Никога досега не правя опити, не съм правил опит да

Никога до момента не върша опити, не съм правил опит да променя своята орис. Ако променя своята орис, иска ми се случат неща, 100 пъти по- неприятни. Природата дружно с всички възвишени същества, които работят съгласно нейните закони, като са пратили индивида на Земята, те са пресметнали всички благоприятни условия, планували са всички условия, при които неговият разум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват обикновено. Следователно изискванията на вашия живот, в които се намирате, са най-хубави за вас. По-добър живот от този, който имате в този момент, не може да ви се даде. За в бъдеще може, само че при сегашните условия, при разбиранията, които имате в този момент, този ви живот е най-хубавият. 

Животът е съдбоносен не съдбовно, само че има ред аргументи, които предопределят съдбините на хората и нашия живот. 50% сме фактори на нашата орис, а има други 50% фактори, които контролират живота ни.

Върху нашия живот оказват въздействие 50% - ориста, 25% - ние самите и 25% - обществото.

Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е сложил.

Човек не може да живее както си желае. Всичко, което става в живота ви, то е несъмнено, то е подредено, основано за вас. 

Произволно нещо ли е ориста? - Съдбата не е случайна, само че е строга, а от време на време и безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, ориста го преследва до девети жанр. Тя желае да му даде добър урок, да го научи, по какъв начин да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отсрочи урока, който е предвиждала за даден човек, само че в никакъв случай няма да го не помни. Гледате някой човек учи, занимава се и таман се готви да заеме някоя добра работа, ориста излиза против него и му препятства. За да успее в предприятията си, човек би трябвало да се обърне към ориста си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи умишлено, да изправи погрешките си. Иначе, каквото и да прави, все няма да съумява. 

Едно би трябвало да знаят хората: Бог дефинира ориста на хората - никой различен. При това, ориста на хората не е нещо съдбовно. Тя се дефинира съгласно техните мисли, усеща и действия. Следователно никой не е в действие да избави индивида от личната му орис. Ако има някой, който може да му помогне, това е той самия. Как? - Като промени мислите, възприятията и постъпките си, по едно и също време с това и Бог ще промени своите решения към него. 

Време е към този момент хората да пристъпят към новото схващане на Божиите пътища. За да пристигна до новото схващане на живота, човек би трябвало да бъде чист. Той би трябвало да ликвидира със своите погрешки и закононарушения. Не ликвидира ли с тях, ориста безусловно ще го преследва. Никой не може да избяга от ръцете на ориста си. Какъвто и да е човек, елементарен или академик, цар или елементарен, ориста ще му даде нужния урок. 

Всеки би трябвало да бъде създател на ориста си. Това се реализира посредством мисъл, посредством молитва и посредством работа. 

Ако не разбираме своя разум и воля, то в живота постоянно влизаме в несъгласия, които назоваваме „ орис " и съгласно нея, едни биха били щастливи, а други - нещастни. Като вървите по посока на течението, то ще ви способства, само че в случай че вървите срещу течението, то ще ви противодейства. Щом вървите в прорез с него ще страдате, тъй като силите, които направляват вашия живот, са в прорез със самите вас. Когато някому не върви в живота, това демонстрира, че мисълта му е в прорез с неговата воля. 

Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че така, както стават нещата, това е най-добре. 

Ще създадем мисълта, че тези условия са най-хубавите за нас, този живот е най-хубавият, страданията, които ни се дават, са най-хубавите, всичко това е за наше положително, и ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите бъднини, и няма за какво да се плашим. 

Съдбата, както и рационалната природа са всеки път добре ситуирани към всички живи същества по лицето на Земята. 

Каквото ориста ви носи, използвайте го рационално. Който желае да реализира нещо, което не е в програмата му и прави старания, в края на краищата, вместо достижения ще има загуби. И назад: който би трябвало да реализира нещо, а се отхвърля да работи, ще изгуби това, което е придобил. Първият ще страда, тъй като се е качил прибързано. Вторият ще страда, тъй като е просрочен да се качи на върха - други са го изпреварили. 

Който среща трудности в живота си, той би трябвало да знае, че повода на това не седи в неговата орис, а в неговата неразумност. 

Защо ни къса ориста? Защото мислим, че тя нищо не може да ни направи. Искаме да я победим. Едно е правилно: Можеш да победиш единствено това, което си направил.С него можеш да се оправиш, обаче има една орис, която в никакъв случай не можеш да победиш. Като излезеш срещу нея, тя ще те стъпче на общо съображение. Тя тъпче всеки, без разлика; не тъпче безсистемно, само че без разлика. Справедлива е ориста. 

Ще ти повелявам, споделя ориста. Дотогава, до момента в който се противиш на волята Божия, ще ти заповядва. 

Туй е орис - да се подчиниш на волята Божия. Някой се оплаква от ориста си. Аз споделям: има един първоначален път - ще се подчиниш на волята Божия, а волята Божия се извършва единствено посредством любовта. Вън от любовта работи ориста, вътре в любовта - волята Божия.

Илюстрация: NASIMO