Вера Маринова пред Efirbet: Шапки долу пред българския ансамбъл - Гимнастика
Вера Маринова е легенда на художествената ни гимнастика и българската публицистика. Тя е измежду тези, които носят първата международна купа на българския отбор, а след това печели и още една. След като стопира с обичания си спорт, тя става фаворитка на доста генерации българи с професионалните и способени мнения на всички най-големи интернационалните и вътрешни шампионати на грациите.
Макар че от години живее със фамилията си на Острова, Вера постоянно прави всичко допустимо да гледа онлайн изявите на нашите девойки. Така беше и на последния шампионат на планетата в нашата столица. Впечатленията си от него и феноменалното показване на българките, както и отзиви по други настоящи тематики в нейния спорт, Вера Маринова показва в изявление за.
Г-жо Маринова, какво изпитвахте, когато гледахте Стилияна Николова на международното?
Умиление, защото това дете сподели темперамент, какъвто имаха и неговите родители. Майка й е два пъти международна шампионка с ансамбъла, а татко й е някогашен футболист и национал на България. Тя е взела най-хубавото от своите родители, а като прибавим и нейната превъзходна игра, нямам доверие да е имало човек в залата, който да не е бил покрай просълзяване.
Докъде очаквате да стигне Стили, която е единствено на 17 години?
В нашия спорт се съумява с гений, голяма работа и шанс. Аз съм виждала в моя живот доста постоянно състезателки, които имат гений, непосредствен до оптималния, само че нито една от тях не съм видяла като шампионка. Обикновено първенци стават тези, които имат най-малко 60 % гений, темперамент, дух и предпочитание.
Боряна Калейн бе посочена за неоспорим любимец за международната купа, само че не можа да взе участие поради вирусно заболяване. Ще успее ли да преодолее бързо шока и да се завърне по-силна?
Надявам се, както всички останали, да го направи. Изпитвам голямо страдание, че събитията се стекоха по този метод, само че аз съм сигурна, че Боряна ще се завърне бързо и няма да е изгубила от желанието си за игра, защото има прекомерно доста гений и построено добро име в интернационален мащаб, с цел да не продължи по метода, по който го правеше до момента.
Очаквахте ли толкоз скоро обновеният ни отбор да стъпи на най-високия състезателен връх?
С ръката на сърцето – не. Аз ги видях за първи път през март и мислех, че ще им бъде нужна най-малко година, с цел да се сработят, с цел да станат тим и да създадат име. Това обаче, което те направиха, надвиши всичките ми упования, а и освен моите, и дава положителен знак. Аз не зная каква е тайната и по каква технология прави Весела Димитрова тези тимове, тъй като в последна сметка тя носи огромната отговорност, само че на това момиче дружно с Михаела Маевска, която има нужния опит, и Ясена Стойнева, която също им помагаше, мога единствено да кажа: Шапки долу.
Какво си мислехте, до момента в който девойките на Весела Димитрова демонстрираха своята мощ?
При отсъствието на Русия и Беларус се очакваше борбата за първото място да е сред Италия, заради това че ние сме млади и недорасли, и Израел, европейски първенец от тази пролет. Разбира се, имаше догатки, че могат да се намесят и Испания, Азърбейджан, Китай и Япония, само че никой не подозираше, че шампионки могат да станат тъкмо българките. Основният любимец Италия, който е няколко пъти международен първенец и олимпийски медалист, и най-важното, с изключителната Емануела Макарани и този път с превъзходни съчетания, позволи толкоз груба неточност в първото осъществяване, че не можа да компенсира загубата с второто, и по този начин изгубиха освен купата, само че и олимпийските визи, откакто останаха четвърти.
Във финалите на уредите италианките въпреки всичко получиха това, което заслужаваха - злато и сребро. След като станаха първи в многобоя, българките прибавиха към нежната корона още един златен орден с невероятното осъществяване в смесена композиция и без никакво подозрение се трансфораха в най-успешно представилия се отбор в София.
Призван ли е този отбор да се трансформира в първия български, който е станал по едно и също време международен, европейски и олимпийски първенец?
Разбира се. Това зависи от тях преди всичко, само че и освен от тях, а и от съперничките, и от събитията. Защото художествената гимнастика е и индивидуален спорт, а и фактът, че има олимпийско самопризнание освен в самостоятелната конкуренция, само че и в ансамблите, увеличи вниманието към него в интернационален мащаб и аспирациите за призово класиране.
Когато се завърнат рускините, по-трудно ли ще е за нашите да побеждават?
Това е релативно. Видяхте, че в Токио българките победиха рускините, тъй като бяха по-добри. По начало Русия си извоюва огромен престиж и такова голямо въздействие в последните 20 години, че беше мъчно това статукво да се поклати. Трябва да се каже, че на международни шампионати и на олимпиади, и италианките, и българките са били покрай тях, равни или по-добри, само че Русия оставаше първа. Това са равностойни тимове и кой от тях да бъде първи в обещано съревнование, зависи от подготовката, от здрави нерви и от това кой ще издържи на напрежението.
Как бихте коментирали съдийството на международното в София?
Аз мисля, че беше обективно и това приказва добре за новия ръководител на Техническия комитет - египтянката Ноха Абу Шабана, основана от българките Гюрга Недялкова и Деспа Кателиева, които поставиха основите на художествената гимнастика в Египет. Двете имат главен принос за развиването на Ноха като гимнастичка, а Деспа й оказа помощ да израсне и като съдийка. На шампионата в София в съдийския устав имаше промени, ново бе и управлението на Техническия комитет. Световното обаче протече по най-хубавия метод и нямаше фрапантни съдийски неточности, поради които някои тимове да се усещат ощетени.
Кое е това нещо, което трансформира българската художествена гимнастика в състезателен и публичен феномен?
Това е, тъй като за 70 години тя съумя да се оформи като една от най-хубавите в света в края на 60-те, съумя да резервира това ниво през 70-те и доближава нечувани до тогава върхове през 80-те и доникъде на 90-те. После изпадна в дълбока рецесия и въпреки всичко съумя да се изправи на крайници за разлика от болшинството български спортове. Общество от дами, за които се допуска, че по-трудно споделят и се схващат между тях, съумя да направи това, което мъжки спортове у нас не съумяха.
Има ли победи непременно в художествената гимнастика?
В предишното имаше, само че това изигра и неприятна смешка на България. В края на 80-те години и през 90-те години ние побеждавахме непременно и това сформира в доста страни отрицателно отношение към нас.
Необходим спорт ли е художествената гимнастика от позиция на изменящия се към технологии свят?
Разбира се, че е нужен. Светът върви към тези нови технологии, които другояче са позитивен белег за развиване на човечеството, само че пък въпреки това ние сме на прага на една заплаха - животът ни да минава напълно в цифрово пространство и да ни остават все по-малко благоприятни условия да изживяваме страстите си действително. Точно поради това всяко физическо изпитание и придвижване, и всяка сфера в публичния живот за другарство сред хората е позитивен знак. Може да познаете на улицата едно момиче, че е гимнастичка, когато видите, че върви с изправен тил и в множеството случаи се е погрижила за външния си тип по този начин, че да ви прави положително усещане.
Има ли характерни качества за една гимнастичка, които са нужни, с цел да бъде титулувана?
Това са физическите качества, които са подарък от Бога. Мекота на ставите, каква е нейната фигура, нейното физическо наличие като цяло. Също и еластичност и отскокливост, само че на първо място предпочитание и дух.
Къде е по-лесно да се победи - в самостоятелната конкуренция или с отбор?
Никъде. Тези, които подценяват ансамбъла не са прави, тъй като там е два пъти по-голямо напрежението, и в случай че се провалиш и не направиш нещо както би трябвало, ти проваляш освен себе си, а и още четири състезателки и целия екип, който ви е подготвял. В самостоятелното отговорът е за мен, само че в ансамбъла повече боли, когато споделяш загубата с други и ги натоварваш.
Каква е ролята на публиката в залата?
Огромна и това пролича за следващ път на международното в София. Ако сте следили репортажите около шампионата, апропо сътрудниците бяха превъзходни и на равнище, ще си спомните, че в първите дни залата бе полупразна на квалификациите, а в последните ден-два на финалите, нямаше къде да хвърлиш игла. Българската аудитория като цяло е прелестна, хората обичат своите гимнастички и се гордеят с тях.
Искам да кажа, че е доста хубаво, че я има тази художествена гимнастика, с цел да направи името на България познато отвън рамките на страната. Лично на мен ми е тъжно, че ни останаха малко неща, като художествената гимнастика, които да слагат позитивен знак пред България. Надявам се да има и други сфери в публичния, икономическия и политическия живот, които могат да станат такива посланици на родината ни.
Макар че от години живее със фамилията си на Острова, Вера постоянно прави всичко допустимо да гледа онлайн изявите на нашите девойки. Така беше и на последния шампионат на планетата в нашата столица. Впечатленията си от него и феноменалното показване на българките, както и отзиви по други настоящи тематики в нейния спорт, Вера Маринова показва в изявление за.
Г-жо Маринова, какво изпитвахте, когато гледахте Стилияна Николова на международното?
Умиление, защото това дете сподели темперамент, какъвто имаха и неговите родители. Майка й е два пъти международна шампионка с ансамбъла, а татко й е някогашен футболист и национал на България. Тя е взела най-хубавото от своите родители, а като прибавим и нейната превъзходна игра, нямам доверие да е имало човек в залата, който да не е бил покрай просълзяване.
Докъде очаквате да стигне Стили, която е единствено на 17 години?
В нашия спорт се съумява с гений, голяма работа и шанс. Аз съм виждала в моя живот доста постоянно състезателки, които имат гений, непосредствен до оптималния, само че нито една от тях не съм видяла като шампионка. Обикновено първенци стават тези, които имат най-малко 60 % гений, темперамент, дух и предпочитание.
Боряна Калейн бе посочена за неоспорим любимец за международната купа, само че не можа да взе участие поради вирусно заболяване. Ще успее ли да преодолее бързо шока и да се завърне по-силна?
Надявам се, както всички останали, да го направи. Изпитвам голямо страдание, че събитията се стекоха по този метод, само че аз съм сигурна, че Боряна ще се завърне бързо и няма да е изгубила от желанието си за игра, защото има прекомерно доста гений и построено добро име в интернационален мащаб, с цел да не продължи по метода, по който го правеше до момента.
Очаквахте ли толкоз скоро обновеният ни отбор да стъпи на най-високия състезателен връх?
С ръката на сърцето – не. Аз ги видях за първи път през март и мислех, че ще им бъде нужна най-малко година, с цел да се сработят, с цел да станат тим и да създадат име. Това обаче, което те направиха, надвиши всичките ми упования, а и освен моите, и дава положителен знак. Аз не зная каква е тайната и по каква технология прави Весела Димитрова тези тимове, тъй като в последна сметка тя носи огромната отговорност, само че на това момиче дружно с Михаела Маевска, която има нужния опит, и Ясена Стойнева, която също им помагаше, мога единствено да кажа: Шапки долу.
Какво си мислехте, до момента в който девойките на Весела Димитрова демонстрираха своята мощ?
При отсъствието на Русия и Беларус се очакваше борбата за първото място да е сред Италия, заради това че ние сме млади и недорасли, и Израел, европейски първенец от тази пролет. Разбира се, имаше догатки, че могат да се намесят и Испания, Азърбейджан, Китай и Япония, само че никой не подозираше, че шампионки могат да станат тъкмо българките. Основният любимец Италия, който е няколко пъти международен първенец и олимпийски медалист, и най-важното, с изключителната Емануела Макарани и този път с превъзходни съчетания, позволи толкоз груба неточност в първото осъществяване, че не можа да компенсира загубата с второто, и по този начин изгубиха освен купата, само че и олимпийските визи, откакто останаха четвърти.
Във финалите на уредите италианките въпреки всичко получиха това, което заслужаваха - злато и сребро. След като станаха първи в многобоя, българките прибавиха към нежната корона още един златен орден с невероятното осъществяване в смесена композиция и без никакво подозрение се трансфораха в най-успешно представилия се отбор в София.
Призван ли е този отбор да се трансформира в първия български, който е станал по едно и също време международен, европейски и олимпийски първенец?
Разбира се. Това зависи от тях преди всичко, само че и освен от тях, а и от съперничките, и от събитията. Защото художествената гимнастика е и индивидуален спорт, а и фактът, че има олимпийско самопризнание освен в самостоятелната конкуренция, само че и в ансамблите, увеличи вниманието към него в интернационален мащаб и аспирациите за призово класиране.
Когато се завърнат рускините, по-трудно ли ще е за нашите да побеждават?
Това е релативно. Видяхте, че в Токио българките победиха рускините, тъй като бяха по-добри. По начало Русия си извоюва огромен престиж и такова голямо въздействие в последните 20 години, че беше мъчно това статукво да се поклати. Трябва да се каже, че на международни шампионати и на олимпиади, и италианките, и българките са били покрай тях, равни или по-добри, само че Русия оставаше първа. Това са равностойни тимове и кой от тях да бъде първи в обещано съревнование, зависи от подготовката, от здрави нерви и от това кой ще издържи на напрежението.
Как бихте коментирали съдийството на международното в София?
Аз мисля, че беше обективно и това приказва добре за новия ръководител на Техническия комитет - египтянката Ноха Абу Шабана, основана от българките Гюрга Недялкова и Деспа Кателиева, които поставиха основите на художествената гимнастика в Египет. Двете имат главен принос за развиването на Ноха като гимнастичка, а Деспа й оказа помощ да израсне и като съдийка. На шампионата в София в съдийския устав имаше промени, ново бе и управлението на Техническия комитет. Световното обаче протече по най-хубавия метод и нямаше фрапантни съдийски неточности, поради които някои тимове да се усещат ощетени.
Кое е това нещо, което трансформира българската художествена гимнастика в състезателен и публичен феномен?
Това е, тъй като за 70 години тя съумя да се оформи като една от най-хубавите в света в края на 60-те, съумя да резервира това ниво през 70-те и доближава нечувани до тогава върхове през 80-те и доникъде на 90-те. После изпадна в дълбока рецесия и въпреки всичко съумя да се изправи на крайници за разлика от болшинството български спортове. Общество от дами, за които се допуска, че по-трудно споделят и се схващат между тях, съумя да направи това, което мъжки спортове у нас не съумяха.
Има ли победи непременно в художествената гимнастика?
В предишното имаше, само че това изигра и неприятна смешка на България. В края на 80-те години и през 90-те години ние побеждавахме непременно и това сформира в доста страни отрицателно отношение към нас.
Необходим спорт ли е художествената гимнастика от позиция на изменящия се към технологии свят?
Разбира се, че е нужен. Светът върви към тези нови технологии, които другояче са позитивен белег за развиване на човечеството, само че пък въпреки това ние сме на прага на една заплаха - животът ни да минава напълно в цифрово пространство и да ни остават все по-малко благоприятни условия да изживяваме страстите си действително. Точно поради това всяко физическо изпитание и придвижване, и всяка сфера в публичния живот за другарство сред хората е позитивен знак. Може да познаете на улицата едно момиче, че е гимнастичка, когато видите, че върви с изправен тил и в множеството случаи се е погрижила за външния си тип по този начин, че да ви прави положително усещане.
Има ли характерни качества за една гимнастичка, които са нужни, с цел да бъде титулувана?
Това са физическите качества, които са подарък от Бога. Мекота на ставите, каква е нейната фигура, нейното физическо наличие като цяло. Също и еластичност и отскокливост, само че на първо място предпочитание и дух.
Къде е по-лесно да се победи - в самостоятелната конкуренция или с отбор?
Никъде. Тези, които подценяват ансамбъла не са прави, тъй като там е два пъти по-голямо напрежението, и в случай че се провалиш и не направиш нещо както би трябвало, ти проваляш освен себе си, а и още четири състезателки и целия екип, който ви е подготвял. В самостоятелното отговорът е за мен, само че в ансамбъла повече боли, когато споделяш загубата с други и ги натоварваш.
Каква е ролята на публиката в залата?
Огромна и това пролича за следващ път на международното в София. Ако сте следили репортажите около шампионата, апропо сътрудниците бяха превъзходни и на равнище, ще си спомните, че в първите дни залата бе полупразна на квалификациите, а в последните ден-два на финалите, нямаше къде да хвърлиш игла. Българската аудитория като цяло е прелестна, хората обичат своите гимнастички и се гордеят с тях.
Искам да кажа, че е доста хубаво, че я има тази художествена гимнастика, с цел да направи името на България познато отвън рамките на страната. Лично на мен ми е тъжно, че ни останаха малко неща, като художествената гимнастика, които да слагат позитивен знак пред България. Надявам се да има и други сфери в публичния, икономическия и политическия живот, които могат да станат такива посланици на родината ни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ