Невяна Владинова за бенефиса, новата роля, една емблематична снимка и… нейната пословична упоритост |
Невяна Владинова е втори вицепрезидент на Българска федерация по художествена гимнастика. Като деен играч е бронзова медалистка от Световното състезание в Пезаро (2017 година), международна вицешампионка отборно през 2018 година, завоюва Световната купа в София през 2017 година, като прибави още три златни и един сребърен орден, има още десетки медали от международни купи, интернационалните шампионати и други. Участва на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016 година. А единствено след два дни следва да се сбогува с българската аудитория на проведения бенефис-спектакъл „ Сън “ в „ Арена Армеец “.
Ето какво показа Невяна Владинова пред
- Невяна, единствено след два дни следва обещаващо грандиозно шоу, което ще бъде твой бенефис, както на ансамбъла и Катрин Тасева. Мислила ли си върху това по какъв начин ще се разделиш с публиката и твоите почитатели?
- Да ви призная, не съм мислила по този въпрос, защото не съм предполагала, че ще стигна такова равнище, с цел да имам бенефис. Аз считам, че подобен вид завършек на кариера и организация на бенефис се поставят на в действителност огромните и съумели спортисти. Но в този момент се веселя извънредно доста, че имам тази опция и ми се дава късмет да завърша уместно кариерата си и то пред нашата обичана българска аудитория.
- Няколко пъти, откакто завърши кариерата си, споделяш, че отдръпването ти не стана тъкмо по този начин, както трябваше…
- Ами да, би било хубаво да бях останала до края на олимпийския цикъл дружно с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Но в никой случай не скърбя, тъй като се случи по този начин, както трябваше. Няма инцидентни неща.
- А за какво стана по този начин, задавала ли си си този въпрос – за какво се контузих и това бе една от аргументите да прекратиш кариерата си?
- Защото тялото стартира да приказва. И всичко се случи тогава, когато трябваше. Смятам, че направих каквото трябваше в спорта като гимнастичка и беше време да се отдръпва. Но защото аз съм прекомерно упорита, сама нямаше да го направя и до последно щях да си кретам… Тялото в началото ми даде един знак, беше като един тип предизвестие. И аз не го послушах. Накрая се стигна до там, че ми сподели – стоп. А нищо в този живот не е непременно.
- Но пък това ти даде нови благоприятни условия. Сега си в ролята на началник на федерацията. Доволна ли си от това, с което се занимаваш сега?
- Наистина се увещавам, че всичко се случва с причина. Сигурно можеше да остана да упражнявам, да ме побеждават дребните и това да ми работи доста по-лошо, тъй като несъмнено идващото потомство израсна доста, играе по различен устав – всичко към този момент е друго. Но ето, че нещата станаха по този начин, както е трябвало. Много съм удовлетворена от това, което върша сега. То е нещо, което обмислях дълго време. Истината е, че в последните две години, до момента в който към момента бях в залата, мислех върху бъдещето си – какво ще върша. Не желаех да приключа тренировките и внезапно да се усещам като паднала от Марс. Исках да знам и да бъда готова какво ще върша. На доста малко хора съм споделяла за проектите си, защото аз съм от хората, които не обичат да приказват, а работя. И когато стане нещо факт, тогава да се приказва.
- Казваш, че си мислила върху това, с което ще се занимаваш след дейната кариера. Какво искаше да бъде то?
- Със сигурност не съм имала толкоз смели фантазии, че от първия си ден след залата ще бъда вицепрезидент на федерацията, за което благодаря на Илиана Раева за шанса, който ми даде, и мисля, че се оправям добре и почтено.
- Как се почувства, когато от залата като дейна състезателка внезапно се оказваш в нова роля и отиваш на среща в ролята си на началник на федерацията?
- Странно ми беше първоначално, защото нещата се случиха много внезапно, само че това беше предложение, което приемаш и след това мислиш по какъв начин да реагираш. Беше смущаващо, само че привикнах. Във федерацията сме събрани страховит екип, в който всеки знае в какво е добър. Знам, че каквото и да се случи, мога да получа помощ от останалите, както и те могат да разчитат на мен.
- Ако затвориш очи и те попитам кое е първото съревнование, за което се сещаш, кое е то?
- По принцип сега към този момент не мисля доста за надпреварите (смее се). Мисля, че Световната купа в София 2017 година незабавно ми изплува в съзнанието. Това беше може би най-силното ми съревнование като изиграване на съчетанията. И с Катрин хванати за ръка на почетната стълбичка… Беше доста хубаво. Има и много други, несъмнено, само че ти ме попита за първото. Това е.
- А Олимпийските игри в Рио. Знаеш, че има доста спортисти, които упражняват цялостен живот и в последна сметка не отиват на Олимпийски игри.
- Мисля, че в Рио надминах упованията на всички – както моите, по този начин и на треньорите ми. Много смели упоритости имахме да попадна на финала. Беше забавно съревнование, забавлявах се. Честно да ви кажа – доста по-трудно взех квота предходната година в Щутгарт, в сравнение с да играя на Олимпийски игри. На самата Олимпиада концепцията беше да отида и да покажа най-хубавата си форма.
- Тъй като сподели, че си доста упорита, вие както всички естествени хора минавате през всевъзможни положения. Преди надпревари, по време на път или след надпревари са ти са се случвали десетки неща. Но хората чакаха от вас да бъдете машини. Би ли разказала по какъв начин се минава през сходни неща, като да вземем за пример болки, контузии, зъбобол и така нататък
- О, имам толкоз истории, че мога да напиша цяла книга (смее се) за случки към тренировки или надпревари. През годините доста пъти са ни питали един и същи въпрос – за ограничения, лишаване и така нататък Аз изрично не бих присъединила думичките лишаване, жертва и лишаване в моя живот. Да, евентуално, когато ме е боляло нещо, в случай че не бях на съревнование, съм щяла да си лежа и да си почивам, само че аз се веселя, че не сме имали шанса да мрънкаме и да се оплакваме, а сме се справяли с всичко. И знаете ли, това в този момент ми оказва помощ и ще ми оказва помощ в живота.
- Откъде обаче беше тази непримиримост при теб?
- Вероятно това го имам като линия в характера си, само че и спортът го изкарва от мен. Всеки човек има избран предел на болежка, просто при мен беше малко по-висок. Трябва нещо доста ужасно да се случи, с цел да схванат останалите или с цел да се усещам в действителност зле…
- Може ли да направиш съпоставяне сред твоето време, в което се състезаваше и сегашната обстановка в самостоятелното?
- Трудно е да съпоставяме нещата. Ние проправихме пътя в самостоятелното направление. Много оценявам и почитам и Симона Пейчева, и Силвия Митева, и Елизабет Паисиева, само че те постоянно бяха по една – нямахме втора мощна гимнастичка. След това ние успяхме да изградим тим от няколко мощни състезателки с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Сега на девойките им е по-лесно. Не тъй като спортът ни е станал по-лесен, а тъй като към този момент стъпват по различен метод на килима. Съдиите ги гледат съществено и знаят, че сме част от най-хубавите.
- Катрин Тасева?! Липсва ли ти всеки ден да си с нея в залата?
- Ние никога не сме спрели да държим връзка между тях. Ако не се забележим всеки ден, непрекъснато сме във връзка. Продължаваме да си оказваме помощ. Липсваше ми тази година да не бъда по през целия ден с нея в залата, само че на нея ѝ беше малко по-тежко, тъй като беше привикнала да има моята поддръжка в залата. Но считам, че бързо се оправи и с тази обстановка.
- Следващото име, с което постоянно ще се вършат асоциации, е Бранимира Маркова?!
- Още един човек, на който доста дължа и на който благодаря! Тя постоянно е била и мой другар. И в този момент се допитвам до нея за съвет. Със сигурност ми трябваше малко време да привикна с това, че тя към този момент не ми е началник (смее се). Може би и на нея. Ние тръгнахме дружно по този път – аз като състезателка, а тя като треньор. И дружно вървяхме много години. Помагахме си взаимно, подкрепяхме се. Винаги може да разчита на мен.
- Вече в ролята си на началник какво би споделила на твоите наследнички в залата?
- Да работят отговорно. Радвам се, че всички в залата са доста окуражени и вършат всичко с обич и предпочитание, което е най-важното. Пожелавам им да не се отхвърлят при неуспех, в противен случай – да работят още повече. И да слушат треньорите си, тъй като имаме неповторими треньори, които също са отдали всичко в името на техния триумф.
- Какво искаш да ти се случи в по-близко бъдеще, а и в по-далечен проект?
- Искам да продължа по пътя, по който съм поела, тъй като имам вяра, че имам с какво да оказа помощ на нашия спорт. Искам да оказа помощ на клубовете в провинцията, тъй като множеството имат потребност. Когато им липсва нещо, те губят упоритост да се развиват. Искам да се случват по-професионално нещата, с цел да може треньорите да се окуражават и да основават положителни състезателки.
- Съвсем неотдавна се кандидатира за член на Комисията на спортистите към Международната федерация по гимнастика (FIG), само че не съумя да влезеш в тази конструкция. Това беше ли значима цел за теб или е нещо, за което не съжаляваш?
- Това също беше цел пред мен много от дълго време, тъй че няма по какъв начин да не съм разочарована. Не изгубвам за първи път, тъй че това не е нещо ново за мен. Но пък тези неща ме окуражават и знам, че нещо друго ме чака, а аз няма да го очаквам и ще отида да си го взема!
Ето какво показа Невяна Владинова пред
- Невяна, единствено след два дни следва обещаващо грандиозно шоу, което ще бъде твой бенефис, както на ансамбъла и Катрин Тасева. Мислила ли си върху това по какъв начин ще се разделиш с публиката и твоите почитатели?
- Да ви призная, не съм мислила по този въпрос, защото не съм предполагала, че ще стигна такова равнище, с цел да имам бенефис. Аз считам, че подобен вид завършек на кариера и организация на бенефис се поставят на в действителност огромните и съумели спортисти. Но в този момент се веселя извънредно доста, че имам тази опция и ми се дава късмет да завърша уместно кариерата си и то пред нашата обичана българска аудитория.
- Няколко пъти, откакто завърши кариерата си, споделяш, че отдръпването ти не стана тъкмо по този начин, както трябваше…
- Ами да, би било хубаво да бях останала до края на олимпийския цикъл дружно с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Но в никой случай не скърбя, тъй като се случи по този начин, както трябваше. Няма инцидентни неща.
- А за какво стана по този начин, задавала ли си си този въпрос – за какво се контузих и това бе една от аргументите да прекратиш кариерата си?
- Защото тялото стартира да приказва. И всичко се случи тогава, когато трябваше. Смятам, че направих каквото трябваше в спорта като гимнастичка и беше време да се отдръпва. Но защото аз съм прекомерно упорита, сама нямаше да го направя и до последно щях да си кретам… Тялото в началото ми даде един знак, беше като един тип предизвестие. И аз не го послушах. Накрая се стигна до там, че ми сподели – стоп. А нищо в този живот не е непременно.
- Но пък това ти даде нови благоприятни условия. Сега си в ролята на началник на федерацията. Доволна ли си от това, с което се занимаваш сега?
- Наистина се увещавам, че всичко се случва с причина. Сигурно можеше да остана да упражнявам, да ме побеждават дребните и това да ми работи доста по-лошо, тъй като несъмнено идващото потомство израсна доста, играе по различен устав – всичко към този момент е друго. Но ето, че нещата станаха по този начин, както е трябвало. Много съм удовлетворена от това, което върша сега. То е нещо, което обмислях дълго време. Истината е, че в последните две години, до момента в който към момента бях в залата, мислех върху бъдещето си – какво ще върша. Не желаех да приключа тренировките и внезапно да се усещам като паднала от Марс. Исках да знам и да бъда готова какво ще върша. На доста малко хора съм споделяла за проектите си, защото аз съм от хората, които не обичат да приказват, а работя. И когато стане нещо факт, тогава да се приказва.
- Казваш, че си мислила върху това, с което ще се занимаваш след дейната кариера. Какво искаше да бъде то?
- Със сигурност не съм имала толкоз смели фантазии, че от първия си ден след залата ще бъда вицепрезидент на федерацията, за което благодаря на Илиана Раева за шанса, който ми даде, и мисля, че се оправям добре и почтено.
- Как се почувства, когато от залата като дейна състезателка внезапно се оказваш в нова роля и отиваш на среща в ролята си на началник на федерацията?
- Странно ми беше първоначално, защото нещата се случиха много внезапно, само че това беше предложение, което приемаш и след това мислиш по какъв начин да реагираш. Беше смущаващо, само че привикнах. Във федерацията сме събрани страховит екип, в който всеки знае в какво е добър. Знам, че каквото и да се случи, мога да получа помощ от останалите, както и те могат да разчитат на мен.
- Ако затвориш очи и те попитам кое е първото съревнование, за което се сещаш, кое е то?
- По принцип сега към този момент не мисля доста за надпреварите (смее се). Мисля, че Световната купа в София 2017 година незабавно ми изплува в съзнанието. Това беше може би най-силното ми съревнование като изиграване на съчетанията. И с Катрин хванати за ръка на почетната стълбичка… Беше доста хубаво. Има и много други, несъмнено, само че ти ме попита за първото. Това е.
- А Олимпийските игри в Рио. Знаеш, че има доста спортисти, които упражняват цялостен живот и в последна сметка не отиват на Олимпийски игри.
- Мисля, че в Рио надминах упованията на всички – както моите, по този начин и на треньорите ми. Много смели упоритости имахме да попадна на финала. Беше забавно съревнование, забавлявах се. Честно да ви кажа – доста по-трудно взех квота предходната година в Щутгарт, в сравнение с да играя на Олимпийски игри. На самата Олимпиада концепцията беше да отида и да покажа най-хубавата си форма.
- Тъй като сподели, че си доста упорита, вие както всички естествени хора минавате през всевъзможни положения. Преди надпревари, по време на път или след надпревари са ти са се случвали десетки неща. Но хората чакаха от вас да бъдете машини. Би ли разказала по какъв начин се минава през сходни неща, като да вземем за пример болки, контузии, зъбобол и така нататък
- О, имам толкоз истории, че мога да напиша цяла книга (смее се) за случки към тренировки или надпревари. През годините доста пъти са ни питали един и същи въпрос – за ограничения, лишаване и така нататък Аз изрично не бих присъединила думичките лишаване, жертва и лишаване в моя живот. Да, евентуално, когато ме е боляло нещо, в случай че не бях на съревнование, съм щяла да си лежа и да си почивам, само че аз се веселя, че не сме имали шанса да мрънкаме и да се оплакваме, а сме се справяли с всичко. И знаете ли, това в този момент ми оказва помощ и ще ми оказва помощ в живота.
- Откъде обаче беше тази непримиримост при теб?
- Вероятно това го имам като линия в характера си, само че и спортът го изкарва от мен. Всеки човек има избран предел на болежка, просто при мен беше малко по-висок. Трябва нещо доста ужасно да се случи, с цел да схванат останалите или с цел да се усещам в действителност зле…
- Може ли да направиш съпоставяне сред твоето време, в което се състезаваше и сегашната обстановка в самостоятелното?
- Трудно е да съпоставяме нещата. Ние проправихме пътя в самостоятелното направление. Много оценявам и почитам и Симона Пейчева, и Силвия Митева, и Елизабет Паисиева, само че те постоянно бяха по една – нямахме втора мощна гимнастичка. След това ние успяхме да изградим тим от няколко мощни състезателки с Катрин Тасева и Боряна Калейн. Сега на девойките им е по-лесно. Не тъй като спортът ни е станал по-лесен, а тъй като към този момент стъпват по различен метод на килима. Съдиите ги гледат съществено и знаят, че сме част от най-хубавите.
- Катрин Тасева?! Липсва ли ти всеки ден да си с нея в залата?
- Ние никога не сме спрели да държим връзка между тях. Ако не се забележим всеки ден, непрекъснато сме във връзка. Продължаваме да си оказваме помощ. Липсваше ми тази година да не бъда по през целия ден с нея в залата, само че на нея ѝ беше малко по-тежко, тъй като беше привикнала да има моята поддръжка в залата. Но считам, че бързо се оправи и с тази обстановка.
- Следващото име, с което постоянно ще се вършат асоциации, е Бранимира Маркова?!
- Още един човек, на който доста дължа и на който благодаря! Тя постоянно е била и мой другар. И в този момент се допитвам до нея за съвет. Със сигурност ми трябваше малко време да привикна с това, че тя към този момент не ми е началник (смее се). Може би и на нея. Ние тръгнахме дружно по този път – аз като състезателка, а тя като треньор. И дружно вървяхме много години. Помагахме си взаимно, подкрепяхме се. Винаги може да разчита на мен.
- Вече в ролята си на началник какво би споделила на твоите наследнички в залата?
- Да работят отговорно. Радвам се, че всички в залата са доста окуражени и вършат всичко с обич и предпочитание, което е най-важното. Пожелавам им да не се отхвърлят при неуспех, в противен случай – да работят още повече. И да слушат треньорите си, тъй като имаме неповторими треньори, които също са отдали всичко в името на техния триумф.
- Какво искаш да ти се случи в по-близко бъдеще, а и в по-далечен проект?
- Искам да продължа по пътя, по който съм поела, тъй като имам вяра, че имам с какво да оказа помощ на нашия спорт. Искам да оказа помощ на клубовете в провинцията, тъй като множеството имат потребност. Когато им липсва нещо, те губят упоритост да се развиват. Искам да се случват по-професионално нещата, с цел да може треньорите да се окуражават и да основават положителни състезателки.
- Съвсем неотдавна се кандидатира за член на Комисията на спортистите към Международната федерация по гимнастика (FIG), само че не съумя да влезеш в тази конструкция. Това беше ли значима цел за теб или е нещо, за което не съжаляваш?
- Това също беше цел пред мен много от дълго време, тъй че няма по какъв начин да не съм разочарована. Не изгубвам за първи път, тъй че това не е нещо ново за мен. Но пък тези неща ме окуражават и знам, че нещо друго ме чака, а аз няма да го очаквам и ще отида да си го взема!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ