Природата ни наказва. И има защо.
Ние, модерните хора, май започнахме да мислим, че сме надделели природата. Сещаме се за нея, когато планираме да отидем на море или на ски, когато плащаме за парното или климатика. Векове наред хората са страдали от градушки, питали са боговете защо ги санкционират - ние се сърдим на организацията, която не е съумяла да разбие облаците с ракетите си.
Построихме фабрики, извлякохме от земята въглища и петрол, хвърчим с реактивни самолети, с цел да се уверим в своето предимство, само че ето на - природата се завръща: климатът се трансформира необратимо таман поради нашата надменна консумация. Преживяхме най-топлия в историята месец юли - по израза на Антониу Гутериш преминахме от световно стопляне към световно сваряване. От началото на индустриалната ера температурата на планетата се е повишила към този момент с 1,2 градуса и очевидно Парижкото съглашение, сложило през 2015-а година задачата да се борим за 1,5 до края на века, наподобява все по-нереалистично, макар многочислените страни, градове и бизнеси, дали обещание да реализират нулеви карбонови излъчвания до 2050.
Помните и дъждовете през предходните месеци, от които изгниха плодовете. А какво става по света можем единствено да следим със свито сърце - от сушата в Южна Франция до залетите селища в Бангладеш, от ураганите в Америка до измирането на скотски типове в затоплящите се океани.
Защо дребна България да се престарава?
Защо сме по този начин безпомощни пред очевидната злополука, която ни грози? Темата за климата се политизира от самата ѝ поява. При президента Картър учените към този момент знаят какво ни чака - има такива, които плануват повишаване на температурите с три градуса преди средата на 21-и век. Идва обаче Рейгън и тематиката замира - просто републиканците са свързани с петролния бизнес и никакви мисли за бъдещето на човечеството не могат да ги убедят да понижат облагите на своите другари. Демократът Ал Гор се ангажира в тази борба, само че не щеш ли загуби против Буш младши и тематиката задълго остана на назад във времето в най-големия замърсител - САЩ.
Темата се политизира и у нас, въпреки опозицията да не е тъкмо либерали против консерватори - да я назовем виновни против егоисти. Щом стане дума за климатични промени, егоистите измислят всевъзможни доводи за това да не вършим нищо - това били цикли на слънцето, преди 2000 години също било по този начин топло, а и за какво дребна България да се престарава, дано си понижават излъчванията огромните стопански системи. Ще ги чуете да споделят, че фотоволтаиците заемат плодородна земя, че вятърните турбини загрозяват пейзажа, че няма никакъв смисъл от тези батерии, дето желаеме да ги произвеждаме, а електрическите автомобили в действителност тежат на природата повече от дизеловите, пък и за какво да се отхвърляме от съветските горива? С една дума - да не слушаме Европа, да си гледаме нашия кеф. Как не излезе един от тези представители да каже: май сбърках, в действителност става нещо с климата, дайте да вършим нещо.
Изследване, поръчано от Европейския съвет за външна политика, демонстрира, че най-малко три четвърти от българите считат екологичната проблематика за значима или доста значима. Наистина схващат, че тази работа е първокласна и изисква ограничения, и въпреки всичко не малко са тези, които са подготвени да ги създадат - например над 50 % са подготвени да пожертват краткотрайно финансовата си сигурност в името на по-чистата естествена среда. Това, което чакат, както нормално обаче е страната да поеме самодейността. Защото какво като рециклирам или спестявам водата аз, дребният човек, какво зависи от мен? Друг обезпокоителен резултат от това проучване е безразличието на младите към еко-проблематиката: в " Дневник " сравняват отношението им по тематиката с това на над 60-годишните, които по този начин и няма да доживеят катаклизмите.
Природата е по-силна от нас
Е добре, до момента в който чакаме да се разсъни гражданското общество, дано се надяваме, че страната въпреки всичко ще преодолее политическите козни и ще ни поведе. На първо време - към това да се приспособяваме към климатичните промени. Хубаво е, че раздават вода на минувачите, само че може ли да има лечебни заведения, старешки домове, учебни заведения без климатични съоръжения? Вероятно ще би трябвало да се премисли работното време през лятото, по образеца на южните страни. Не знам какво бъдеще има за зимния туризъм - вместо изкуствено покривани със сняг писти може да се измислят и по-щадящи занимания. Селскостопанската ни просвета ще би трябвало да премисли сортовете, които садим, тъй че да са подобаващи за новите климатични дадености. Спешно би трябвало да се бие паника за водните запаси в доста региони на България. Защо покривите ни не са покрити с фотоволтаични панели? Защото е харч, ще кажете, не ти излиза инвестицията, в случай че не можеш да продаваш ток на електроразпределителните компании. Скъпи електрически коли, но няма задоволително станциите за зареждането им... Но за какво всичко това би трябвало да става под външен напън, с моркова на еврофондовете и тоягата на евросанкциите?
Представете си някак екоскептиците да замълчат и България непринудено и радостно да се включи в световната борба за климата. Идва някой у нас и вижда хора, които живеят природосъобразно, отхвърлят се от колите, рециклират, садят дървета, оферират на всички места постни ястия, с които страната така и така е известна. Дали това няма да ни сътвори доста по-хубав облик от пилоните и кукерските маскаради?
Противниците на борбата с климата постоянно излизат със следния фатализъм - ами природа, какво да я правиш? Не сте ли чували за ледниковата ера? Природата е по-силна от нас - един градус отместване на земната орбита може да промени коренно живота ни. Едно земетресение поставя завършек на бронзовата цивилизация в източното Средиземноморие 12 века прочие н. е. През 1815-а изригването на един вулкан в Индонезия провокира цяла година без слънце на планетата. Астероид, паднал в Юкатан преди 66 милиона години, води до края на динозаврите и нищо чудно някой отново да ни удари.
Неконструктивният нарцисизъм
Вярно е, че сме дребни. Но в случай че сме стигнали дотук, това е тъй като сме се научили да разбираме природата и да се борим с нея. Миналата година НАСА съумя да отклони метеорита Диморфос от орбитата му, с което даде вяра, че най-малко тази опасност може и да я избегнем. Още по-оптимистичен образец беше оправянето с озоновата дупка над Антарктида, което стана възможно благодарение на протокола Монреалския протокол от 1989-а за понижаване на химикалите, които я предизвикват. За разлика от Парижкото съглашение, той беше в действителност следван от главните играчи - може би тъй като лобито на хладилниците е по-слабо от това на петрола.
Следващият път, когато гората пламне, когато наводнението залее къщата ви, когато ви прилошее на улицата от горещина - спомнете си тези " консервативни " егоисти, които се подиграваха на Грета Тунберг и громяха зелената договорка, тъй като ни отнемала суверенитета. Спомнете си за Путин, който раздели и обезсили международното единение (а и кой знае какви излъчвания изискуем на неговата престъпна война). Спомнете си архиегоиста Тръмп, който безусловно ще спре всички климатични политики, в случай че се завърне в Белия дом и по този начин еднолично ще увеличи международните температури с няколко десети от градуса. И настоявайте страната ни да е в първите редици на борбата, която се задава.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
