нуждаят от такава. Социалните стратегии за подкрепяне на непривилигированите жители (според справедливи и строго регламентирани критерии) могат да са разнообразни по мярка и обсег, само че и за тях страната няма потребност да основава паралелна на частния бранш социална инфраструктура - държавни лечебни заведения, държавни учебни заведения, държавни жилища, държавни електроцентрали, държавни магазини, държавни ферми, държавни заводи за обувки, за коли, за тв приемници и така нататък Вместо това може да им даде еквивалента на пари - посредством ваучерни стратегии за храна, за подкрепяне на сметките за битова сила, за обучение, за медицински застраховки, за превоз и така нататък, тъй че тези нуждаещи се хора да са пълноценни участници в публичния живот с почтено битие. Но те ще могат да използват (тоест да си закупуват) нужните им артикули и услуги на пазара, т.е. от частния бранш, както всички останали. Няма никаква потребност да се основава паралелна " държавна " стопанска система за небогати хора. Роналд Рейгън може би най-точно е съумял да събере цялата дясна политичека философия е едно малко изречение: " страната не е решението, страната е казусът. "
Това са азбучни истини. В същото време обаче тези ясни критерии за дясно и ляво - т.е. за ролята на страната в обществото, отсъстват от политическия спор в България. Причината за това е елементарна: през днешния ден в България всички съществени политически партии са леви. Програмите за ръководство на всички следват един и същи модел:
Реклама
установи се, че обществото ни има проблем в някоя сфера - енергетика, превоз, инфраструктура, опазване на здравето, обучение, просвета и т.н.; предлага се " решение " на казуса посредством нови огромни държавни разноски или вложения в съответната сфера.
Това е.
Това е моделът в стратегиите и на Българска социалистическа партия, и на Политическа партия, и на Има Такъв Народ, и на ГЕРБ, и на " Демократична България ". Разликите сред партиите са в размера на държавните разноски по браншове и в преразпределението им по пера - повече в тази сфера по отношение на по-малко в другата, и разпределението им сред вложения и текуши разноски. Но общото сред всички български партии сега е лявото схващане, че само ДЪРЖАВАТА може да реши проблемите на обществото и че решението наложително минава през нови, още по-големи държавни разходи.
Съществува ляв политически консенсус сред главните партии за ролята на страната в обществото ни.
Причината за това е главно неналичието на кардинални идейни платформи, върху които тези партии да са зародили. Много от тях са в действителност конюнктурни политически планове, основани (най-често неспонтанно) с съответна цел или към съответна идея, само че без идейна основа. Затова те показват идейна " всеядност " и съдружна " поливалентност ".
Източник: Shutterstock
През последните три парламентарни избори - а и в сегашната акция - стана ясно, че политически партии, предлагащи десни политики за ръководство на страната, просто няма. Това пролича и по време на съдружното държавно управление, когато всички участници в обединението подкрепяха левичарски и популистки ограничения.
Лявото и дясното е въпрос на първо място на усещане за ролята на страната в обществото. Повече запаси и права за страната значи повече ляво. Повече запаси и права за жителите и частния бранш (корпоративните граждани) значи повече дясно. Колкото повече страната се меси в стопанската система, преразпределя през бюджета, взе участие в комерсиалния оборот през държавни компании и се пробва да дефинира цени и лимитира пазарните механизми, толкоз по-ляво е едно ръководство. Това важи и за сфери, като обучение, опазване на здравето и просвета, да вземем за пример.
При левите политически платформи
Реклама Държавата се пробва да господства във всички сфери
Чрез огромни разноски и държавни вложения, като с това изтласква оттова жителите и частните вложители. Изземвайки от жителите финансовия запас, който хората са подготвени да отделят за обучение, опазване на здравето и просвета да вземем за пример, и харчейки го по убеждение на държавни служители, държавните управления не разрешават на този запас да доближи до частните вложители и участници на тези пазари. Така се ликвидира опцията за тяхното конкурентно, динамично и без значение развиване. Същото важи за браншове като енергетика, превоз и инфраструктура. Ако страната реши да построи две атомни централи, надали ще има частен вложител, който ще желае да построи трета в същия стеснен пазар. Ако страната реши да построи автомагистрала, няма да има частен вложител, който ще желае да направи паралелна автомагистрала на държавната с частни капитали - просто размерът на пазара няма да разреши изплащането на инвестицията. Същото важи за лечебни заведения, учебни заведения и всичко друго, за което можете да се сетите. Логиката на левите политици е, че всеки проблем може и би трябвало да бъде решен с държавни разноски, направени по усмотрението на държавни служители под политическия надзор на ръководещите. От общите пари. Частният бранш е постоянно заклеймяван и е оптимално изолиран от присъединяване в решаването на публичните проблеми.
Дясното схващане за политика е тъкмо противоположното.
Там логиката е, че в случай че има един проблем в обществото, той би трябвало да бъде решен от жителите и частния бранш. Ако не може, чак тогава и единствено тогава, да се намесва страната. Държавата би трябвало да оказва помощ на хората и компаниите да вземат решение проблемите, като подтиква избран вид държание (насочване на частен финансов запас и икономческа активност) посредством подобаващи регулации, данъчна политика и по-рядко държавни стратегии за субсидиране или финансиране на мечтани от обществото действия. Отпечатъкът на страната в комерсиалния оборот би трябвало да е нулев, тъй като изначално не е нейна роля да се конкурира с частните вложители, в който и да е бранш, където пазарът може да действа обикновено. Преразпределението на публичен запас през бюджета също би трябвало да е минимално, тъй като успеваемостта на разноските и вложенията е доста по-висока, когато се вършат от частния бранш в конкурентна среда.
Данъците би трябвало да отиват за характерните функционалности на страната
Това са сигурност, запазване на публичен ред, правосъдие и правоприлагане, и обществена отбрана на тези категории гераждани, които се нуждаят от такава. Социалните стратегии за подкрепяне на непривилигированите жители (според справедливи и строго регламентирани критерии) могат да са разнообразни по мярка и обсег, само че и за тях страната няма потребност да основава паралелна на частния бранш социална инфраструктура - държавни лечебни заведения, държавни учебни заведения, държавни жилища, държавни електроцентрали, държавни магазини, държавни ферми, държавни заводи за обувки, за коли, за тв приемници и така нататък Вместо това може да им даде еквивалента на пари - посредством ваучерни стратегии за храна, за подкрепяне на сметките за битова сила, за обучение, за медицински застраховки, за превоз и така нататък, тъй че тези нуждаещи се хора да са пълноценни участници в публичния живот с почтено битие. Но те ще могат да използват (тоест да си закупуват) нужните им артикули и услуги на пазара, т.е. от частния бранш, както всички останали. Няма никаква потребност да се основава паралелна " държавна " стопанска система за небогати хора. Роналд Рейгън може би най-точно е съумял да събере цялата дясна политичека философия е едно малко изречение: " страната не е решението, страната е казусът. "
Това са азбучни истини. В същото време обаче тези ясни критерии за дясно и ляво - т.е. за ролята на страната в обществото, отсъстват от политическия спор в България. Причината за това е елементарна: през днешния ден в България всички съществени политически партии са леви. Програмите за ръководство на всички следват един и същи модел:
Реклама
установи се, че обществото ни има проблем в някоя сфера - енергетика, превоз, инфраструктура, опазване на здравето, обучение, просвета и т.н.; предлага се " решение " на казуса посредством нови огромни държавни разноски или вложения в съответната сфера.
Това е.
Това е моделът в стратегиите и на Българска социалистическа партия, и на Политическа партия, и на Има Такъв Народ, и на ГЕРБ, и на " Демократична България ". Разликите сред партиите са в размера на държавните разноски по браншове и в преразпределението им по пера - повече в тази сфера по отношение на по-малко в другата, и разпределението им сред вложения и текуши разноски. Но общото сред всички български партии сега е лявото схващане, че само ДЪРЖАВАТА може да реши проблемите на обществото и че решението наложително минава през нови, още по-големи държавни разходи.
Съществува ляв политически консенсус сред главните партии за ролята на страната в обществото ни.
Причината за това е главно неналичието на кардинални идейни платформи, върху които тези партии да са зародили. Много от тях са в действителност конюнктурни политически планове, основани (най-често неспонтанно) с съответна цел или към съответна идея, само че без идейна основа. Затова те показват идейна " всеядност " и съдружна " поливалентност ".
Източник: Shutterstock
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ