Здравните тракери ни карат да се чувстваме по-зле
„ Невежеството в този случай може да не е тъкмо самодоволство, само че е по-добре, в сравнение с непрекъснато да се вторачваме в казуса ”, споделя жена, която страда от мигрена
Да проследяваш признаците си и външните фактори може да бъде завладяващо (снимка: CCO Public Domain)
Когато преди няколко години Петя Иванова стартира да води дневник на признаците си, тя има хронична мигрена. Лекар я поучава да записва всичко: по кое време я боли глава, какво е яла, къде е ходила, какво е времето на открито – всичко, което би отключило злокобното главоболие.
Но ето го казусът с педантичното следене на признаците: това единствено по себе си може да ни накара да се усещаме по-зле.
Ноцебо, неприятният брат на плацебо
15% от възрастните в Съединени американски щати употребяват някакво приложение, с цел да наблюдават признаците на болестта си. Още толкоз са тези, които употребяват приложение за следене на съня, с цел да схванат дали прекарват задоволително време в отмора. Нима те не могат да преценяват дали се усещат наспали се при събуждането сутринта?!
Оказва се, че разискването на признаците на обещано заболяване единствено по себе си ги прави по-вероятни, написа Wired.com. Вече има и дума за това – ноцебо резултат. Това е неприятният брат на плацебо резултата – познатата наклонност, при която нашето схващане ни кара да се усещаме по-добре, в случай че си фантазираме, че се лекуваме, та въпреки хапчето да не съдържа никакъв медикамент.
„ Отговорът на организма може да бъде провокиран от отрицателните упования ”, споделя Луана Колока, невролог и доктор в Университета на Мериленд, която учи плацебо и ноцебо резултатите. „ Това е механизъм за самоотбрана. От еволюционна позиция, ние сме създали механизми за попречване на рискови обстановки ”.
Ефект на лупата
Да проследяваш признаците си и външните фактори може да бъде завладяващо. Човек с мигрена, който записва дните си с главоболие, би трябвало да се вторачва във всичко: какво яде на обяд, какво прави вечерта, какво предаване глeда и какъв брой, каква книга чете, с кого се среща, какъв магазин е посетил… Това е завладяващо, всепоглъщащо, подлудяващо.
Проследяването на признаците освен разкрива пикове и спадове. Това поражда положение на тревога – и оттова възможност за повече болежка.
Така е, тъй като нашите упования образуват метода, по който се усещаме. Около 18% от хората, включени в неотдавна извършен опит с медикаменти за мигрена, оповестяват за странични резултати – въпреки че пият хапче захар. В друго изследване хора, на които е обявено, че техните постоперативни обезболяващи са спрени, оповестяват за неочакван скок на чувството си за болежка.
Проследяването на признаците притегля вниманието ни, като ги усилва – сходно на лупа, изяснява Робърт Ферари, доктор в Едмънтън, Канада, който учи ударите и други типове болежка. В едно изследване той дава на здрави доброволци надзорен лист с осем вероятни признака, като главоболие или отмалялост, и пита какъв брой постоянно си спомнят да са усещали тези неща през последните 14 дни.
След това той моли група други доброволци да наблюдават всеки един от тези признаци, регистрирайки всеки ден по какъв начин се усещат. В края на опита излиза наяве, че хората в групата за следене оповестяват за два пъти повече признаци – и ги правят оценка като по-тежки.
Симптомите са предупредителни знаци, само че в случай че към този момент знаете за обещано пострадване или заболяване, съсредоточаването върху признаците не оказва помощ с нищо, споделя Ферари.
Технологии за по-добър живот?
Тук идва ред на въпроса за технологиите и ролята им за здравето на хората. Един знаков образец са тракерите за сън. В нашия технологично-ориентиран, непрекъснато обвързван свят неналичието на задоволително сън е единствено по себе си разстройство или пък признак на други проблеми. Някои хора не могат да заспят. Някои не могат да спят дълготрайно. Някои въобще не мигват.
Fitbit, Apple Watch и куп други джаджи за следене на съня ни затрупват с данни какъв брой спим и по какъв начин. Те дори вършат графики на моделите на съня. Кели Барон, клиничен психолог и шеф на стратегия за поведенческа медицина в Университета на Юта, изследва капацитета за потребление на сходни устройства за помощ на хора и реализиране на по-добри привички на сън.
Тя обаче стартира да вижда, че при доста пациенти проблемите със съня като че ли произтичат от тракерите. Хората са в трескаво гонене на съвършения сън. Един пациент се оплаква от отмалялост и „ мозъчна мъгла ” в дните, в които не е съумял да доближи мечтаните осем часа сън – въпреки че междинната дълготрайност на съня му се оказва 7 часа и 45 минути.
Други пациенти се тормозят, че нямат задоволително време за сън със сънуване. Дълбокият сън със сънуване е все по-малко с напредването на възрастта и това не е болест, изяснява лекарката.
„ Ако се чувствате зле на сутринта, когато тракерът ви споделя, че сте имали разтревожен сън, може би това е по този начин, просто тъй като очаквате да се чувствате зле ”, изяснява лекарката. Казва, че има нощи, когато сънят на човек може да е ужасяващ, съгласно тракера, само че индивидът да се усеща добре, и назад – да е спал сякаш добре, само че да се усеща смачкан. „ Значи ли това, че тракерите са изцяло безполезни? Не. Просто би трябвало да сме внимателни по какъв начин ги използваме ”.
Назад към себе си
Има и хора, които след дълготрайно водене на дневници за мигрена или потребление на тракери за сън вземат решение да прекратят тези практики. Казват, че без непрекъснатото следене на данните и признаците наподобява, че проблематичните дни са малко по-рядко.
Постоянното събиране на данни пречи на напъните на индивида да пренасочи вниманието си към нещо друго. Затова решението да не се фокусираш върху данните за признаците оказва помощ на мнозина да се усещат малко по-добре. „ Невежеството в този случай може да не е тъкмо самодоволство, само че е по-добре, в сравнение с непрекъснато да се вторачваме в казуса ”, споделя жена, която страда от мигрена.
Да проследяваш признаците си и външните фактори може да бъде завладяващо (снимка: CCO Public Domain)
Когато преди няколко години Петя Иванова стартира да води дневник на признаците си, тя има хронична мигрена. Лекар я поучава да записва всичко: по кое време я боли глава, какво е яла, къде е ходила, какво е времето на открито – всичко, което би отключило злокобното главоболие.
Но ето го казусът с педантичното следене на признаците: това единствено по себе си може да ни накара да се усещаме по-зле.
Ноцебо, неприятният брат на плацебо
15% от възрастните в Съединени американски щати употребяват някакво приложение, с цел да наблюдават признаците на болестта си. Още толкоз са тези, които употребяват приложение за следене на съня, с цел да схванат дали прекарват задоволително време в отмора. Нима те не могат да преценяват дали се усещат наспали се при събуждането сутринта?!
Оказва се, че разискването на признаците на обещано заболяване единствено по себе си ги прави по-вероятни, написа Wired.com. Вече има и дума за това – ноцебо резултат. Това е неприятният брат на плацебо резултата – познатата наклонност, при която нашето схващане ни кара да се усещаме по-добре, в случай че си фантазираме, че се лекуваме, та въпреки хапчето да не съдържа никакъв медикамент.
„ Отговорът на организма може да бъде провокиран от отрицателните упования ”, споделя Луана Колока, невролог и доктор в Университета на Мериленд, която учи плацебо и ноцебо резултатите. „ Това е механизъм за самоотбрана. От еволюционна позиция, ние сме създали механизми за попречване на рискови обстановки ”.
Ефект на лупата
Да проследяваш признаците си и външните фактори може да бъде завладяващо. Човек с мигрена, който записва дните си с главоболие, би трябвало да се вторачва във всичко: какво яде на обяд, какво прави вечерта, какво предаване глeда и какъв брой, каква книга чете, с кого се среща, какъв магазин е посетил… Това е завладяващо, всепоглъщащо, подлудяващо.
Проследяването на признаците освен разкрива пикове и спадове. Това поражда положение на тревога – и оттова възможност за повече болежка.
Така е, тъй като нашите упования образуват метода, по който се усещаме. Около 18% от хората, включени в неотдавна извършен опит с медикаменти за мигрена, оповестяват за странични резултати – въпреки че пият хапче захар. В друго изследване хора, на които е обявено, че техните постоперативни обезболяващи са спрени, оповестяват за неочакван скок на чувството си за болежка.
Проследяването на признаците притегля вниманието ни, като ги усилва – сходно на лупа, изяснява Робърт Ферари, доктор в Едмънтън, Канада, който учи ударите и други типове болежка. В едно изследване той дава на здрави доброволци надзорен лист с осем вероятни признака, като главоболие или отмалялост, и пита какъв брой постоянно си спомнят да са усещали тези неща през последните 14 дни.
След това той моли група други доброволци да наблюдават всеки един от тези признаци, регистрирайки всеки ден по какъв начин се усещат. В края на опита излиза наяве, че хората в групата за следене оповестяват за два пъти повече признаци – и ги правят оценка като по-тежки.
Симптомите са предупредителни знаци, само че в случай че към този момент знаете за обещано пострадване или заболяване, съсредоточаването върху признаците не оказва помощ с нищо, споделя Ферари.
Технологии за по-добър живот?
Тук идва ред на въпроса за технологиите и ролята им за здравето на хората. Един знаков образец са тракерите за сън. В нашия технологично-ориентиран, непрекъснато обвързван свят неналичието на задоволително сън е единствено по себе си разстройство или пък признак на други проблеми. Някои хора не могат да заспят. Някои не могат да спят дълготрайно. Някои въобще не мигват.
Fitbit, Apple Watch и куп други джаджи за следене на съня ни затрупват с данни какъв брой спим и по какъв начин. Те дори вършат графики на моделите на съня. Кели Барон, клиничен психолог и шеф на стратегия за поведенческа медицина в Университета на Юта, изследва капацитета за потребление на сходни устройства за помощ на хора и реализиране на по-добри привички на сън.
Тя обаче стартира да вижда, че при доста пациенти проблемите със съня като че ли произтичат от тракерите. Хората са в трескаво гонене на съвършения сън. Един пациент се оплаква от отмалялост и „ мозъчна мъгла ” в дните, в които не е съумял да доближи мечтаните осем часа сън – въпреки че междинната дълготрайност на съня му се оказва 7 часа и 45 минути.
Други пациенти се тормозят, че нямат задоволително време за сън със сънуване. Дълбокият сън със сънуване е все по-малко с напредването на възрастта и това не е болест, изяснява лекарката.
„ Ако се чувствате зле на сутринта, когато тракерът ви споделя, че сте имали разтревожен сън, може би това е по този начин, просто тъй като очаквате да се чувствате зле ”, изяснява лекарката. Казва, че има нощи, когато сънят на човек може да е ужасяващ, съгласно тракера, само че индивидът да се усеща добре, и назад – да е спал сякаш добре, само че да се усеща смачкан. „ Значи ли това, че тракерите са изцяло безполезни? Не. Просто би трябвало да сме внимателни по какъв начин ги използваме ”.
Назад към себе си
Има и хора, които след дълготрайно водене на дневници за мигрена или потребление на тракери за сън вземат решение да прекратят тези практики. Казват, че без непрекъснатото следене на данните и признаците наподобява, че проблематичните дни са малко по-рядко.
Постоянното събиране на данни пречи на напъните на индивида да пренасочи вниманието си към нещо друго. Затова решението да не се фокусираш върху данните за признаците оказва помощ на мнозина да се усещат малко по-добре. „ Невежеството в този случай може да не е тъкмо самодоволство, само че е по-добре, в сравнение с непрекъснато да се вторачваме в казуса ”, споделя жена, която страда от мигрена.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ