Енергията след коронавируса ли? Вижте Китай!
нергията е в основата на развиването на човешката цивилизация. Неслучайно, съвсем годишно светът регистрира растеж на енергийното ползване. Изключение вършат годините на тежки стопански рецесии. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни против разпространяването му, доведоха до срив на потреблението от нечуван мащаб през 2020 година Утре обаче светът ще се върне към интензивно ползване, работа и пътувания. Как ще наподобяват енергийното ползване и миксът на международно равнище тогава?
Въпросът може да наподобява комплициран, само че отговорът не е. Защото в Китай, индустриалният мотор и водещ център на развиването на ВЕИ и електромобилността на планетата, към този момент е на следващия ден – икономическият растеж там се завърна още преди средата на годината, а с него и енергийното ползване.
Ето обстоятелствата за третото тримесечие на 2020 година спрямо върховете по същото време от 2019 г (по данни от China Energy Portal):
Ръст на потреблението на електрическа енергия с 8%. След огромния срив при започване на годината, потреблението на ток към този момент е на плюс от 0.9% общо за трите тримесечия на 2020 г.Ръст на производството на сила от Топлоелектрическа централа (почти единствено въглища) с към 43 Twh (+3%). Все още Топлоелектрическа централа са на -0.3% за трите тримесечия на 2020 година, само че с възобновяване на стопанската система сигурно ще наваксат през последното тримесечие на годината.ВЕИ (вятър и слънце) означават чист спад, който понижава огромния им растеж в първата половина на годината. Те към момента дават нищожен дял от електричеството в страната.Хидроенергията регистрира мощен интервал, само че нейното произвеждане е доста подвластно от количеството на преваляванията.Ядрената сила също регистрира важен растеж, който доближава 6.4% общо за трите тримесечия на 2020 година по отношение на предходната. Само тя е в положение дълготрайно да успокои растежа на Топлоелектрическа централа в Китай.
Най-интересният факт обаче са новите конфигурирани потенциали за първите 9 месеца на 2020 година:
Докато Си Дзинпин се врича във „ въглеродна индиферентност “, Китай прибавя нови 32 GW Топлоелектрическа централа, което съставлява растеж от 3% на общия конфигуриран топлоенергиен потенциал в страната. Тези централи са ултрамодерни, чисти и ефикасни и ще работят най-малко 40 година Към юли, 2020 година в развой на създаване са още към 200 GW.
Електричеството обаче напълно не съставлява цялото енергийно ползване в Китай – единствено 26% от всичката потребена сила в страната отива за произвеждане на ток. Всичко останало е петрол, газ и въглища, които се употребяват за превоз, отопление и в промишлеността.
Например продажбите на нови коли за интервала януари-септември доближават 16.5 милиона броя (спад с 6.1%). От тях единствено 778 000 са зареждащи се електрически автомобили като те регистрират доста по-голям спад (-11.4%) по отношение на същия интервал на 2019 година – по този начин става, когато се лимитират дотациите. Въпреки икономическия застой и локдауните, потреблението на въглища спада единствено с 0.1%, нефтът регистрира растеж от 1.7%. Големият победител обаче е природния газ, чието ползване посред пандемията скача с цели 8.7% по отношение на първите 9 месеца на 2019 година
В края на краищата междинният китаец към момента употребява единствено 98.9 GJ сила годишно (данни за 2019 година от BP Statistical Review of World Energy 2020). Това е много по-малко от потреблението на междинния гражданин на Европейски Съюз (134 GJ), Южна Корея (244 GJ) или Съединени американски щати (288 GJ). При това в Китай ужасно доста сила към момента се използва не за вътрешно прилагане, а за производството на артикули, които се изнасят. Тоест енергийното ползване на китаеца за лични потребности има още доста да пораства, до момента в който доближи стандартите на развитите страни.
А дори не разясня за Индия (25 GJ), Югоизточна Азия, Латинска Америка и Суб-сахарска Африка (5 GJ), където потреблението на сила на човек към момента е на равнище отпреди Индустриалната гражданска война, а стремежите към бързо наваксване могат да бъдат задоволени единствено с големи вложения в стандартните петрол, газ и въглища…
Модерно е да се предсказват огромни промени за света след ковид. Това може и да е правилно за отношението ни към заразните заболявания и медицината, само че несъмнено не важи за силата. За нея пандемията ще бъде следващото леко закъснение, само че по-късно тя ще продължи по утъпкания път на растеж на потреблението и доминация на фосилните горива.
Всичко разказано тук не е прогноза, нито отразява моите стремежи или позиции. То просто се случва и обстоятелствата от Китай чудесно го демонстрират.
Въпросът може да наподобява комплициран, само че отговорът не е. Защото в Китай, индустриалният мотор и водещ център на развиването на ВЕИ и електромобилността на планетата, към този момент е на следващия ден – икономическият растеж там се завърна още преди средата на годината, а с него и енергийното ползване.
Ето обстоятелствата за третото тримесечие на 2020 година спрямо върховете по същото време от 2019 г (по данни от China Energy Portal):
Ръст на потреблението на електрическа енергия с 8%. След огромния срив при започване на годината, потреблението на ток към този момент е на плюс от 0.9% общо за трите тримесечия на 2020 г.Ръст на производството на сила от Топлоелектрическа централа (почти единствено въглища) с към 43 Twh (+3%). Все още Топлоелектрическа централа са на -0.3% за трите тримесечия на 2020 година, само че с възобновяване на стопанската система сигурно ще наваксат през последното тримесечие на годината.ВЕИ (вятър и слънце) означават чист спад, който понижава огромния им растеж в първата половина на годината. Те към момента дават нищожен дял от електричеството в страната.Хидроенергията регистрира мощен интервал, само че нейното произвеждане е доста подвластно от количеството на преваляванията.Ядрената сила също регистрира важен растеж, който доближава 6.4% общо за трите тримесечия на 2020 година по отношение на предходната. Само тя е в положение дълготрайно да успокои растежа на Топлоелектрическа централа в Китай.
Най-интересният факт обаче са новите конфигурирани потенциали за първите 9 месеца на 2020 година:
Докато Си Дзинпин се врича във „ въглеродна индиферентност “, Китай прибавя нови 32 GW Топлоелектрическа централа, което съставлява растеж от 3% на общия конфигуриран топлоенергиен потенциал в страната. Тези централи са ултрамодерни, чисти и ефикасни и ще работят най-малко 40 година Към юли, 2020 година в развой на създаване са още към 200 GW.
Електричеството обаче напълно не съставлява цялото енергийно ползване в Китай – единствено 26% от всичката потребена сила в страната отива за произвеждане на ток. Всичко останало е петрол, газ и въглища, които се употребяват за превоз, отопление и в промишлеността.
Например продажбите на нови коли за интервала януари-септември доближават 16.5 милиона броя (спад с 6.1%). От тях единствено 778 000 са зареждащи се електрически автомобили като те регистрират доста по-голям спад (-11.4%) по отношение на същия интервал на 2019 година – по този начин става, когато се лимитират дотациите. Въпреки икономическия застой и локдауните, потреблението на въглища спада единствено с 0.1%, нефтът регистрира растеж от 1.7%. Големият победител обаче е природния газ, чието ползване посред пандемията скача с цели 8.7% по отношение на първите 9 месеца на 2019 година
В края на краищата междинният китаец към момента употребява единствено 98.9 GJ сила годишно (данни за 2019 година от BP Statistical Review of World Energy 2020). Това е много по-малко от потреблението на междинния гражданин на Европейски Съюз (134 GJ), Южна Корея (244 GJ) или Съединени американски щати (288 GJ). При това в Китай ужасно доста сила към момента се използва не за вътрешно прилагане, а за производството на артикули, които се изнасят. Тоест енергийното ползване на китаеца за лични потребности има още доста да пораства, до момента в който доближи стандартите на развитите страни.
А дори не разясня за Индия (25 GJ), Югоизточна Азия, Латинска Америка и Суб-сахарска Африка (5 GJ), където потреблението на сила на човек към момента е на равнище отпреди Индустриалната гражданска война, а стремежите към бързо наваксване могат да бъдат задоволени единствено с големи вложения в стандартните петрол, газ и въглища…
Модерно е да се предсказват огромни промени за света след ковид. Това може и да е правилно за отношението ни към заразните заболявания и медицината, само че несъмнено не важи за силата. За нея пандемията ще бъде следващото леко закъснение, само че по-късно тя ще продължи по утъпкания път на растеж на потреблението и доминация на фосилните горива.
Всичко разказано тук не е прогноза, нито отразява моите стремежи или позиции. То просто се случва и обстоятелствата от Китай чудесно го демонстрират.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ