Охридската архиепископия е българска!
Ние знаем кои сме и не ни приляга да беседваме за тези въпроси (за историята и езика – Н. О.) ” споделил последно президентът на районен съд Македония Стево Пендаровски пред „ Независен вестник ” и траял: „ Може да беседваме за друго - за Коридор № 8, за просветителни планове и така нататък, само че не трябва да беседваме за историята, защото сме политици, а не историци. ” Защото българските политици правели по-често от българските историци исторически изказвания.
Добре, господин Президент, ето Ви следващата доза истина, поднесена точно от историците.
Сред редицата исторически въпроси с Република Северна Македония е и този за принадлежността на Охридската архиепископия. Това е значимо, тъй като цялостната купа на днешните глави на северномакедонската черква е „ Македонска православна църква-Охридска архиепископия ”. Това название църквата на югозападните ни съседи си „ присвоява ” на 12 ноември 2009 година.
Т. нар. Македонска православна черква (МПЦ) има същото порочно зачатие, като македонския език.
Тя е основана след 1944 година и прави всичко допустимо да не бъде свързвана с Българската православна черква.
На този декор е много учудващо, че преди няколко години към Светия Синод в София е отправено предложение Българската православна черква да стане църква-майка на Македонската православна църква-Охридска архиепископия. Всичко е прелестно, само че скоро се оказва, че в писмото на МПЦ има изискване Българската православна черква да признае македонската църковна самостоятелност.
Освен това към нашия Свети синод е отправена покана за присъединяване през 2018 година в Охрид на 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия.
След известни съмнения на 14 май 2018 година Светият Синод на Българската православна черква отхвърля поканата и провежда лично честване с тържествена литургия на 10 юни. За това си деяние той получава доста рецензии у нас. Без подозрение обаче такова деяние е вярно, тъй като честването на такова събитие може да става единствено и само в днешната българска столица София, където в наше време е седалището на Българската патриаршия.
Защото Охридската архиепископия от ХІ в. е приемник на Българската патриаршия от времето на великите царе Симеон и Петър. Това става безусловно ясно от грамотите, с която спечелилият в десетилетните българо-византийски войни в края на Х и началото на ХІ в. император Василий ІІ я учредява. Тогава той и придава в духовно послушание голяма част от земите на бившето Българско царство.
Съдържанието на тези документи е следващият „ нож в сърцето на македонизма ”. „ Много и огромни са добрините – написа василевсът в грамотата от 1018/1019 година, - с които човеколюбивият Бог е дарявал през разнообразни времена на нашето царство и които надминават всевъзможен брой; а най-голямата от всички е, че ромейската страна се разшири и че страната на българите мина под един хомот [с нея]. ”
Ето за какво той подрежда да се учреди нова архиепископия, която да размени Българската патриаршия.
А през 1020 година василевсът постановява „ сегашният пресвети архиепископ да има и ръководи всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил ”. „ Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна непримиримост и с божия помощ тая страна (българската – Н. О.) ни се подари в послушание от Бога ”. Определена е и цялостната купа, която би трябвало да носят архиереите в Охрид – „ архиепископи на цяла България ”.
Не инцидентно Василий ІІ ясно загатва цар Петър, наследник на Симеон Велики, дружно със Самуил. Тъй като е бил наясно каква е страната, която е покорил, и за какво носи прозвището Българоубиец! Ето за какво той не желае да нарушава наредбите „ на царстващите преди нас ” и държи „ сегашният пресвети архиепископ на България да има толкоз огромна епархия, каквато и колкото огромна е била при цар Петър ”.
Българин е бил и първият охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037). След него обаче за архиереи са ръкополагани извънредно византийски духовници. Като „ архиепископия на цяла България ” Охридската епархия просъществува 749 години. През 1767 година тя е закрита със султанска заповед и нейният диоцез е причислен към Цариградската Вселенска патриаршия.
Добре, господин Президент, ето Ви следващата доза истина, поднесена точно от историците.
Сред редицата исторически въпроси с Република Северна Македония е и този за принадлежността на Охридската архиепископия. Това е значимо, тъй като цялостната купа на днешните глави на северномакедонската черква е „ Македонска православна църква-Охридска архиепископия ”. Това название църквата на югозападните ни съседи си „ присвоява ” на 12 ноември 2009 година.
Т. нар. Македонска православна черква (МПЦ) има същото порочно зачатие, като македонския език.
Тя е основана след 1944 година и прави всичко допустимо да не бъде свързвана с Българската православна черква.
На този декор е много учудващо, че преди няколко години към Светия Синод в София е отправено предложение Българската православна черква да стане църква-майка на Македонската православна църква-Охридска архиепископия. Всичко е прелестно, само че скоро се оказва, че в писмото на МПЦ има изискване Българската православна черква да признае македонската църковна самостоятелност.
Освен това към нашия Свети синод е отправена покана за присъединяване през 2018 година в Охрид на 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия.
След известни съмнения на 14 май 2018 година Светият Синод на Българската православна черква отхвърля поканата и провежда лично честване с тържествена литургия на 10 юни. За това си деяние той получава доста рецензии у нас. Без подозрение обаче такова деяние е вярно, тъй като честването на такова събитие може да става единствено и само в днешната българска столица София, където в наше време е седалището на Българската патриаршия.
Защото Охридската архиепископия от ХІ в. е приемник на Българската патриаршия от времето на великите царе Симеон и Петър. Това става безусловно ясно от грамотите, с която спечелилият в десетилетните българо-византийски войни в края на Х и началото на ХІ в. император Василий ІІ я учредява. Тогава той и придава в духовно послушание голяма част от земите на бившето Българско царство.
Съдържанието на тези документи е следващият „ нож в сърцето на македонизма ”. „ Много и огромни са добрините – написа василевсът в грамотата от 1018/1019 година, - с които човеколюбивият Бог е дарявал през разнообразни времена на нашето царство и които надминават всевъзможен брой; а най-голямата от всички е, че ромейската страна се разшири и че страната на българите мина под един хомот [с нея]. ”
Ето за какво той подрежда да се учреди нова архиепископия, която да размени Българската патриаршия.
А през 1020 година василевсът постановява „ сегашният пресвети архиепископ да има и ръководи всичките български епископства както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил ”. „ Защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна непримиримост и с божия помощ тая страна (българската – Н. О.) ни се подари в послушание от Бога ”. Определена е и цялостната купа, която би трябвало да носят архиереите в Охрид – „ архиепископи на цяла България ”.
Не инцидентно Василий ІІ ясно загатва цар Петър, наследник на Симеон Велики, дружно със Самуил. Тъй като е бил наясно каква е страната, която е покорил, и за какво носи прозвището Българоубиец! Ето за какво той не желае да нарушава наредбите „ на царстващите преди нас ” и държи „ сегашният пресвети архиепископ на България да има толкоз огромна епархия, каквато и колкото огромна е била при цар Петър ”.
Българин е бил и първият охридски архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037). След него обаче за архиереи са ръкополагани извънредно византийски духовници. Като „ архиепископия на цяла България ” Охридската епархия просъществува 749 години. През 1767 година тя е закрита със султанска заповед и нейният диоцез е причислен към Цариградската Вселенска патриаршия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ