Всички изкуства ме вълнуват
НИКОЛА ПОПОВ е роден в София през 1997 година Завършил е класическо пеене през 2020 година в класа на проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Има магистърска степен по театрално изкуство от НАТФИЗ, а през 2024 година специализира оперно пеене в Академия " Борис Христов " при Българския културен институт в Рим. Сега е постоянен докторант по " Музикално-сценична постановка " в НМА. От 2017 година, като гост-солист в Софийската опера и балет, за пет следващи сезона взе участие в над 10 музикални заглавия. Той към този момент е добре прочут и на великотърновската аудитория с ролята си на Мазетто в " Дон Жуан ", и на градинаря Антонио в " Сватбата на Фигаро " на Моцарт. Никола Попов е измежду най-новите попълнения в креативния състав на МДТ " К. Кисимов ".
- Господин Попов, преди няколко дни във Велико Търново се състоя премиерата на симфоничната приказка на Прокофиев " Петя и вълкът ". Досега играли ли сте в това произведение?
- Досега не съм взел участие в това произведение. Във версията на режисьорката Даниела Христова се употребява куклен спектакъл. Аз извършвам ролята на разказвача и притурям гласове на всички персонажи. Нямам певческа задача, само че пък имам доста значима актьорска. За мен това беше доста забавно, тъй като от три години работя интензивно с куклени артисти в Столичния куклен спектакъл - в " Спондж Боб ", където извършвам основната роля на жълтата оптимистична гъбка, която желае да избави света. Тези три години с куклените артисти се трансфораха в същински майсторски клас за мен: по какъв начин актьорът владее гласа си, по какъв начин може да бъде експресивен и въздействащ с него. Според мен шефът на великотърновския спектакъл Васил Вълчев усети и музикалната ми страна, и актьорската, и незабавно ме потопи в планове, които може би са нетипични за един преди малко назначен солист. Летвата е извънредно висока.
Никола Попов и Мария Славова в " Дон Жуан " от Моцарт в МДТ " К. Кисимов "
- Като дребен занимавахте ли се с музика, с пеене или с спектакъл?
- Единствено за малко посещавах Детския хор " Пим-пам ", когато още неговият основател - обичаният Борис Карадимчев, беше измежду нас. Но при момченцата има разновидности, които напълно естествено ме накараха " да замлъкна ". Спрях да пея, когато бях към 10-годишен. Никога не съм се замислял за музикално учебно заведение, а следвайки образеца на сестра ми, за мен най-естественото нещо беше да изучавам в Първа немска гимназия в София. Там започнах да пея в хора и в XII клас, когато трябваше да предпочитам какво да изучавам и дали да отпътува в чужбина, или да остана тук, надви музиката.
- Родителите Ви музиканти ли са?
- Не, те са инженери, а сестра ми приключи архитектура във Виена, единствено аз от фамилията станах музикант. Майка ми и татко ми са доста музикални, въпреки да не са експерти, тяхното мнение е доста скъпо за мен. Когато започнах да се занимавам с музика, те ми споделиха: Сигурен ли си, тъй като ние не можем да ти помогнем нито с професионални препоръки, нито с контакти. И в този момент са същински задоволени, защото виждат, че ходя решително по този път, с тяхната морална и всякаква поддръжка, мисля, че са горди.
- Още като студент в Музикалната академия сте пели в Софийската опера.
- В първи курс започнах да работя в операта като така наречен салонен личен състав. Разчу се, че съм артист, и един ден при мен пристигнаха режисьорите на детските спектакли от дребната сцена и ме попитаха имам ли предпочитание да пея. Така влязох в " Концерти за бебоци ". Много тежък театър - един час, без прецизен сюжет, единствено с музикална стратегия, импровизации и с аудитория от родители и деца до 4-годишна възраст. Давам си сметка, че родителите също са помагали спектакълът да се случи, тъй като това бяха най-вече доста отдадени на децата си, интелигентни хора, искащи да обогатят културния живот на фамилиите си, само че и да възпитат персонално децата си по какъв начин да се държат на такива събития.
Никола Попов и Любомир Генчев в мюзикъла " Спондж Боб " в Столичния куклен спектакъл
- След това пристигнаха мюзикълите за детска аудитория...
- Да, влязох в " Червената шапчица ", в " Шегобишко на острова на чудесата ", в " Мечо Пух ", в " Трите прасенца " - и в дребните, и в основните функции на детските мюзикъли.
И доста скоро се срещнах с режисурата на акад. Пламен Карталов в мюзикъла " Мама миа ", след това в " Клетниците " и по този начин се стигна до " Шрек ". За него в операта беше изработен вътрешен кастинг от режисьора Уест Хайлър - за артисти и артисти за избрани функции. Интересното е, че аз, с изключение на бас-баритон, имам и контратеноров глас, доста изразен и постоянен фалцет. Ролята на Пинокио в мюзикъла " Шрек " е за подобен фалцетен или контратеноров глас, с доста височини, само че аз го одобрявах като актьорско предизвикателство, не като певчески връх. Уест ми сподели, че е впечатлен и че съм основан за музикална комедия. Пошегувах се, че на драго сърце бих работил отново с него в музикална комедия. И по този начин, след няколко години, през ноември 2022 година към този момент репетирахме " Спондж Боб ".
- Преди да станете част от трупата на МДТ " К. Кисимов ", сте се явили на кастинг за ролята на Мазетто в " Дон Жуан " на Моцарт. Има ли доста сходни благоприятни условия за актьори, които желаят дадена роля?
- От към 8 години на сцената за първи път подписвам щатен контракт с спектакъл, и то след приемане на функции с кастинг. И това беше моята опция да направя оперен дебют. Кастингът за " Дон Жуан " се организираше в разгара на дейните подготовки на " Спондж Боб " - всеки ден, като се изключи събота. Моята колежка, певицата Димитрина Кечеджиева ми се обади и ме попита: Искаш ли да идем дружно до Велико Търново и да се явим на кастинга? За един ден отидохме до Търново, явихме се на кастинга и се върнахме. После ни взеха и двамата, тъй че напъните ни бяха възнаградени.
Никола Попов и Румяна Костова в " Сватбата на Фигаро " от Моцарт в МДТ " К. Кисимов "
Този отворен за всички кастинг беше първата ми среща с великотърновския спектакъл, с режисьора Петко Бонев и с маестро Георги Патриков. След това се случи и " Сватбата на Фигаро ", като още веднъж минах на кастинг - за ролята на Антонио. След няколко спектакъла на " Сватбата на Фигаро ", получих покана да постъпя на работа в театъра, за което съм доста благополучен!
- А с магистратурата в НАТФИЗ искахте да добавите още познания за актьорската игра?
- Да, тъкмо по този начин. Много се въодушевих от интензивната ми работа с куклените артисти. Бих споделил, че двумесечният репетиционен развой по " Спондж Боб " дружно с актьорите от изключителна класа и с режисьора Уест Хайлър за мен бяха един майсторски клас. Тази една година образование в НАТФИЗ съответства с КОВИД-пандемията и имах огромен шанс, че избрах теоретична компетентност. Защото когато всичко беше спряло, аз имах опция да изучавам, да чета, да пиша и да се развъртвам в музикално-сценичното изкуство - от у дома. Завърших магистратурата с теоретичен началник доцент доктор Асен Терзиев, който е младо лице измежду театроведите, само че в това време е притежател на доста награди за своите текстове. Създадох забавен труд, който разяснява актьорското майсторство в областта на операта.
После получих покана от Музикалната академия и за малко бях помощник, преподавах театрална тирада и актьорско майсторство. Малко по-късно бях признат като постоянен докторант към НМА, компетентност " Музикално-сценична постановка ".
Никола Попов и Илона Иванова в мюзикъла " Малкият принц " в НМТ " Стефан Македонски "
- Смятате в бъдеще да се реализирате и като режисьор или имате предпочитание да вникнете по-детайлно в спецификата на режисьорската работа с оглед Вашето по-пълноценно реализиране като актьор?
- От първи курс в академията изучавах безусловно всичко, попаднах в този професионален свят, в който трябваше да си обясня за себе си какво е изкуство, какво е пеене, какво е актьорска игра. Трябва да имам една основа, която доста тъкмо да ми предложи избран инструментариум от умения, познания. И въпросите: по какъв начин се прави това, каква е същината, по какъв начин да го направя вярно, по най-хубавия метод, ме поведоха по един изчерпателен път. След това получих своята валидация от моите преподаватели, че мога да бъда потребен и че в академията имат потребност от млади преподаватели.
- Всеки обича да пее Моцарт, само че кои други функции и композитори Ви притеглят? Мечтаете ли за огромните басови и бас-баритонови функции?
- Определено се виждам в ролята на Лепорело от " Дон Жуан " от Моцарт. Мечтая също за Росини, тъй като е доста вълнуващ, сценичен. Има една забавна церемониалност, тържественост в музиката му, която чисто като характер ме притегля доста. Мечтая - и тук съм в действителност в областта на фантазиите, тъй като не знам по кое време и по какъв начин ще се случи - да се срещна с бароков репертоар, като контратенор, като Моцартов баритон и бас-баритон, и като Хенделов контратенор. Привлича ме ролята на Орфей от " Орфей и Евридика " на Глук, въобще разнородни неща, изпълнени с музика и не толкоз статични, а по-живи, по-игриви, по-театрални.
Никола Попов в Академия " Борис Христов " в Рим
- Какво е отношението Ви към камерната музика, към песенния репертоар?
- Камерната музика е друга галактика - в една къса форма би трябвало да преминеш през всички стадии, които съществуват в едно огромно оперно произведение.
Имах неповторимата опция в Музикалната академия да ми преподава проф. Павел Герджиков. Той е прочут освен със своя богат оперен репертоар, само че и с това, че е може би най-записващият и най-изпълняващият артист на българско творчество и камерно творчество. Много песни от Владигеров, от Пипков, от Големинов са писани особено за него и акомпанирани персонално от композиторите. Първите им истински записи на техни творби са с него.
Той е от Кърджали и се оказа, че неговата майка, която е книжовник, е преподавала на моя дядо, а моята майка е от Кърджали и аз по нейна линия съм обвързван с този град. Проф. Герджиков доста обичаше да работим дружно и когато разбра за тази връзка, сподели: Никола го обичам не тъй като е от Кърджали, а тъй като доста бързо схваща.
Имах невероятната опция да се окъпвам в този океан от обич и същински професионализъм, който е, бих споделил, съвсем липсващ през днешния ден. В същото време това беше човек, пред който можеш да се забавляваш и да си спокоен, че неговият свръхталант няма да те смачка, а по-скоро ще те повдигне. Много малко са хората, които имат такава забележителна осведоменост, която не те принизява, а искаш все по-често да си до тях и от ден на ден да черпиш от тях.
В Музикалната академия съумях да изпея някои песни от Панчо Владигеров и от Добри Христов с помощта на тези образци, които имахме в лицето на проф. Павел Герджиков, който пееше доста. Той е от експертите, които демонстрират, че няма значение какъв репертоар пееш, би трябвало да си доста правилен към всеки композитор, който изпълняваш, и към всеки род, без значение дали е ария, оперетна песен или цяла оперна сцена.
- Той сигурно е един от хората, които оставят дълбока и трайна диря във Вашия път на човек и създател.
- Да, по този начин е. Както и преподавателите ми в Музикалната академия - проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов, с които сме изкарали дружно пет години. На тях към момента мога да се обадя за всичко. Те ме приготвиха и за идващите ми срещи с прелестни експерти. Учил съм се в майсторските класове и на певиците Красимира Стоянова, Елена Филипова, на режисьорката Вера Немирова... Учил съм се от доста сътрудници, доброжелателни, които са ми давали съвет. Благодарен съм за всички срещи. Но най-много - на фамилията ми, което постоянно е до мен и всичко това е допустимо, с помощта на тях - във всеки смисъл.
- Господин Попов, преди няколко дни във Велико Търново се състоя премиерата на симфоничната приказка на Прокофиев " Петя и вълкът ". Досега играли ли сте в това произведение?
- Досега не съм взел участие в това произведение. Във версията на режисьорката Даниела Христова се употребява куклен спектакъл. Аз извършвам ролята на разказвача и притурям гласове на всички персонажи. Нямам певческа задача, само че пък имам доста значима актьорска. За мен това беше доста забавно, тъй като от три години работя интензивно с куклени артисти в Столичния куклен спектакъл - в " Спондж Боб ", където извършвам основната роля на жълтата оптимистична гъбка, която желае да избави света. Тези три години с куклените артисти се трансфораха в същински майсторски клас за мен: по какъв начин актьорът владее гласа си, по какъв начин може да бъде експресивен и въздействащ с него. Според мен шефът на великотърновския спектакъл Васил Вълчев усети и музикалната ми страна, и актьорската, и незабавно ме потопи в планове, които може би са нетипични за един преди малко назначен солист. Летвата е извънредно висока.
Никола Попов и Мария Славова в " Дон Жуан " от Моцарт в МДТ " К. Кисимов "
- Като дребен занимавахте ли се с музика, с пеене или с спектакъл?
- Единствено за малко посещавах Детския хор " Пим-пам ", когато още неговият основател - обичаният Борис Карадимчев, беше измежду нас. Но при момченцата има разновидности, които напълно естествено ме накараха " да замлъкна ". Спрях да пея, когато бях към 10-годишен. Никога не съм се замислял за музикално учебно заведение, а следвайки образеца на сестра ми, за мен най-естественото нещо беше да изучавам в Първа немска гимназия в София. Там започнах да пея в хора и в XII клас, когато трябваше да предпочитам какво да изучавам и дали да отпътува в чужбина, или да остана тук, надви музиката.
- Родителите Ви музиканти ли са?
- Не, те са инженери, а сестра ми приключи архитектура във Виена, единствено аз от фамилията станах музикант. Майка ми и татко ми са доста музикални, въпреки да не са експерти, тяхното мнение е доста скъпо за мен. Когато започнах да се занимавам с музика, те ми споделиха: Сигурен ли си, тъй като ние не можем да ти помогнем нито с професионални препоръки, нито с контакти. И в този момент са същински задоволени, защото виждат, че ходя решително по този път, с тяхната морална и всякаква поддръжка, мисля, че са горди.
- Още като студент в Музикалната академия сте пели в Софийската опера.
- В първи курс започнах да работя в операта като така наречен салонен личен състав. Разчу се, че съм артист, и един ден при мен пристигнаха режисьорите на детските спектакли от дребната сцена и ме попитаха имам ли предпочитание да пея. Така влязох в " Концерти за бебоци ". Много тежък театър - един час, без прецизен сюжет, единствено с музикална стратегия, импровизации и с аудитория от родители и деца до 4-годишна възраст. Давам си сметка, че родителите също са помагали спектакълът да се случи, тъй като това бяха най-вече доста отдадени на децата си, интелигентни хора, искащи да обогатят културния живот на фамилиите си, само че и да възпитат персонално децата си по какъв начин да се държат на такива събития.
Никола Попов и Любомир Генчев в мюзикъла " Спондж Боб " в Столичния куклен спектакъл
- След това пристигнаха мюзикълите за детска аудитория...
- Да, влязох в " Червената шапчица ", в " Шегобишко на острова на чудесата ", в " Мечо Пух ", в " Трите прасенца " - и в дребните, и в основните функции на детските мюзикъли.
И доста скоро се срещнах с режисурата на акад. Пламен Карталов в мюзикъла " Мама миа ", след това в " Клетниците " и по този начин се стигна до " Шрек ". За него в операта беше изработен вътрешен кастинг от режисьора Уест Хайлър - за артисти и артисти за избрани функции. Интересното е, че аз, с изключение на бас-баритон, имам и контратеноров глас, доста изразен и постоянен фалцет. Ролята на Пинокио в мюзикъла " Шрек " е за подобен фалцетен или контратеноров глас, с доста височини, само че аз го одобрявах като актьорско предизвикателство, не като певчески връх. Уест ми сподели, че е впечатлен и че съм основан за музикална комедия. Пошегувах се, че на драго сърце бих работил отново с него в музикална комедия. И по този начин, след няколко години, през ноември 2022 година към този момент репетирахме " Спондж Боб ".
- Преди да станете част от трупата на МДТ " К. Кисимов ", сте се явили на кастинг за ролята на Мазетто в " Дон Жуан " на Моцарт. Има ли доста сходни благоприятни условия за актьори, които желаят дадена роля?
- От към 8 години на сцената за първи път подписвам щатен контракт с спектакъл, и то след приемане на функции с кастинг. И това беше моята опция да направя оперен дебют. Кастингът за " Дон Жуан " се организираше в разгара на дейните подготовки на " Спондж Боб " - всеки ден, като се изключи събота. Моята колежка, певицата Димитрина Кечеджиева ми се обади и ме попита: Искаш ли да идем дружно до Велико Търново и да се явим на кастинга? За един ден отидохме до Търново, явихме се на кастинга и се върнахме. После ни взеха и двамата, тъй че напъните ни бяха възнаградени.
Никола Попов и Румяна Костова в " Сватбата на Фигаро " от Моцарт в МДТ " К. Кисимов "
Този отворен за всички кастинг беше първата ми среща с великотърновския спектакъл, с режисьора Петко Бонев и с маестро Георги Патриков. След това се случи и " Сватбата на Фигаро ", като още веднъж минах на кастинг - за ролята на Антонио. След няколко спектакъла на " Сватбата на Фигаро ", получих покана да постъпя на работа в театъра, за което съм доста благополучен!
- А с магистратурата в НАТФИЗ искахте да добавите още познания за актьорската игра?
- Да, тъкмо по този начин. Много се въодушевих от интензивната ми работа с куклените артисти. Бих споделил, че двумесечният репетиционен развой по " Спондж Боб " дружно с актьорите от изключителна класа и с режисьора Уест Хайлър за мен бяха един майсторски клас. Тази една година образование в НАТФИЗ съответства с КОВИД-пандемията и имах огромен шанс, че избрах теоретична компетентност. Защото когато всичко беше спряло, аз имах опция да изучавам, да чета, да пиша и да се развъртвам в музикално-сценичното изкуство - от у дома. Завърших магистратурата с теоретичен началник доцент доктор Асен Терзиев, който е младо лице измежду театроведите, само че в това време е притежател на доста награди за своите текстове. Създадох забавен труд, който разяснява актьорското майсторство в областта на операта.
После получих покана от Музикалната академия и за малко бях помощник, преподавах театрална тирада и актьорско майсторство. Малко по-късно бях признат като постоянен докторант към НМА, компетентност " Музикално-сценична постановка ".
Никола Попов и Илона Иванова в мюзикъла " Малкият принц " в НМТ " Стефан Македонски "
- Смятате в бъдеще да се реализирате и като режисьор или имате предпочитание да вникнете по-детайлно в спецификата на режисьорската работа с оглед Вашето по-пълноценно реализиране като актьор?
- От първи курс в академията изучавах безусловно всичко, попаднах в този професионален свят, в който трябваше да си обясня за себе си какво е изкуство, какво е пеене, какво е актьорска игра. Трябва да имам една основа, която доста тъкмо да ми предложи избран инструментариум от умения, познания. И въпросите: по какъв начин се прави това, каква е същината, по какъв начин да го направя вярно, по най-хубавия метод, ме поведоха по един изчерпателен път. След това получих своята валидация от моите преподаватели, че мога да бъда потребен и че в академията имат потребност от млади преподаватели.
- Всеки обича да пее Моцарт, само че кои други функции и композитори Ви притеглят? Мечтаете ли за огромните басови и бас-баритонови функции?
- Определено се виждам в ролята на Лепорело от " Дон Жуан " от Моцарт. Мечтая също за Росини, тъй като е доста вълнуващ, сценичен. Има една забавна церемониалност, тържественост в музиката му, която чисто като характер ме притегля доста. Мечтая - и тук съм в действителност в областта на фантазиите, тъй като не знам по кое време и по какъв начин ще се случи - да се срещна с бароков репертоар, като контратенор, като Моцартов баритон и бас-баритон, и като Хенделов контратенор. Привлича ме ролята на Орфей от " Орфей и Евридика " на Глук, въобще разнородни неща, изпълнени с музика и не толкоз статични, а по-живи, по-игриви, по-театрални.
Никола Попов в Академия " Борис Христов " в Рим
- Какво е отношението Ви към камерната музика, към песенния репертоар?
- Камерната музика е друга галактика - в една къса форма би трябвало да преминеш през всички стадии, които съществуват в едно огромно оперно произведение.
Имах неповторимата опция в Музикалната академия да ми преподава проф. Павел Герджиков. Той е прочут освен със своя богат оперен репертоар, само че и с това, че е може би най-записващият и най-изпълняващият артист на българско творчество и камерно творчество. Много песни от Владигеров, от Пипков, от Големинов са писани особено за него и акомпанирани персонално от композиторите. Първите им истински записи на техни творби са с него.
Той е от Кърджали и се оказа, че неговата майка, която е книжовник, е преподавала на моя дядо, а моята майка е от Кърджали и аз по нейна линия съм обвързван с този град. Проф. Герджиков доста обичаше да работим дружно и когато разбра за тази връзка, сподели: Никола го обичам не тъй като е от Кърджали, а тъй като доста бързо схваща.
Имах невероятната опция да се окъпвам в този океан от обич и същински професионализъм, който е, бих споделил, съвсем липсващ през днешния ден. В същото време това беше човек, пред който можеш да се забавляваш и да си спокоен, че неговият свръхталант няма да те смачка, а по-скоро ще те повдигне. Много малко са хората, които имат такава забележителна осведоменост, която не те принизява, а искаш все по-често да си до тях и от ден на ден да черпиш от тях.
В Музикалната академия съумях да изпея някои песни от Панчо Владигеров и от Добри Христов с помощта на тези образци, които имахме в лицето на проф. Павел Герджиков, който пееше доста. Той е от експертите, които демонстрират, че няма значение какъв репертоар пееш, би трябвало да си доста правилен към всеки композитор, който изпълняваш, и към всеки род, без значение дали е ария, оперетна песен или цяла оперна сцена.
- Той сигурно е един от хората, които оставят дълбока и трайна диря във Вашия път на човек и създател.
- Да, по този начин е. Както и преподавателите ми в Музикалната академия - проф. Илка Попова и проф. Николай Моцов, с които сме изкарали дружно пет години. На тях към момента мога да се обадя за всичко. Те ме приготвиха и за идващите ми срещи с прелестни експерти. Учил съм се в майсторските класове и на певиците Красимира Стоянова, Елена Филипова, на режисьорката Вера Немирова... Учил съм се от доста сътрудници, доброжелателни, които са ми давали съвет. Благодарен съм за всички срещи. Но най-много - на фамилията ми, което постоянно е до мен и всичко това е допустимо, с помощта на тях - във всеки смисъл.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ