Най-смъртоносният инструмент на ума за съсипване на човешкия живот е страхът ~ Орисън Сует МАРДЕН
„ Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки, които лишават походката от нейната разтегливост и лишават виталността на живота, са мостовете, по които човек в никакъв случай не е минал, нещастията, които в никакъв случай не са се случили. ”
(1848 ~ 1924)
Нашият максимален зложелател е страхът
Най-смъртоносният инструмент на мозъка за съсипване на човешкия живот е страхът. Той деморализира характера, унищожава упоритостите, подготвя или провокира заболявания, сковава насладите от самия себе си и от другите и пречи на развиването. Страхът няма нито едно благородно качество. Той е напълно неприятен. Днес учените знаят добре, че страхът понижава жизнеспособността на кръвта, защото нарушава храносмилането и усвояването на питателните субстанции. Той понижава виталните сили на мозъка и тялото, убива всички детайли, водещи към триумф. Страхът убива насладата от младостта. Той е най-страшният сателит на старостта. Жизнеността отстъпва пред неговия отблъскващ взор, положителното въодушевление не може да живее с него под еднакъв покрив.
„ Най-разпространеното болестно положение на мозъка, влияещо толкоз разрушително върху индивида, е положението на боязън, " споделя доктор Уилиам X. Холкомб. „ Страхът има доста равнища и степени - от последна паника, нерешителност или смут до предусещане за надвисваща заплаха. Независимо от това става дума за едно и също нещо - парализиращото възприятие, поразяващо самото ядро на живота, което посредством нервната система може да аргументи разнообразни болестни признаци във всяка част на тялото. "
„ Страхът е като въглена киселина, впръскана в лицето на индивида ", споделя Хорас Флетчър. „ Той предизвиква умствено, морално и духовно задушаване, а от време на време и гибел - смърт на силата, гибел на тъканта, гибел на целия напредък ".
И въпреки всичко още от раждането си ние живеем в наличието и под властта на този дявол - страха. Детето се предизвестява хиляди пъти през годината да се пази от това и от онова; то може да се отрови; може да се удари и даже да загине; може да му се случи нещо извънредно, в случай че не постъпва по този или по оня метод. Мъже и дами не могат да търпят типа на някое безобидно животно или насекомо, тъй като като деца им е било казано, че то ще ги нарани. Едно от най-жестоките неща, които можем да си представим, е да отпечатаме върху пластичния детски разум ужасния облик на страха, който също като буквите, врязани върху кората на младо дърво, става все по-широк и по-дълбок с годините. Гибелните сенки на сходни нездравословни и пагубни картини ще покриват целия живот и ще засенчат светлото слънце на насладата и щастието. Един австралийски публицист споделя: „ Едно от най-големите несгоди, което евентуално може да се случи на едно подрастващо дете, е да има майка, която постоянно е унизена от невротичен боязън. Ако някоя майка бъде превзета от своите страхове - патологични, дребни и завладяващи - това неизбежно ще се отрази неподходящо върху ситуацията, в която порастват децата.
Произходът на страха се корени в навика или инстинкта да се чака най-лошото. Майка, която не си разрешава да работи или не разрешава на своите деца да работят, без да извиква във въображението си хилядите неприятни благоприятни условия, които могат да се случат, налива в чашата на живота постепенно настояща отрова.
„ Аз знам, че през днешния ден хиляди момчета и девойки треперят от боязън, уязвимост, бездейност и некадърност за дейни дейности, тъй като като дребни те са карани да виждат евентуалната заплаха във всичко, което са правили или са се опитвали да вършат. Майката носи голяма отговорност, когато (поради глупави страхове от хипотетично нараняване) не разрешава на детето си да прави неща, които ще допринесат за култивирането на храброст, резистентност, убеденост в личните сили и самоконтрол. "
„ Изучавал съм престъпна и детска логика на психиката повече от 20 години " - казва доктор Лино Фериани. - „ Хиляди пъти съм бил заставен да откривам тъжния факт, че минимум 88% от мъчително страхливите деца биха могли да бъдат излекувани и да се спасят в точния момент, в случай че са били прилагани рационалните правила на психологичната и физическата хигиена, в която главният фактор е внушението, въодушевено от рационална храброст ".
Много майки и бавачки измислят всевъзможни плашещи неща, с които да всяват боязън у нещастните бебета, с цел да бъдат послушни. Те даже се пробват да ги накарат да заспят, като им споделят: „ Ако не заспиш незабавно, една огромна страшна мечка ще пристигна и ще те изяде! ". По какъв метод би могъл да заспи едни възрастен човек, в случай че имаше действителна заплаха това да се случи? Страхът от тъмнината надали би съществувал, в случай че родителите посочваха деликатно на децата си, че нещата са идентични както на мрачно, по този начин и на ярко. Вместо да вършат това, те плашат децата, че в тъмнината живеят какви ли не страшни същества и чудовища. Един стихотворец добре е изразил този нечовечен, само че за жалост публикуван грях, против здравото детско схващане:
„ Тоз, който всява боязън в децата,
стопира техните игри и песни,
това не е просто неточност,
а тежък честен грях. "
Майките хабят доста сила, като се безпокоят за своите деца. Някои от тях не могат нито за момент да се провиснал, когато девойките или момчетата не са пред погледа им. Колко пъти сте си представяли по какъв начин децата ви падат от някое дърво или покрив? Колко пъти сте си фантазирали, че децата ви са се удавили в реката, когато са отишли да плуват или да ловят риба? Колко пъти сте си мислили, че ще донесат момчето ви с окървавено лице или със строшен крайник от футболното игрище? След като нито едно от тези неща не се е случило, с какво ще компенсирате часовете на душевно страдалчество и понижения витален и физически тонус в резултат на това? Подобни безполезни мисли за възможни несгоди състаряват прибързано доста дами. Най-лошото е това, че доста от тези майки считат за собствен дълг и симптом на огромна обич към децата си да се тормозят от самото начало.
С такива уплашени и прекомерно загрижени майки, които обкръжават децата си с атмосфера на боязън и им внушават все нови и нови страхове, не е изненадващо, че целият свят наподобява съкрушен и извит под страшната тежест на страха и безпокойството. Идете на което и да е събиране, без значение какъв брой щастливи и радостни наподобяват хората там, и откакто разпитате даже и най-веселите от тях, ще откриете, че червеят на страха е затънал в сърцата на всички тях под някаква форма. Страхът от акцидент, болест, беднотия, гибел или някакво огромно злощастие витае даже и по време на най-голямото забавление. Животът на хиляди хора минава под сянката на страха, преследвани от ужасната мисъл за приближаването на неразбираема смъртоносна заплаха.
Много мъже и дами лимитират живота си, притеснявайки се за това какво може да им се случи на следващия ден. Семейството не може да си разреши някакво малко безобидно наслаждение, да пътува или да се абонира за някое хубаво списание или вестник. То не може да отдели време за извънредно нужната отмора. Трябва да пести от облекла и даже от храна и от всевъзможни типове културни мероприятия или занимания, които костват пари, просто тъй като времената другата година могат да бъдат сложни. „ Може да настъпи парична рецесия ", упорства песимистът. „ Някое от децата може да се разболее, може да дойдат неприятни дни, годината може да е неплодородна, бизнесът може да се окаже несполучлив. Ние не можем да кажем какво може да се случи, само че би трябвало да сме готови за най-лошото ". Животът на стотици фамилии се унищожава, от време на време непоправимо, даже от мисълта за идно злощастие.
Една от най-лошите черти на този спестовен, обезпокоителен и нерешителен метод на живот е, че той стопира прибързано развиването на подрастващите и хвърля тъмна сянка върху тяхното бъдеще и настояще. Например, обещано момиче или момче тази година би трябвало да постъпи в университет. Времето лети бързо и преди родителите да осъзнаят, детето към този момент е станало прекомерно огромно. Но бащата и майката преценят, че тази година не могат да се разрешат никакви спомагателни разноски и че детето може да изчака още малко. И всяка година тази история се повтаря: „ Трябва да се изчака още малко ".
Колко мъже и дами са лишени от опцията да напреднат в живота, тъй като нямат обучение, което родителите им (очаквайки тежки дни, които в никакъв случай не са настъпили) са отлагали, до момента в който е станало прекомерно късно?
Никой не би трябвало да пречи на рационалното икономисване и невзискателност, само че този тягостен боязън, че „ може да се случи нещо неприятно ", това отсрочване на занимания, обучение, просвета, пътувания, книги, разнообразни почтени удоволствия, до момента в който желанията се притъпят, до момента в който естетическите чувства загинат, е болест на тесногръдите, несигурни души, с които всеки рационален човек би трябвало да се бори.
Помислете си за милионите човешки същества, които Бог е основал и сложил на тази радостна земя, талантлива с всевъзможни богатства, с цел да могат да се радват на живота, които губят най-ценните си години, притеснявайки се и тревожейки се, че нещо неприятно може да им се случи.
Колко жалки са обезпокоените, сбръчкани лица, белите коси, тъжните изражения на лицата на тези, които се безпокоят за хипотетичните несгоди, които могат да им случат! Нито една гънка, нито един бял косъм от хилядите, които имат, не са породени от действителна заплаха. Нещата, които карат косите да побелеят и набраздяват хубавите лица с грозни бръчки, които лишават походката от нейната разтегливост и лишават виталността на живота, са мостовете, по които човек в никакъв случай не е минал, нещастията, които в никакъв случай не са се случили. Трудностите и тестванията, които фактически идват в живота ни, като се изключи редки случаи, са оскъдни спрямо нещата, за които се тревожим, само че които в никакъв случай не са се случили.
Каква загуба на сила и човешки живот е обвързвана с този пагубен табиет да чакаме злото! Представете си единствено какво количество работа бихте могли да свършите с умствената и физическата си сила (сила), която се изразходвали, страхувайки се, че ще нещо неприятно може да се случи - без обаче то на процедура да се е случило. Помислете за изгубените часове, в които сте обмисляли какво бихте правили, в случай че обещано злощастие се случи.
Ако единствено можехме да се освободим от въображаемите проблеми, животът ни би бил безпределно по-щастлив и по-здрав. Така една от най-големите задания при построяването на характера ни е да отстраним, да изкореним, да унищожим изцяло разрушителния резултат на страха във всичките му прояви. Никой не може да води естествено здрав, безоблачен, потребен, съразмерен живот, в случай че живее измежду конюнктура на непрекъснат боязън. Никой не може да се надява, че ще бъде изцяло благополучен и съумял, в случай че не унищожи и заличи микроба на страха. Ако това обаче се случи, светът сигурно ще се промени към по-добро. Дълг на всеки субект е да победи този общ зложелател в мозъка си и да направи всичко, на което е кадърен, с цел да помогне на другите, изключително на младите да се освободят от властта на това илюзорно страшилище. За благополучие другите мислители и откриватели са потвърдили, че това може да се случи и съставлява едно велико предсказване, което новите генерации ще усвоят, с цел да изгонят всички страхове, с цел да могат да вървят самоуверено и решително към реализиране на цялостно благополучие.
От: „ Човекът стопанин на мислите и възприятията си ”, Орисън Сует Марден, изд. Здраве и благополучие
* Portrait of Orison Swett Marden, Wikimedia Commons




