Оптимистите живеят по-дълго
Несигурността, която пандемията от COVID-19 донесе, би могла да помрачи мирогледа и на най-жизнерадостните натури.
Колкото и непостижима да наподобява вярата на моменти, проучвания демонстрират, че ведрият взор към живота е доста значим и въздейства благотворно на нашето здраве.
Проучване, оповестено през 2019 година в списанието на Националната академия на науките на Съединени американски щати, демонстрира, че оптимистите живеят 11% до 15% по-дълго.
Те са по-склонни да живеят здравословно и при тях има по-малък риск от развиване на хронични заболявания и изключително на сърдечносъдови болести. Оптимизмът е обвързван с по-нисък риск от хипертония, наднормено тегло и затлъстяване, написа puls.bg.
Това, което би могло да ни обнадежди посред всички провокации на сегашната пандемия, е да си напомним, че всяко нещо има и своята добра страна.
Проактивната позиция е различен метод да се осъществим с вяра. Психологът Шейн Лопес счита, че вярата е „ религия, че бъдещето ще е по-добро от сегашното, в комбиниране с религия, че имаме силата да го създадем такова “.
Снимка: shutterstock
Когато оказваме помощ на други хора, които са в усложнение, се изпълваме с оптимизъм, защото разбираме, че не сме „ заседнали “ и можем да променим нещата.
Друг метод да останем оптимисти в днешно време е като съсредоточим вниманието си към положителните вести и обърнем внимание на положителните последствия от пандемията, която ни дава опция да бъдем повече време със фамилията си.
Търсенето на неща, за които сме признателни, също подхранва нашия оптимизъм. Така си подсещаме, че положителни неща се случват даже и в сложни времена.
Според психолога Даяна Бречър от университета Райърсън в Торонто хората имат вродена податливост към негативизъм, което затруднява позитивния взор към живота.
„ В мозъка ни е заложено да търсим риск, рискове и проблеми, тъй като оцеляването ни е зависело от това, тъй че имаме табиет да сме положителни в откриването на заплаха и риск. Нужни са повече съзнателни старания да видим нещата, които ни вършат щастливи и нещата, за които да сме признателни “, показва тя.
Характерно за оптимистичните хора е, че са склонни да имат вяра, че отрицателните събития са краткотрайни. Те откриват аргументите за тях отвън себе си. От друга страна, песимистите виждат аргументите за крах в себе си.
Освен това, при крах, оптимистите осъзнават, че това е единствено една област от живота и не престават напред, до момента в който песимистите постоянно имат вяра, че неуспехът значи неуспех във всички области на живота.
Планирането на приятни действия, даже и по време на пандемията, може да ви даде нещо хубаво, което да очаквате с неспокойствие. Търсете благоприятни условия да поддържате връзка постоянно с околните си и с хората, които цените най-вече.
Колкото и непостижима да наподобява вярата на моменти, проучвания демонстрират, че ведрият взор към живота е доста значим и въздейства благотворно на нашето здраве.
Проучване, оповестено през 2019 година в списанието на Националната академия на науките на Съединени американски щати, демонстрира, че оптимистите живеят 11% до 15% по-дълго.
Те са по-склонни да живеят здравословно и при тях има по-малък риск от развиване на хронични заболявания и изключително на сърдечносъдови болести. Оптимизмът е обвързван с по-нисък риск от хипертония, наднормено тегло и затлъстяване, написа puls.bg.
Това, което би могло да ни обнадежди посред всички провокации на сегашната пандемия, е да си напомним, че всяко нещо има и своята добра страна.
Проактивната позиция е различен метод да се осъществим с вяра. Психологът Шейн Лопес счита, че вярата е „ религия, че бъдещето ще е по-добро от сегашното, в комбиниране с религия, че имаме силата да го създадем такова “.
Снимка: shutterstock
Когато оказваме помощ на други хора, които са в усложнение, се изпълваме с оптимизъм, защото разбираме, че не сме „ заседнали “ и можем да променим нещата.
Друг метод да останем оптимисти в днешно време е като съсредоточим вниманието си към положителните вести и обърнем внимание на положителните последствия от пандемията, която ни дава опция да бъдем повече време със фамилията си.
Търсенето на неща, за които сме признателни, също подхранва нашия оптимизъм. Така си подсещаме, че положителни неща се случват даже и в сложни времена.
Според психолога Даяна Бречър от университета Райърсън в Торонто хората имат вродена податливост към негативизъм, което затруднява позитивния взор към живота.
„ В мозъка ни е заложено да търсим риск, рискове и проблеми, тъй като оцеляването ни е зависело от това, тъй че имаме табиет да сме положителни в откриването на заплаха и риск. Нужни са повече съзнателни старания да видим нещата, които ни вършат щастливи и нещата, за които да сме признателни “, показва тя.
Характерно за оптимистичните хора е, че са склонни да имат вяра, че отрицателните събития са краткотрайни. Те откриват аргументите за тях отвън себе си. От друга страна, песимистите виждат аргументите за крах в себе си.
Освен това, при крах, оптимистите осъзнават, че това е единствено една област от живота и не престават напред, до момента в който песимистите постоянно имат вяра, че неуспехът значи неуспех във всички области на живота.
Планирането на приятни действия, даже и по време на пандемията, може да ви даде нещо хубаво, което да очаквате с неспокойствие. Търсете благоприятни условия да поддържате връзка постоянно с околните си и с хората, които цените най-вече.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ