Метерлинк: Нищо не може да раздели две души, които в продължение на един миг заедно са били добри
Невидимата Божествена добрина е облагородила по един идеален метод всичко, което неумишлено е докоснала. Нека всички ония, които се оплакват от който и да е бил, слязат в себе си и се попитат дали са били в миналото положителни в наличието на това създание.
“Колкото до мене, аз не съм срещал в никакъв случай някой, при който, когато съм усещал своята невидима добрина, да не е ставал, в същата минута, по-добър от самия мене. ”
Бъдете положителни в глъбините и ще видите, че тези, които ви обкръжават, ще станат положителни до същата глъбина. Нищо не дава отговор по-безпогрешно на тайния зов на добротата от тайния зов на прилежащата добрина.
Когато вие сте интензивно положителни в невидимото, всички тези, които ви доближават, ще правят, без да знаят това, неща, които не биха създали, когато са при някой различен човек. Има една мощ, която няма име, едно духовно съревнование, което е непобедимо. Би могло да се каже, че точно тук се намира най-чувствителната точка на нашите души, тъй като има от тези души такива, които като че ли са не запомнили, че съществуват и са се отказали от всичко, което възвишава индивида. Но когато бъдат наранени в това място, те цели се изправят:
“В Божествените полета на скритата добрина и най-скромната от душите не търпи провали ”
Ако се попитате вие всяка вечер: “Какво безсмъртно съм сторил през днешния ден? ”, то дали постоянно единствено в нещата, които можете да претеглите и измерите безпогрешно, би трябвало на първо време да го търсите? Възможно е да пролеете изключителни сълзи, да извършите едно сърце с чудни истини и да възвърнете към безконечен живот една душа, без някой да съзре това, без самите вие да го знаете. Възможно е нищо да не се променя, допустимо е при тестването всичко да се сгромоляса, може и тази добрина да отстъпи даже на най-малкия страх…Не е значимо! Нещо Божествено е станало и нашият Бог се е усмихнал някъде.
Навярно висшата цел в живота е да възродиш по подобен метод неизразимото в нас, че да пробуждаме най-малко част от неразбираемото, което спи във всички кътове?…Тук вие сте събудили душата, която към този момент не заспива. Душата, която вашата душа е погледнала и която е проляла с вас свещенните сълзи на неизразимата тържествена наслада. Тя е по този начин сигурна в нещо, което никой различен не знае, че нищо не може по-нататък да изтрие или да направи по-бледна нейната вътрешна усмивка, тъй като нищо не може да раздели две души, които в продължение на един момент “заедно са били положителни ”.
Морис Метерлинк, 1916г.
https://portal12.bg
