Рибари с акция Пощади шаран за Никулден
Нетрадиционна за българина никулденска акция гласят запалени рибари от Пазарджишко. В навечерието на празника, на който е признато да се яде риба, те ще подаряват живот на купени от магазина шарани, като ги пускат на независимост във водите на микроязовира край Звъничево.
Идеята даде един сътрудник - Георги Георгиев, който го е грижа за опазването на природата, изясни Андон Андонов от Ловно-рибарското сдружение, който се е заел да разпространява събитието в обществените мрежи. Искаме да покажем на хората, че е значимо да мислим и за на следващия ден, че е значимо да дадем опция на рибата да се развъжда, с цел да я има. Така и по този начин всеки купува шаран за Никулден, може да вземе още един за десетина лв. и да направи положително. Надяваме се да запалителен колкото може повече хора по концепцията и груповото стартиране на риба да стане традиция.
Андонов на смешка съпоставя концепцията с шегата: „ Спаси агне, изяж Георги “, като я назовава „ Пощади шаран, не яж Никола “. Никой никого няма да изяжда, значимото е във водоема, който е на всички рибари, да има живот и хората да го пазят като собствен.
Нашето занимание не се изчерпва с това единствено да хващаме и изяждаме рибата, изяснява претекстовете си Георги Георгиев. Като знаеш, че се дал нещо от себе си и като видиш, че някой бракониерства, ще те нервира, ще направиш забележка. При някои безхаберието е трагично. Все отнякъде би трябвало да стартираме, с цел да променим това мислене. Засадени от нас дървета кършат, случвало се е да крадат дори рибки по 300-500 грама. Тъпчат по чанти и торби, излагат се. Защо би трябвало да го откраднеш, това е зарибителен материал?! Не е нужно и всичката хваната риба да я изядеш. Вземи си една, но защо ти е да пълниш цялостен чувал?! Иска ми се дружно да създадем водоема едно прелестно място, където всички да можем понякога да бягаме от градската динамичност, само че и да се грижим за това място. Ако желаеме да има риба, в случай че желаеме да има природа, не може единствено да консумираме, би трябвало да пазим.
Георгиев споделя, че сходни обичаи от дълго време има в други европейски страни. Няма спънка да се прави и в България, стига да има благосклонност. Той е уверен, че единствено с едно събитие няма да се събудим на следващия ден нови хора и смяната в мисленето няма да пристигна незабавно. Все отнякъде обаче би трябвало да се стартира.
Идеята даде един сътрудник - Георги Георгиев, който го е грижа за опазването на природата, изясни Андон Андонов от Ловно-рибарското сдружение, който се е заел да разпространява събитието в обществените мрежи. Искаме да покажем на хората, че е значимо да мислим и за на следващия ден, че е значимо да дадем опция на рибата да се развъжда, с цел да я има. Така и по този начин всеки купува шаран за Никулден, може да вземе още един за десетина лв. и да направи положително. Надяваме се да запалителен колкото може повече хора по концепцията и груповото стартиране на риба да стане традиция.
Андонов на смешка съпоставя концепцията с шегата: „ Спаси агне, изяж Георги “, като я назовава „ Пощади шаран, не яж Никола “. Никой никого няма да изяжда, значимото е във водоема, който е на всички рибари, да има живот и хората да го пазят като собствен.
Нашето занимание не се изчерпва с това единствено да хващаме и изяждаме рибата, изяснява претекстовете си Георги Георгиев. Като знаеш, че се дал нещо от себе си и като видиш, че някой бракониерства, ще те нервира, ще направиш забележка. При някои безхаберието е трагично. Все отнякъде би трябвало да стартираме, с цел да променим това мислене. Засадени от нас дървета кършат, случвало се е да крадат дори рибки по 300-500 грама. Тъпчат по чанти и торби, излагат се. Защо би трябвало да го откраднеш, това е зарибителен материал?! Не е нужно и всичката хваната риба да я изядеш. Вземи си една, но защо ти е да пълниш цялостен чувал?! Иска ми се дружно да създадем водоема едно прелестно място, където всички да можем понякога да бягаме от градската динамичност, само че и да се грижим за това място. Ако желаеме да има риба, в случай че желаеме да има природа, не може единствено да консумираме, би трябвало да пазим.
Георгиев споделя, че сходни обичаи от дълго време има в други европейски страни. Няма спънка да се прави и в България, стига да има благосклонност. Той е уверен, че единствено с едно събитие няма да се събудим на следващия ден нови хора и смяната в мисленето няма да пристигна незабавно. Все отнякъде обаче би трябвало да се стартира.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ